Решение № 2041 от 29.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2041 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330101830 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Т. И., срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 40-46, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 313,00 лв. – недължимо платена при начална липса на правно основание, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищцата М. К. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ***/31.01.2020 г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сумата в размер на 500,00 лв. В чл. 3, ал. 1 от Договора било посочено, че част от заемната сума в размер на 313,00 лв. е отнесена за погасяване на задължения по Договор за паричен заем № ***. Ищцата твърди, че такъв договор не съществува, респ. не съществува валидно облигационно правоотношение за задържане на посочената сума. Поради това сумата в размер на 313,00 лв.

1 била получена без основание от ответното дружество.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД със становище за неоснователност на предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането, като твърди, че вземанията, произтичащи от фактическия състав на неоснователното обогатяване се погасяват с изтичане на 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Сочи, че задължението за връщане на даденото при начална липса на правно основание става изискуемо в момента на извършване на престацията без основание и от този момент започва да тече давностния срок по чл. 110 от ЗЗД. Твърди, че процесната сума е получена от ответника на валидно правно основание за погасяване на задължения на ищцата М. К. по Договор за паричен заем № ***, по силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата в размер на 500,00 лв. Поддържа, че Договор за паричен заем № *** е действителен.

Предвид гореизложеното ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание ищцата М. К. се представлява от адв. Т. И., който моли исковата претенция да бъде уважена. Твърди, че Договор за паричен заем № *** от 04.11.2019 г., сключен между страните и Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 04.11.2019 г., сключен между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД, са нищожни. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с 2 оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (в този смисъл т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. №1/1979 г.).

Следователно за уважаване на предявения иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 313,00 лв. на ответното дружество.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по този факт .

При доказване на плащането от страна на ищцата, ответникът следва да установи, че процесната сума в размер на 313,00 лв. е заплатена на валидно правно основание.

Страните не спорят, а и от представения Договор за паричен заем № *** от 31.01.2020 г. се установява, че между тях е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищцата М. К. сумата от 500,00 лв. срещу насрещното задължение на ищцата, в качеството й на заемател, да върне предоставения й за възмездно ползване финансов ресурс на 5 месечни погасителни вноски – всяка в размер на 110,22 лв. Договорена е възнаградителна лихва в размер на 551,10 лв., годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,00 % и ГПР от 47,09 %.

Общата дължима сума по кредита е 551,10 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 02.07.2020 г.

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за паричен заем № *** от 04.11.2019 г. се установява, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател и М. С. К., като заемател, е сключен и договор за паричен заем, по силата на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищцата М. С. К. сумата от 400,00 лв. срещу насрещното задължение на ищцата да върне предоставения й за възмездно ползване финансов ресурс на 4 месечни погасителни вноски – всяка в размер на 108,47 3 лв. Договорена е възнаградителна лихва в размер на 33,88 лв., ГЛП от 40,00 % и ГПР от 49,03 %. Общата дължима сума по кредита е 433,88 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 03.03.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договор за паричен заем № *** от 31.01.2020 г. с подписването на този договор страните са се съгласили да се рефинансира текущия заем на заемателя М. К., като същата е изразила желае да погаси задълженията си, възникнали по повод Договор за паричен заем № *** в размер на 313,04 лв. В чл. 3, ал. 2 от Договор за паричен заем № *** от 31.01.2020 г. е посочено, че страните правят изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този договор, заемодателят прихваща задължението на заемателя, посочено в предходната алинея – 313,04 лв., като след извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор и договорът има силата на разписка.

С клаузата на чл. 4 от Договорите за паричен заем (визираната клауза е идентична и в двата процесни договора за заем) е установено задължение в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Видно от Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 04.11.2019 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищцата М. К., дружество „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължение да сключи 4 договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изпълнение на всички задължения по Договор за паричен заем № *** от 04.11.2019 г., сключен между М. К. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на поръчителство в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 202,12 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 50,53 лв., които са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по посочения Договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Последното дружество е овластено да приеме вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този Договор за предоставяне на поръчителство.

От представения Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 31.01.2020 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищцата М. К., се установява, че дружество „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължение да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изпълнение на всички задължения по Договор за паричен заем № *** от 31.01.2020 г. , сключен между М. К. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на поръчителство в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 303,90 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 60,78 лв., които са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по посочения Договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Последното дружество е овластено да приеме вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този Договор за предоставяне на гаранция.

Видно от представения погасителен план към Договор за паричен заем № *** от 31.01.2020 г., общият размер на всяка месечна погасителна вноска по заема, включващ и възнаграждението за поръчителство от 60,78 лв. на месец, е в размер на 171,00 лв.

От представената от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД справка за извършени плащания по Договор за паричен заем № *** от 04.11.2019 г., неоспорена от ищцата, се установява, че ищцата М. К. е заплатила по този 5 заем сумата в общ размер на 632,04 лв., както следва: на 06.12.2019 г. е заплатила 159,00 лв., на 30.01.2020 г. – 160,00 лв. и на 31.01.2020 г. – 313,04 лв.

От представената от третото неучастващо по делото лице - „ Файненшъл България“ ЕООД справка за извършени плащания по Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 04.11.2019 г., неоспорена от страните, се установява, че на 31.01.2020 г. на поръчителя по този договор е заплатено възнаграждение в размер на 313,04 лв.

Не е спорно по делото, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Ищцата М. К. е физическо лице, което при сключване на горепосочените Договори за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Сключените между ищцата и ответника Договори за кредит по своята правна характеристика и съдържание са такива за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).