Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 360 от 13.11.2024, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 1724/2023
Вид
Решение № 360
Подписан
13.11.2024
В сила
05.06.2025
Състав
Ангелина Бисеркова

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.46, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.46, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3, ал.1, т.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.70, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.70, ал.4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.72 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.85, ал.5 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.88, параграф 1 и 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.88, параграф 1 и 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.89 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.90, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.90, ал.2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • § 1, т. 59 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.12, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.13 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Петрич, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20231230101724 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЕООД „Н. – Г.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. П., обл.

Бл., ул. “К. Н. П.“ № **, представлявано от управителя Н. М. Б. срещу „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.С., район „Тр.“ бул.“В.

№ **, представлявано от изпълнителните директори С. А. Г. и Т. В. М. и срещу Г. К. З., ЕГН ********** от гр. П., ул.“С.“ № **.

Ищецът сочи, че през месец януари 2023 г. е сключил в качеството на купувач договор за продажба на гориво за дизелови двигатели „Б6“ с продавача „С.“ ЕООД ЕИК ****, на стойност 57 171,79 лева с ДДС. Сочи, че след получаване на стоката продавачът издал фактура № 0000007581 / 23.01.2023 г. Съгласно постигнатите договорености ищецът - купувач се задължил да заплати покупната цена - 57 171,79 лева с ДДС, по банков път. В изпълнение на договора, на 01.02.2023 г. дружеството - ищец чрез свой служител - Г. К. З., наредил банков превод на сумата от 57 171,79 лева, от сметка на дружеството, открита в „И.А.Б.“ АД по сметка на ЕООД „С.“, ЕИК ****, открита в „О.Б.Б.“ АД, а именно IBAN BG** UBBS *********. Още същия ден дружеството - ищец установило, че при превода е допусната 1 техническа грешка при изписване на IBAN на получателя, за което веднага била уведомена „И.А.Б.“ АД, а последното уведомило „О. б. б.“ АД. Въпреки това преводът бил извършен. Твърди се, че на 02.02.2023 г. ищецът, действащ чрез управителя подал Искане за връщане на нареден превод в лева и валута до „И.А.Б.“ АД, поради сгрешен IBAN на получател по превод с референция 2612966/01.02.2023 г. в размер на 57 171,79 лева. В тази връзка служител на банката изпратил официално Искане за връщане на превода до „О.Б.Б.“ АД, но до момента на депозиране на исковата молба в съда такова /връщане/ не било извършено.

С гореизложеното обосновава теза, че в случая са налице всички предпоставки за реализиране отговорността на ответниците по чл.49 от ЗЗД.

Твърди, че противоправното поведение на дружеството - ответник се изразява в това, че въпреки уведомяването от страна на „И.А.Б.“ АД за допусната техническа грешка при превода и официално Искане на банката -издател за възстановяване на сумата по превода, сумата не е възстановена, с което е причинила материални щети на ищеца в размер на 57 171,79 лева. Твърди, че вредите са причинени вследствие на противоправно поведение на служители на дружеството - ответник, при изпълнение на техните служебни задължения.

Твърди, че противоправното поведение на ответника-физическо лице се изразява в това, че физически е извършил банковия превод на 01.02.2023 г., като служител при дружеството - ищец. Въз основа на горното мотивира становище за солидарна отговорност на ответниците за вредите, причинени на ищеца в размер на 57 171, 79 лева и обосновава правния си интерес от предявяване на претенцията за 1 000 лева като част от общия размер вреди.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.С., район „Тр.“ бул.“В. № **, представлявано от изпълнителните директори С. А. Г. и Т. В. М., както и Г. К.

З., ЕГН ********** от гр.П., ул.“С.“ № ** да заплатят СОЛИДАРНО на ЕООД „Н. – Г.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. П., обл.Б., ул.“К. Н. П.“ № **, представлявано от управителя Н. М. Б., сумата от 1 000 /хиляда/ лева - предявена като частичен иск, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на противоправно поведение – извършен на 01.02.2023 г. банков превод на сумата от 57 171,79 лева, с наредител „Н. – Г.“ ЕООД, ЕИК ****, от банкова сметка на последния, открита в „И.А.Б.“ АД и получател ЕООД „С.“, ЕИК ****, по сметка IBAN BG** 2

UBBS *********, открита в „О. б. б.“ АД.

