Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 15.01.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 375/2024
Вид
Решение № 2
Подписан
15.01.2025
В сила
15.01.2025
Състав
Павел Неделчев, Пламен Попов, Диана Василева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Габрово, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Николова в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш. като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244200600375 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 13 от 30.10.2024 г. по НОХД № 92/2024 г. по описа на Районен съд – Дряново подсъдимият С.Н.Г. от гр. Габрово е признат за виновен в това, че на 14.04.2024 г., около 07,45 ч., в гр. Дряново, на ул. Шипка, управлявал лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ЕВ**** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, - 1,05 промила, установена по надлежен ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNA-0153, след като е осъден с Присъда № 41/21.05.2010 г. по НОХД № 79/2010 г. по описа на Районен съд - Дряново за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, с което е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000 лева, която да заплати по сметка на Районен съд Дряново.

1

Постановено е наложеното наказание лишаване от свобода в размер на две години да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

Със същата присъда, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл.

37, ал. 1, т. 7 от НК, подсъдимият С.Н.Г. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, като на основание чл. 59, ал.

4 от НК при изпълнение на това наказание е зачетено времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 14.04.2024 г.

С присъдата, на основание чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 2 от НК, подсъдимият С.Н.Г. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Дряново сумата от 1 700 лева, представляваща равностойността на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ЕВ****, собственост на „МАТИ“ ЕООД Габрово, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Със същата присъда подсъдимият С.Н.Г. е осъден да заплати на ОД на МВР - Габрово разноски в размер на 752,69 лева, както и по сметка на Районен съд - Дряново сумата от 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата е обжалвана от адв. В.П. от АК – Габрово, в качеството на договорен защитник на подсъдимия С.Г.. Жалбата е формална, като единственото твърдение в нея е, че наложеното наказание е несправедливо и определено незаконосъобразно.

В жалбата се прави искане за изменение на присъдата на Районен съд – Дряново, като се намали наложеното наказание.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от подсъдимия и изготвилия я защитник. По съществото на делото адв. П. поддържа искането за изменение на присъдата в частта, в която е определено подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода. Счита, че размерът на наказанието не кореспондира както със съдебната практика, така и с обществената опасност на дееца, и още по-малко с целите, поставени от закона за постигане на персоналната превенция. Защитникът заявява, че срокът на лишаване от свобода е определен към неговия максимум, като не е взето 2 предвид обстоятелството, че дори и да е търпял наказание лишаване от свобода за подобни деяния, все пак подсъдимият упражнява общественополезна дейност и има семейство, което не го прави безполезен за обществото. Искането за корекция на размера на наказанието лишаване от свобода се аргументира и с необходимост подсъдимият да полага адекватни грижи във вид на финансова помощ за детето си, което е на година и няколко месеца.

Подсъдимият С.Г. изразява съгласие с позицията на своя защитник. В последната си дума прави искане за изменение на присъдата чрез намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово намира, че жалбата е неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваната присъда.

Настоящият състав на въззивния съд разгледа жалбата с изложените в нея доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 314 от НПК, като приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за обжалването му. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Подсъдимият С.Г. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

Съдебното разглеждане пред първата инстанция е проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие подсъдимият Г. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите факти. С определение по реда на чл. 372, ал. 2 от НПК първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че те ще бъдат ползвани, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Районният съд е възприел изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка по всички основни моменти, свързани с предмета на делото, както следва:

3

Подсъдимият С.Н.Г. е роден на **** г. в гр. Габрово. Същият е български гражданин, завършил е средно образование, работи; не е женен.

С.Г. е правоспособен водач на МПС за категории „АМ“, „В“ и „В1“, като притежава свидетелство за правоуправление, издадено от МВР.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че Г. е осъждан, както следва:

1. С присъда по НОХД № 79/ 2010 г. на Районен съд - Дряново, влязла в сила на 07.06.2010 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 06.05.2010 г., подсъдимият е осъден на пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки – всяка за срок от една година, както и безвъзмезден труд в полза на обществото – 150 часа в рамките на една година;

2. С присъда по НЧХД 451/ 2013 г. на Районен съд - Габрово, влязла в сила на 02.08.2013 г., за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, извършено на 23.09.2012 г., подсъдимият е осъден на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

Наказанието е изтърпяно на 08.02.2017 г.;

3. Съгласно одобрено от съда споразумение по НОХД № 789/2013 г. на Районен съд - Габрово, влязло в сила на 23.08.2013 г., за престъпление по чл.

343б, ал. 2 НК, извършено на 06.08.2013 г., подсъдимият е осъден на пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки - всяка за срок от една година и шест месеца, както и пробационната мярка поправителен труд за срок от една година с удръжки върху възнаграждението му от 10% в полза на държавата. Подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири месеца.

