Решение № 260121 от 12.10.2022, Окръжен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260121 гр.Д.

12.10.2022 год.

В

И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и осми септември 2022 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:……………………… като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА въззивно гражданско дело №66 по описа за 2021 год., за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК. Подадена е въззивна жалба от Я.Й.Н. *** срещу решение №743/27.07.2020 г. по гр.д.№3714/2019 г. на Д.кия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове срещу ОД на МВР-гр.Д. за осъждане на ответника да заплати на Я.Й.Н. с ЕГН **********, с адрес ***

-сумата от 2 089,42 лв,представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба- 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;

-сумата от 278,92 лв,представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода 14.10.2016 г.- 14.10.2019 г., респ. въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия съдебно-деловодни разноски в общ размер на 147,83 лв.,от които 50 лв. депозит за вещо лице и 97,83 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът намира за незаконосъобразно отхвърлянето на исковете му. През процесния период липсвало изрично законово правило, уреждащо въпроса дали е налице извънреден труд при надвишаване нормата работни часове при сумирано изчисляване на работното време вследствие превръщане на нощните часове в дневни. При тази празнота следвало да намери приложение принципът за законност, според който съдът следвало да решава делата според точния смисъл на законите, а при тяхна непълнота според общия им разум, основните начала в правото и морала. Именно затова приложение следвало да намери правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Иначе служителите в МВР щели да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на исковете. Претендира се от въззивника присъждане в негова полза на сторените от него разноски в първата инстанция, респ. и разноските в настоящата инстанция.

Въззиваемата страна ОД на МВР-гр.Д. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Сочи,че в случая не можела да намери приложение общата разпоредба на чл.9 ал.2 от НСОРЗ,тъй като статутът на служителите в МВР се уреждал със специалния ЗМВР, в който законодателят изчерпателно посочвал техните права и задължения и възнаграждения за положен труд, вкл. допълнителни такива.За процесния период имало правна регламентация на нощния труд в МВР-така чл.187 ал.1 от ЗМВР във връзка с ал.3 и чл.179 от ЗМВР.При наличието на специална уредба субсидиарното приложение на НСОРЗ било неправилно.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, визиран в решението на ДРС като двуседмичен от връчване на същото /въззивникът Я.Й.Н. е получил препис от първоинстанционното решение на 14.09.2020 г.,а жалбата му е подадена на 17.09.2020 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 28.09.2020 г./. Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването ѝ от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за нея първоинстанционно решение. Разгледана по същество,жалбата на Я.Й.Н. е неоснователна.

Атакуваното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,съдържащо изискуемите по закон реквизити,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими осъдителни искове .Решението на ДРС е правилно, като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№3714/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.№20467/14.10.2019 г., като след изменение на исковете по размер, допуснато с определение на ДРС в открито съдебно заседание на 27.05.2020 г., са предявени искове от Я.Й.Н. с ЕГН **********, с адрес *** срещу ОД на МВР-гр.Д.,както следва:

-иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 във връзка с чл.179 ал.1 от ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2089,42 лв, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен в дневен такъв за периода 14.10.2016 г. - 14.10.2019 г.,ведно със законната лихва върху цялата сума,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;

-иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 278,92 лв, представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен в дневен труд за периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г.

Безспорно е установено по делото,че през процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът Н. е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици,при режим на труд-дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР.През периода 14.10.2016 г.-14.10.2019 г. ищецът е служител на ОД на

МВР-гр.Д. на длъжността „***'' в РУ

– Г.Т., част от структурата на въззиваемия. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза,по която вещото лице Е.Й.извършва справка с приложените документи,в т.ч. графици за действително положен труд от ищеца,протоколи за отчитане на отработеното време между

22,00 ч. и 6,00 ч. съгласно

Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.,и установява,че с оглед заеманата длъжност „***” през процесния период