Ищецът представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.

Претендира съдебни разноски.

В законоустановения срок ответникът З. депозира писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност на предявения срещу него осъдителен иск. Признава, че е работник в дружеството - ищец, както и че в това си качество е извършил банковия превод, описан в молбата на ищеца. Признава, че при банковия превод е допуснал техническа грешка, за която не носи отговорност. Прави искане за отхвърляне на претенцията като неоснователна.

Не прави доказателствени искания.

Ответникът „О. б. б.“ АД депозира чрез пълномощник, писмен отговор, с който заявява становище за недопустимост на иска. Твърди, че в случая не са налице предпоставките, визирани в чл.121 от ЗЗД за възникване на солидарна отговорност. Сочи, че сгрешаването на IBAN – не е реализирано с участието на дружеството /ответник/. Релевира твърдения за липса на предвидените в чл.49 от ЗЗД предпоставки за реализиране на отговорност на дружеството да заплати на ищеца обезщетение за процесните вреди. Оспорва релевираното от ищеца противоправно поведение на банката[1]ответник. Сочи чл.90, ал.2, чл.89 и чл.85, ал.5 от ЗПУПС. Сочи също, че искането на ищеца чрез неговата банка за възстановяване на сумата по процесната операция е от 02.02.2023 г., а датата на заверяване на сметката е 01.02.2023 г., поради което нареждането е било неотменимо. С изложеното обосновава искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание за ищеца се явява договорен процесуален представител, който поддържа предявения иск. Сочи доказателства. Оспорва като неоснователни и недоказани твърденията и доводите, с които ответниците обосновават позицията си по исковете. Пледира за уважаване на претенциите като доказани и основателни, претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК, ведно с доказателства. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ответника- юридическо лице възнаграждение за процесуален представител. Пълномощникът на дружеството –ищец представя писмена защита.

Ответникът – физическо лице не се явява, не изпраща процесуален представител, не изразява становище по проекта на доклад по делото, както и 3 по останалите доказателствени искания на ищеца, и претендираните от последния разноски.

За ответника – юридическо лице в съдебно заседание се явява юрисконсулт, който поддържа отговора на исковата молба. Представя писмени доказателства. По същество на делото пледира за отхвърляне на предявения срещу банката иск като недоказан и неоснователен. Представя писмена защита. Претендира съдебни разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

По делото са събрани представените от страните, както и събраните от съда по искане на страните, писмени доказателства, допусната и назначена е съдебно-счетоводна експертиза, същата е приобщена към доказателствената съвкупност по делото, вещото лице е изслушано в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че през месец януари 2023 г. дружеството – ищец е сключил в качеството на купувач договор за продажба на гориво за дизелови двигатели „Б6“ с продавача „С.“ ЕООД ЕИК ****, на стойност 57 171,79 лева с ДДС. В тази връзка след получаване на стоката от купувача, продавачът е издал фактура № 0000007581 / 23.01.2023 г., която купувачът се задължил да заплати по банков път. В изпълнение на постигнатите договорености по гореописаната облигационна обвързаност ищецът/купувач възложил на лицето Г. К. З., а последният наредил от името на възложителя, на 01.02.2023 г. в 09:03 часа банков превод на сумата от 57 171,79 лева, от разплащателна сметка на ищеца, открита в „И.А.Б.“ АД - IBAN BG**IABG******* по банкова сметка в „ОББ“ АД с IBAN BG**UBBS***** с получател „С.“ ЕООД.

Съгласно съгласно съдебно-счетоводното заключение, което съдът изцяло кредитира с доверие като компетентно, обективно и необорено от останалите доказателства по делото нареденият превод е заверен автоматично по посочения в нареждането IBAN сметка на получателя на 01.02.2023 г. в 09:03 часа.

