Решение № 571 от 04.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20261000500719 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ЗД“Бул Инс“АД, подадена чрез процесуалния представител адв. М. Г. срещу Решение № 7899/29.12.2025г. по гр.дело № 6379/2025г. на Софийски градски съд, в частта му, с която първоинстанционният съд е уважил иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 60 000 лева до присъденият размер от 200 000 лева, за претърпени неимуществени вреди.

Счита че обжалваното решение в частта на обжалваемия интерес е немотивирано, необосновано и неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната му част е постановен в противоречие с нормата на чл.236, ал.2 ГПК, като не са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Излага се довод, че в хода на първоинстанционнното производство не са били доказани вреди в размер на 200 000 лева, счита, че същите в присъдения от първоинстанционният съд са твърде завишени и несъответни на претърпяната травма, противоречащи на принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД и не отговарят на трайно установената практика за обезщетяване на подобен род вреди.

Сочи се във въззивната жалба, че обезщетението, което следва да се присъди на ищеца за претърпените от него болки и страдания се определя от вида и харакетра на 1 страданията му, от неговата възраст и години, социалната ангажираност и заетост, от социално-икономическата обстановка в страната, доходите на по-голяма част от населението, като съдът следвало да „пречупи“ всички тези обстоятелства през собствения си критерий за справедливост съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Конкретни съображения за неправилността на съдебното решение са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени в обжалваната част Решение № № 7899/29.12.2025г. по гр.дело № 6379/2025г. на Софийски градски съд, ГО, 26с-в и да се отхвърли иска с правно основание чл.432 КЗ за горницата над 60 000 лева до присъденият размер от 200 000 лева за претърпени неимуществени вреди. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърлителната част в производството и пред двете съдебни инстанции.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна И. Г. П., подадена чрез посочената в отговора като процесуален представител адв. В. О.. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на окръжния съд е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна осъдителна част, поради което искането към въззивния съд е да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебноделоводни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на И.

Г. П., с която срещу ответника ЗД“Бул Инс“АД е предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Изложени са твърдения, че на 04.11.2024г. около 15.12ч. в гр.София, на кръстовището на бул.“Сливница“ и ул.“Топола“ в посока към бул.“Д-р П. Дертлиев“ лек автомобил марка „Нисан“, модел „Патфайндер“ с рег.№ ********, управляван от С. Б. Г., не е пропуснал и е блъснал пресичащата по пешеходна пътека пешеходка И. Г. П.. Твърди се, че вследствие на настъпилия удар ищцата е получила травматично увреждане тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в изразена в контузия на мозъка, субдурален хематом, пневмоцефалия, контузионни огнища, фрактура на лява темпорална кост, фрактура по хода на ламбидоидната сутура вляво, което е наложило провеждането на оперативно и медикаментозно лечение.

Поддържа се в исковата молба, че деликтната отговорност на водача на лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Патфайндер“ с рег.№ ******** е била гарантирана при ответника ЗД“Бул Инс“АД със сключена застраховка “Гражданска отговорност”, валидна 2 към момента на възникване на застрахователното събитие, поради което счита, че ответникът следва да отговаря за причинените му вреди. Ищецът е предявил извънсъдебна претенция пред ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, но плащане не е последвало.

Претендира сумата 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от 28.11.2024г., датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното изплащане на сумата. Претендирани са и направените по делото разноски и за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД“Бул Инс“АД е възразил срещу иска като неоснователен и недоказан. Оспорил е механизма на настъпване на процесното ПТП. Навел е доводи, че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпване на процесното ПТП. Заявявил е довод и че претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен. Навел е възражение за съпричиняване, поради нарушение от ищеца на правилата за движение по пътищата – чл.113, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП. Претендирал е и направените в производстото пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски.

От фактическа страна се установява следното :

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, а и се установява, че за лек автомобил с марка „Нисан“, модел „Патфайндер“ с рег.№ ******** е бил налице сключен при ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност”, със застрахователно покритие към датата на реализираното пътно-транспортно произшествие.

Не е спорно, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 04.11.2024 г., че на същата дата около 15.12ч. е настъпило пътно-транспортно произшествие. Видно от протокола за ПТП виновният водач С. Б. Г. е управлявал лек автомобил с марка „Нисан“, модел „Патфайндер“ с рег.№ ******** по ул. „Годеч“ с посока на движение от ул. „Топола" към бул. „Сливница".

На кръстовището, образувано от ул. „Годеч" и бул. „Сливница", регулирано със светофарна уредба, водачът на автомобила следвало да извърши маневра ляв завой, за да се включи в движението на бул. „Сливница" в посока към бул. ,Д-р П. Дертлиев". По същото време ищцата И. Г., се е намирала на левия тротоар на бул. Сливница, предприемайки пресичане разрешителен сигнал на светофарната уредба - зелена за пешеходците, вървейки със спокоен ход по пешеходната пътека. Когато достигнала средата на пътното платно на бул.

