Решение № 738 от 04.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 738 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100503123 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 21489/27.11.2024 г., постановено по гр.д. № 40398/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 61 с-в, съдът е осъдил „Джи Пи Груп“ АД да заплати на С. С. Д. на основание чл. 200 КТ сумата от 70000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки, страдания/ във връзка с увреждане на здравето и преживян психически стрес, в резултат на претърпяна трудова злополука, настъпила на 24.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата от уважения размер до пълния претендиран от 100 000лв. „Джи Пи Груп“ АД е осъдено да плати на адв. Р. М. от САК разноски по чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 6250 лв., както и разноски по делото по сметка на СРС в размер на 3822 лв. С. С. Д. е осъден да плати на „Джи Пи Груп“ АД разноски в размер на 309лв.

Срещу така постановения акт е подадена въззивна жалба от „Джи Пи Груп“ АД, с която се обжалва решението в цялост по съображения, че същото е неправилно. Изложени са доводи, че формираните правни изводи обосноваващи присъдения размер за неправилни, конкретно по съображения, 1 че искането за допълване на иска с обстоятелствата касателно установената нетрудоспособност от 80% и установена диагноза „Депресивно разстройство“ е било оставено без уважение, но въпреки това обстоятелствата /около психическото състояние на ищеца/ са възприети при мотивиране на размера на обезщетението. Събраните доказателства били едностранчиво ценени, игнорирайки установени факти и обстоятелства, а показанията на разпитаните майка и приятелка не били ценени съвкупно с останалите доказателства. Така и било прието, че е налице установена пряка връзка между настъпилата трудова злополука и психическото заболяване на ищеца, въпреки че подобен въпрос не бил поставян като задача на СППЕ, като от решението на ТЕЛК подобна връзка не била установена, то и изразеното мнение на вещото лице при разпита му неправилно било кредитирано от съда като меродавно.

Неправилно било преценено, че решението на ТЕЛК било представено срок като писмено доказателство, а обективно от същото ищецът бил с намалена работоспособност от 80% за срок от 1г. с причина общо заболяване, без да била посочена причинна връзка между общото заболяване и „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – тежък без психотични симптоми“ и трудовата злополука. Каквато причинна връзка се включвала /чл.61, ал.1, т.5 НМЕ/ при определяне неработоспособността. С цел преодоляване липсата на установена пряка причинна връзка съдът искал допускане на СППЕ, с което се целяло преодоляване на експертното заключение на комисия в състав, вкл. да опровергае доказателствената сила на официални документ, поради което и съдът неправилно дал вяра на разяснението на вещото лице за наличие на причинно-следствена връзка между злополуката и развитото разстройство, игнорирайки факта, че заключението противоречало на официалния документ.

Неправилно не били кредитирани показанията на св.М. и К. в частта, в която давали показания, че след инцидента ищецът нямал затруднения в работата и оплаквания, вкл. депресивни състояния, без в акта да се съдържат мотиви как съдът е установил противоречие между показанията и останалия събран по делото доказателствен материал. Напротив, след завръщане на работа не се оплаквал от болки, вкл. от депресивни състояния, изпълнявал поставените задачи, бил в добро общо състояние и максимално възстановен, поради което показанията не били в противоречие със заключението по СМЕ. Вещото лице по СМЕ изяснило, че предвид остатъчните перестезии на пръстите на лявата ръка било възможно фината моторика да бъде нарушена, но това можело да 2 бъде проблем, когато работата се извършвала с пръсти, докато при строителен работник не би било проблем. Травмата на коляното би могла да причинява болки при натоварване, но доколкото след завръщането не изпълнявал работа, свързана с физическо натоварване, показанията на свидетелите, че не е имал затруднение в работата кореспондирали със заключението по СМЕ. Така и нямало документ, който да препоръчва на работодателя да трудоустрои лицето, а дори ЛКК не са счели, че има необходимост от продължаване на отпуска за временна неработоспособност, нито от трудоустрояване и работникът се върнал на работа на предходната позиция през м.03.2021г. и полагал труд до м.06.2022г. Изложени са съображения, че липсва и противоречия между показанията на св.К. и М. и СППЕ, доколкото последната се базирала на документи датиращи от период от няколко месеца след напускане на работа, като вещото лице твърди, че отключването на депресия не е станало веднага, защото ищецът имал соматични проблеми, но не ставало веднага и не било ясно кога точно е отключена депресията. Във всички случаи към момента на злополуката и в периода след възстановяване липсвали индикации и оплаквания в този смисъл, а единствените доказателства за настъпване на подобно увреждане датирали от 23.02.2023г., т.е. почти две години след злополуката. В решението обаче причинна връзка със злополуката не била посочена, т.е. безспорна пряка причинно-следствена връзка между злополуката и психическото заболяване не била установена по делото. Така и след депресивното разстройство било установено на 23.02.2023г. в решението на ТЕЛК, то от тази дата се дължала и законната лихва, а не от 24.06.2020г. Така и съгласно СМЕ ищецът получил множествена съчетана травма, поради която бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 24.06.2020г. до 16.03.2021г., който период бил с нормална продължителност. Възстановителният процес бил 8м, не се отличавал като по-дългосрочен от нормалното при сходни травми, поради което нямало как да бъде определящ за размера на претенциите, вкл. било характерно за подобен тип травми /при влажно време да има припомняне/, но не се дължало на усложнения. Също така, евентуално затруднения при качване и клякане били напълно възможни, но не се дължали на функционален дефицит или на болка, а на промяна в анатомията от самата травма. По изложените съображения се счита, че определеният размер е завишен, вкл. не бил съобразен с практиката на съдилищата при сходни 3 случаи /цитирани са решения по в.гр.д. № 377/23 на ОС-Габрово – определено обезщетение в размер на 45 хил.лв. за трудова злополука през 2018г. - падане от дърво, причинило счупване на 12 гръден прешлен, водеща до трайно затрудняване движението на снагата за срок на имобилизация между 4 и 6 месеца и период на временна нетрудоспособност около 12 месеца; решение по в.гр.д. № 936/2022 на ОС – Варна - определено обезщетение в размер на 40 хил.лв. за трудова злополука през 2019г. - ПТП, причинило счупване на пубиса, счупване на гръбначен стълб в поясна област (фрактури на трансверзални израстъци на Л1-Л4) и счупване на ребро, период на временна нетрудоспособност около 5 месеца; решение по в.гр.д. № 307/2021 на ОС – Добрич - определено обезщетение в размер на 55 хил.лв. за трудова злополука през 2016г. – падане от покрив, с последици от увреждането с продължителност от 7 месеца/