Не е спорно по делото, че на същия ден /01.02.2023 г./ дружеството - ищец установило, че при изготвяне на банковия превод Г. З. е допуснал техническа грешка при изписване на IBAN на получателя - бил изписан IBAN различен 4 от този на продавача по процесния договор за покупко -продажба на гориво „С.“ ЕООД.ЕИК ******. В тази връзка на същата дата ищецът уведомил „И.А.Б.“ АД за допуснатата грешка и заявил искане за възстановяване на сумата. В тази връзка, на 02.02.2023 г. в 14:32 часа „И.А.Б.“ АД е отправила искане до „О.Б.Б.“ АД, обслужваща банковата сметка, по която е постъпила процесната сума от 57 171,79 лева, за връщане на наредения на 01.02.2023 г. банков превод в размер на 57 171,79 лева. Тъй като не постъпил официален отговор на искането, на 14.02.2023 г. „И.А.Б.“ АД е отправила повторно искане чрез МТ199 до „О. б. б.“ АД. В отговор, на 15.02.2023 г. „ОББ“ АД е изпратила до „И.А.Б.“ АД уведомление, че клиентът - „Д.Е.“ ЕООД титуляр на сметка в „ОББ“ АД с IBAN BG**UBBS*****, е уведомен за искането за връщане на наредения от ищеца на 01.02.2023 г. банков превод в размер на 57 171,79 лева.

Съгласно заключението на вещото лице датата на вальора за задължаване на разплащателната сметка в „И.А.Б.“ АД с IBAN BG**IABG******* с титуляр ЕООД „Н. – Г.“ ЕООД, ЕИК **** е 01.02.2023 г., а датата на вальора на заверяване на сметката, посочена в процесния нареден от ищеца банков превод - сметка с IBAN BG**UBBS***** в „ОББ“АД, е 01.02.2023 г., т.е. е една и съща дата.

Не се спори от страните, а съдебно-счетоводното заключение установи по несъмнен начин, че получената на 01.02.2023 г. по банкова сметка на „Д.Е.“ ЕООД в „ОББ“ АД с IBAN BG** UBBS ***** сума, наредена като превод от ищеца на 01.02.2023 г. е била наредена служебно от „ОББ“ АД на 03.02.2023 г., в своя полза, по банкова сметка с IBAN BG**UBBS**** – „Реализация на финансово обезпечение“.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са допустими, предвид обстоятелствата на които са основани.

По основателността на претенциите.

По иска срещу ответника – юридическо лице:

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно обезпечителна.

В качеството си на доставчик на платежни услуги на получателя на 5 средствата по процесния превод по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи, ответната банка носи отговорност за виновните действия или бездействия на своите работници и служители, на които е възложена работа по предоставяне на платежни услуги. Съгласно императива на чл.45 от ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, елементите на който са : деяние /действие или бездействие/, вреда /неблагоприятно засягане имуществената сфера на увредения/, противоправност на деянието /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/, причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.

Отговорността по чл.49 ЗЗД включва и още един елемент – виновното лице е причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената работа.

С оглед на така изяснения правопораждащ фактически състав в тежест на ищеца бе да установи в процеса, че служител на ответната банка, виновно е провел обработка на платежната процедура противоправно, от което на дружеството -ищец са нанесени имуществени вреди в размер на 1 000 лева като част от вреди в общ размер 57 171,79 лева.

В случая ищецът твърди, че бездействието на ответника - банка, изразило се в неизпълнение на искането, отправено на 02.02.2023 г. от „И.А.Б.“ АД и получено от „ОББ“ АД на същата дата в 14:32 часа, за връщане на наредения от ищеца на 01.02.2023 г. в 09:03 часа банков превод в размер на 57 171,79 лева, както и действията на банката- ответник, изразили се в служебно усвояване на 03.02.2023 г. в своя полза на сумата от 57 171,79 лева, постъпила в резултат на процесния банков превод, извършен от ищеца на 01.02.2023 г., от банковата сметка на получателя „Д.Е.“ ЕООД по банкова сметка „Реализация на финансово обезпечение“, е противоправното виновно деяние на банкатаответник, от което е произтекла имуществена вреда за ищеца, които противоправно поведение и вреда са в причинно следствена връзка. В подкрепа на тезата си ищецът сочи писмени и гласни доказателства, от съвкупния анализ на които съдът прави извод за неоснователност на претенцията.