Наказанието пробация е изтърпяно на 11.03.2015 г.;

4. С присъда по НОХД № 1171/2016 г. на Районен съд - Габрово, влязла в сила на 31.10.20216 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, извършено на 30.07.2016 г., подсъдимият е осъден на една година лишаване от свобода, глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

Наказанието лишаване от свобода е изтърпяно на 19.12.2017 г.;

5. С присъда по НОХД № 328/2020 г. на Районен съд - Габрово, влязла в 4 сила на 22.10.2020 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, извършено на 29.12.2019 г., подсъдимият е осъден на девет месеца лишаване от свобода, глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

Наказанието лишаване от свобода е изтърпяно на 21.06.202 1г.

На 14.04.2024 г., около 07:45 часа, в гр. Дряново, на ул. Шипка до дом № **, полицейски патрулен екип при РУ - Дряново, в състав свидетелите В.М. и Г.Т., спрели лек автомобил „Пежо 206“, с peг. № ЕВ****. При извършената проверка свидетелите установили, че автомобилът се управлява от подсъдимия С.Г., както и че превозното средство е собственост на „МАТИ“ ЕООД, гр. Габрово. При проверка на документите на подсъдимия полицаите възприели, че същият има мирис на алкохол. Тогава на водача Г. била извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARNA - 0153, който уред отчел 1,05 промила. След установената положителна проба за алкохол с техническо средство на подсъдимия Г. бил съставен акт серия GA № ***/14.04.2024 г. за установеното административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, с който било иззето СУМПС № ***.

Полицейските служители издали талон за медицинско изследване, в който подсъдимият собственоръчно написал, че приема показанията на техническото средство. С.Г. не се явил във ФСМП – Дряново, за да даде кръв за химически анализ.

От заключението на оценъчната експертиза (на л. 66 от ДП) се установява, че стойността на лек автомобил „Пежо 206“ с peг. № ЕВ** към датата на деянието е 1700 лв.

С произнасянето на определението си по чл. 372, ал. 4 от НПК районният съд е изразил становището си, че самопризнанието на подсъдимия съответства на всички годни доказателства, събрани в досъдебното производство, което е обусловило приемането за установени на посочените в обвинителния акт факти.

След самостоятелен анализ на всички относими обстоятелства, въззивният съд намира, че процедурата по съкратено съдебно следствие е проведена законосъобразно. На подсъдимия са били разяснени правата в наказателното производство. Искането за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК изхожда от него с подкрепата на защитника 5 му. Съдът е разяснил на Г. последиците от самопризнанието му и същият доброволно е приел и се е съгласил с тези последици и изрично е заявил, че не желае да се събират доказателства относно фактите, изложени в обвинителния акт. В жалбата не се сочат и доводи, които да насочват, че подсъдимият не е направил свободно и информирано волеизявление.

Въззивният съд извърши проверка и на определението на районния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. В контекста на събраните по делото материали, настоящият състав намира, че то е обосновано и законосъобразно.

Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят напълно от събраните годни доказателствени материали в досъдебното производство - показанията на свидетелите, писмените доказателства и заключението на експертизата.

Доказателствените източници установяват по несъмнен начин фактите на осъществяване на деянието и участието на подсъдимия Г.. С оглед изложеното въззивният съд счита, че преценката на първоинстанционния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК е законосъобразна.

При така възприетата фактическа обстановка контролираният съд законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че подсъдимият С.Г. е осъществил от обективна и от субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като на 14.04.2024 г., около 07,45 ч., в гр. Дряново, на ул. Шипка, управлявал лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ЕВ**** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, - 1,05 промила, установена по надлежен ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNA-0153, след като е осъден с Присъда № 41/21.05.2010 г. по НОХД № 79/2010 г. по описа на Районен съд - Дряново за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК. Несъмнено така посоченият автомобил по естеството си е моторно превозно средство по смисъла § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, тъй като е снабден с двигател за придвижване, а действията на подсъдимия по привеждане в движение и направляване придвижването на автомобила в пространството, чрез определяне скоростта и посоката на движение представляват управление на моторно превозно средство по смисъла на НК. Това, че управлението на процесното МПС се е извършвало след употреба на алкохол с концентрация от 1,05 на хиляда е установено по надлежния ред, при спазване на разпоредбите на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - подсъдимият е проверен с 6 техническо средство за употреба на алкохол; съставен е съответен АУАН и талон за изследване, които са му връчени, но С. не се е явил в посочения срок във филиала на ЦСМП в гр. Дряново, за да даде кръв за химически анализ.