Я.Н. е полагал труд при сменен режим на дневни и нощни смени с продължителност от по 12 часа,в т.ч. и от 22,00 ч. до 06,00 ч.,при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.Вещото лице констатира,че за периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г. реално положеният от ищеца нощен труд е общо 2088 часа / таблица 2, в.5 от задачата/.През процесния период не е осъществено преобразуване на нощен към дневен труд.Към заплатата на ищеца е начислен и изплатен извънреден труд до 70 часа на тримесечие,формиран като разлика между действително отработените часове по график,в т.ч. нощен труд без превръщането му в дневен,и нормативно определения брой часове за тримесечие. Вещото лице е преизчислило реално положения нощен труд от ищеца от общо 2088 часа съобразно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като го е приравнило на дневен с начисляване на коефициент 1,143.При това преизчисление се получава положен от ищеца дневен труд от общо 2387 часа / таблица 2, в.5 от задачата/. При съобразяване нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР от 8 часа дневно и 40 часа седмично при

5-дневна работна седмица /чл.187 ал. 1 от ЗМВР/ и правилото по чл.26 ал.1 и ал.2 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. при сравнение на общия брой реално отработени часове по график след превръщане на нощните часове в дневни с нормата часове за всеки един отчетен тримесечен период се установява,че за периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г. е положен от ищеца извънреден труд от общо 299 часа.При съобразяване часовата ставка на ищеца експертът изчислява за периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г. парична равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен в размер на 2089,42 лв.

Експертът изчислява мораторна лихва върху всяко едно от възнагражденията за извънреден труд след преобразуването към дневен,считано от месеца,следващ тримесечието,до датата посочена в исковата молба-11.10.2019 г.,в размер на общо 278,92 лв.

Спорният въпрос по делото е при изчисляване размера на положения от ищеца извънреден труд допустимо ли е горното преобразуване на нощния труд в дневен по правилото на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,уреждаща правоотношенията между работник/служител и работодател по трудов договор,т.е. отношения,регламентирани от Кодекса на труда,или приложение намират само специфичните правила в тази сфера на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и издадените от министъра на вътрешните работи подзаконови актове.

Регламентацията в ЗМВР е следната:

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.Допълнителните възнаграждения са лимитивно посочени в разпоредбите на чл.178 ал.1 и чл.179 ал.1 от ЗМВР.Според чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд,а според чл.179 ал.1 от ЗМВР се изплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд.Извънреден е трудът,полаган извън рамките на установеното работно време,т.е. в конкретната хипотеза това са часовете труд,които надвишават нормативно установения брой часове нощен и/или дневен труд.Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица-чл.187 ал.1 от ЗМВР.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно,а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период-чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР.При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период-чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР.Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период-за служителите,работещи на смени,чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187 ал.6 във връзка с чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР/.Според разпоредбата на чл.187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,режимът на дежурство,времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

При действието на ЗМВР,обн. ДВ,бр.53/27.06.2014 г.,са приети и действали следните подзаконови нормативни актове:

-Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители,издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ,бр.69 от 19.08.2014 г.,отм.бр.40/02.06.2015 г.,в сила от 01.04.2015 г.,бр.60/02.08.2016 г.,в сила от 02.08.2016 г./;

-Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители,издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр.40/02.06.2015 г.,в сила от 01.04.2015 г.,отм. с решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ,бр. 59/;

-Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители,издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ,бр.60/02.08.2016 г.,в сила от 02.08.2016 г.,отм.бр.3/10.01.2020 г.,в сила от 10.01.2020 г./.

През процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.В същата липсва разпоредба,регламентираща преобразуване на нощния труд на държавните служители в МВР в дневен.Съгласно чл.32 ал.1 от Наредбата положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите,определени в специалния ЗМВР.Няма препращане за неуредени хипотези към общия КТ,уреждащ правоотношенията,произтичащи от трудов договор,респ. към подзаконови нормативни актове,детайлизиращи приложението на норми от КТ.Факт е,че в определени хипотези самият ЗМВР извършва такова препращане-така напр. чл.190 ал.1,3 и 4 от ЗМВР;чл.142 ал.5 от ЗМВР,което означава,че волята на законодателя е спрямо служебните правоотношения на служителите в МВР да се прилага специалният ЗМВР,съобразяващ спецификата на работата на тези служители,а субсидиарно приложение на общия КТ да се позволи по изключение само в изрично посочени от специалния закон хипотези-чрез нарочно препращане.