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от С. С.

Д., в който се оспорва същата. Възразява срещу твърденията, че решението на ТЕЛК било укривано, както и че съдът бил въвеждан в заблуждение за невъзможността за представянето му. В п.с.з. било пояснена и допълнена исковата молба с представени нововъзникнали документи, а признаването на трайната нетрудоспособност на ищеца от 80% настъпило след подаване на исковата молба, но преди разглеждане на делото по същество, поради което било в процесуалните срокове приемането на писмените доказателства /епикриза от 21.02.2023г., психологическо изследване от 21.02.2023г. и епикриза от 12.10.2022г./, вкл. било заявено, че в деня на с.з. от 11.04.2023г. ищецът бил на ТЕЛК с очакване за издаване на решение и след снабдяване с документа бил представен в следващото с.з. Оспорват се възраженията срещу заключението на СППЕ, прието без оспорване от насрещната страна, от което се установявало, че ищецът бил в състояние, диагностицирано като психично разстройство с данни за негативно емоционално състояние със значителна интензивност, което депресивно състояние възникнало след злополуката и за което приемал медикаменти, а поради влошаването му бил и хоспитализиран.

Вещите лица били категорични, че поставената диагноза била в причинноследствена връзка със злополуката, отключена поетапно. Оспорват се възраженията, че свидетели на ответника оборвали СППЕ и медицинските документи, защото показанията не били годни да докажат възраженията /св.М. давал предположения, вкл. показанията на св.К. и М. представлявали защитна 4 версия, вкл. предвид продължаващите трудови правоотношения с ответната страна/. Оспорват се и доводите относно остатъчните последици, доколкото от СМЕ се установявало, че ищецът получил сериозни телесни увреждания, бил транспортиран по спешност първо в МБАЛ Благоевград, после във ВМА, проведено било в спешен порядък ширкообхватно реанимационно и оперативна лечение, комплексна терапия по активна дихателна и двигателна рехабилитация, вливане и т.н. Причинената травма била съчетана, свързана с реален риск за живота в резултат на високо енергийна травма на гръдния кош, свързана с множество счупвания на ребра, причинила интензивни, мъчителни болки. От СМЕ се установявало, че предвид тежестта на травмата и няколко месечния период на силна болезненост, ищецът се нуждаел непрекъснато от чужда помощ. В конкретния случай възстановяването протекло по-бавно, конкретно ищецът се е възстановявал до степен на нормално социално функциониране за период не по-малък от 6-8м. Освен това поради парестазиите на ръката, които били трайни, фината моторика била нарушена, травмата в коляното също била с постоянен характер и не можела да се възстанови вкл.с операции, вкл. това винаги щяло да бъде слабо анатомично място, предизвикващо болка при смяна на времето и физическо натоварване.

Така и счупването на израстъците на гръбните прешлени би довела до сериозни затруднения. Цитираната от въззивника практика била неотносима с оглед характера и интензитета на уврежданията.

В срока по чл.263 ГПК е подадена и насрещна въззивна жалба от С. С.

Д., в която се обжалва решението в частта, в която е отхвърлен искът над уваженият размер от 70 000лв. до пълния претендиран от 100 000лв, ведно със законната лихва от 24.06.2020г. до изплащане на вземането. Подробно е описана установената фактическа обстановка по делото, от която се аргументира, че в резултат на преживяната трудова злополука ищецът получил значимо комплексно травматично увреждане, довело до продължително обездвижване, необходимост от задължително болнично лечение, провеждане на оперативно лечение за част от уврежданията, остатъчните последици за здравословното състояние, както и влошаване на психичното здраве поради хронифицирано депресивно състояние. Твърди се, че съдът е определил занижен размер на паричната сума за обезвреда на търпените неимуществени вреди, довело до неправилно приложение на закона.

5

Подаден е в срок отговор на насрещната въззивна жалба от „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД, в която същата се оспорва като неоснователна. Конкретно са изложени доводи по отношение на твърдените перестезии на лявата ръка, увреждането на коляното, както и за депресивното състояние на ищеца.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД за присъждане на неимуществени вреди и законна лихва в резултат от претърпяна трудовата злополука на 24.06.2020г.