Решение № 191 от 16.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 216/2025
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 16.01.2026
- В сила
- 20.05.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, пр. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123 ал.1 т.3 б."в" · Закон за движението по пътищата
- чл. 175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179 ал.2 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. София, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20251110200216 по описа за 2025 година СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 8-ми състав, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА при участието на секретаря В. Кьосева, като разгледа докладваното от съдия Силвия Цепова н.а.х.д. № 216 по описа на СРС за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Ж. Д. срещу наказателно постановление /НП/ № *********************, издадено от началник група към О”ПП”СДВР, с което на А. Ж. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 1 от три месеца на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
В жалбата се оспорват фактическите констатации в акта. Твърди се, че административнонаказаващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се от съда да отмени издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. П.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление. Смита, че административнонаказващият орган неправилно е констатирал фактите и неправилно е определил приложимата правна норма. Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. М.. Тя оспорва жалбата и доводите в нея. Иска от съда да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.08.2024г., неустановено по делото лице, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „*************“ ************ с ДК № ******************, собственост на А. Ж. Д.. Около 22:00ч. той се движел в гр. София, бул. „Цариградско шосе“, изход гр. София. Поради несъобразена скорост с характера и интензивността на движението на моста над кръговото кръстовище „4-ти км“, самокатастрофирал в дясно по потното платно в метална пластична ограда /мантинела/. В автомобила на предна дясна седалка пътник в автомобила бил свидетелят А. Ф.. От настъпилото ПТП същият претърпял травматично нараняване, като бил транспортиран в болнично заведение. Водачът на моторното превозно средство напуснал мястото на произшествието. След подаден сигнал на място пристигнал полицейски екип.
Съставен бил протокол за ПТП, два броя докладни записки. Взето било сведение от очевидец.
Извършена била справка за собственост на моторното превозно средство. На собственика на същото – жалбоподателя А. Ж. Д. била предоставена възможност да посочи данни на лицето, управлявало на процесната датата моторното превозно средство.
2
На 05.08.2024г. св. А. Станилов съставил АУАН на водача, в който описал фактическите си констатации и дал правна квалификация на сочените нарушения – чл. 20 ал.2 ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП.
При идентична словесна обосновка и дадена правна квалификация на 17.12.2021г. на Н. Й. Х. е издадено НП, с което са му наложени две административни наказания „ глоба“ в размер на по 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св.С., св.Филипов, както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото – докладни записки, сведения, заповеди, протокол за ПТП, справка картон на водач.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с оглед на което съдът ги кредитира в цялост.
Свидетелските показания очертават фактите, свързани с механизма на настъпване на ПТП, както и участниците в него. В синхрон с разказа е отразеното в скица за ПТП, която беше кредитирана от съда. От писмените доказателства, приобщени по делото съдът установи кое е лицето, собственик на процесното превозно средство, както и факта на същото да е предоставена възможност да посочи данни на лицето, на което е предоставило управлението на автомобила на процесната дата.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол пред настоящата инстанция, но разгледана по същество тя е неоснователна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните работи АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното наказателно постановление 3 не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в наказателното постановление следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай в наказателно постановелние са посочени в пълен о б е м обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени време, място, МПС-то, фактите, свързани с конкретния механизъм на настъпване на произшествието, респективно и резултатът от пътнотранспортното произшествие.
От словесното описание на нарушението по несъмнен начин се установява извършването на какво нарушение е вменено на жабоподателя и то съответства на посочената норма на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която задължава водачите на моторни превозни средства да съобразяват при управлението на автомобила скоростта на движение с редица фактори, така щото да могат да спрат пред предвидимо препядствие или създадена опасност за движението.
Нарушението е извършено с факта на осъщественото управление на превозно средство, без да е съобразена избраната от водача скорост на движение с атмосферните условия, релефа, видимостта, интензитета на движение така, че в причинно-следстевна връзка с това волево поведение на водача е причинен и вредоносния резултат – ПТП. Деянието е извършено виновно, като водачът е имал представи в съзнанието си за обстоятелствата, при които осъществява управлението на превозното средство, като въпреки тези представи е осъществил управлението с несъобразена скорост, така че е допуснал реализирането на пътно-транспортно произшествие.
В процесната хипотеза на основание чл. 188 ал.1 ЗДвП е ангажирана отговорността на собственика на превозното средство, като при спазване на процесуалните изисквания в хода на производството, при неустановеност на водача на МПС-то е предоставена възможност на собственика да отрази данни на лицето, на което е предоставило управлението.
Законът предвижда ангажиране на административно-наказателна отговорност на собственик, в хипотеза при която не е установен водач, а същият не е предоставил данни за лицето, управлявало автомобила. За така осъщественото нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер, който съответства на вида и тежестта на 4 извършеното нарушение, на данните касещи предишни нарушения на ЗДвП, поради което и не следва да бъде редуцирана.
Съдът прие за несъмнено установено и второто нарушение. Видно е от доказателствата по делото, че водачът е напуснал местопроизшествието и не е уведомил органите на контрол за настъпилото ПТП. Правилно е определена санкциониращата норма и размерът на наложеното административно наказание „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, поради което съдът счита, че същото не следва да бъде редуцирано.
В процесната хипотеза липсват доказателства, които да очертават нарушението като такова, влияещо в по-ниска степен на закриляните общестевни отношение в сравнение с други нарушения от този вид, поради което и не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
С оглед изхода на производството жалбоподателят А. Ж. Д. следва да заплати в полза на СДВР сумата от 51.13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/, равняваща се на 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
Съобразно влезлия в сила Закон за въвеждане на еврото в Република България, съответно чл.4, чл. 13 вр. чл.12 от същия закон, отчитайки размера на наложените две административни наказания „глоба“ в размер на по 200 лв., следва да бъдат въведени като „глоба“ в размер на по 102.26 евро / сто и две евро и двадесет и шест евроцента/.
С оглед изложеното съдът приема, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление
НП/
№
***********************., издадено от началник група към О”ПП”-СДВР, с което на А. Ж. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ с равностойност 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.
5
20, ал. 2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ с равностойност 200.00 /двеста/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. Ж. Д. да заплати в полза на СДВР сумата от 51.13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/ с равностойност 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6