„Сливница", била блъсната от управлявания от С. Г. лек автомобил.

Не е спорно, а и се установява, че във връзка с пътно-транспортното произшествие е било образувано досъдебно производство № 11333/ 2024г.

Не е спорно, а и се установява, че с протоколно определение от 09.10.2025г. по НОХД № 14242/2025г., по описа на СРС е одобрено споразумение, с което С. Б. Г. се е признал за виновен в това, че на 04.11.2024 г. около 15:10 часа в гр. София, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Нисан“, модел „Патфайндър“ с рег. № 3

********, по ул. „Годеч“, с посока на движение от ул. „Босилеград“ към ул. „Адам Мицкевич“, в района на кръстовището образувано с бул. „Сливница“, при извършване на маневра „завой наляво“, приближавайки към пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл.119, ал. 1 ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ , както и чл.119, ал.

4 ЗДвП „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“, не е пропуснал пресичащия по пешеходна пътека отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец И. Г. П., при което реализирал пътнотранспортно произшествие с нея, като по непредпазливост й е причинил телесни увреди, съставляващи средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК, и които травматични увреждания в съвкупност са реализирали медико-биологичните признаци разстройство на здравето, временно опасно за живота, нараняване, проникващо в черепната кухина, както и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“, вр.ал.1, б.„б“, вр. чл.342, ал.1 НК.

Не е спорно, а и се установява, че след инцидента ищцата е транспортирана по спешност от екип на Център за спешна медицинска помощ в „УМБАЛ Н.И.Пирогов” ЕАД, където е приета в клиника по неврохирургия, в увредено общо състояние. При извършените прегледи е установена тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се в контузия на мозъка; субдурален хематом , пневмоцефалия; контузионни огнища, фрактура на лявата темпорална кост с ангажиране и на пирамидата; фрактура по хода на ламбдоидната сутура вляво с дехисценция на сутурата. Установена е и афазия езиково нарушение, следствие на мозъчно увреждане. Изписана е на 15.11.2024 г. с препоръки за медикаментозно и домашно лечение.

На 16.12.2024г. е извършена консултация с невролог поради персистиращи замаяност, световъртеж, шум и бучене в ушите, нестабилност при ходене, трудно намиране на думи, забавен мисловен процес. На 16.12.2024г. , при продължаване на болничния лист, на ищцата е поставена диагноза дифузна травма на главата и са дадени указания да се яви на преглед на 14.01.2024г.

На 15.01.2025г. ищцата е освидетелствана от ЛКК и е продължено извънболничното лечение за периода от 15.01.2025г. до 13.02.2025г На 05.03.2025г. поради продължаващо заглъхване на лявото ухо, ищцата е консултирана от специалист УНГ, при което е установено нарушение на слуха.

От заключението на приетата в производството пред първата инстанция съдебно медицинска експертиза, се установява, че в резултат от ПТП на ищцата е причинена тежка черепно-мозъчна травма, състояща се от: мозъчна контузия тежка по степен на тежест, остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/субдураден хематом/ , травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/субарахноидален/ вляво и вдясно, две контузионнокръвоизливни огнища вляво и едно вдясно, безкомпресионно-дислокацонен синдром, счупване на средна черепна ямка вляво, счупване на лява слепоочна кост на черепа 4 с ангажиране на пирамидата, дехисценция на левия ламбдоиден шев, навлизане на въздух в черепната кухина-пнсвмоцефапия, енцефаломалатична киста с размери 22/14мм., загуба на обоняние-травматична увреда на първи черепно-мозъчен нерв, левостранна невро-сензорна загуба на слуха /травматична увреда на левия слухов нерв/, пеходна афазия/нарушение на говорната функция/ от контузията на левия темпорален дял на мозъка, натичане на кръв от левия ушен канал, травматичен подкожен кръвоизлив в лява слепоочна област на главата, като получените травматични увреди са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП.

Вещото лице сочи, че възстановителният период за получената тежка контузия на мозъка е в рамките на година-година и половина, като към датата на изготвяне на експертизата още не е приключил. Травматичните кръвоизливи са резорбирани, фрактурите на черепните кости са зарастнали, но е останала енцефаломалатична киста, която е причинила локална мозъчна атрофия. Това изисква периодично провеждане на ЕЕГ изследвания за проследяване биоелектрическата дейност на мозъка за предотвратяване на епилептиформена активност. Вещото лице сочи, че ищцата е тьрпяла болки най-интензивни непосредствено след инцидента, периода на болнично лечение и през първия месец. След изписване е имала епизоди от главоболие с пулсиращ характер, а при промяна позицията на тялото от седнало в право и от легнало в седнало положение получавала чувство на замайване, което отминавало за около 2-3 минути. В първите месеци трудно намирала думите при разговор, което постепенно отзвучало. По настоящем ищцата е в стабилизирано общо състояние, в ясно съзнание, контактна, адекватна-всестранно ориентирана. Налице са липса на обоняние, нарушение на вкуса и намаление на слуха с ляво ухо. Изпитва епизодично главоболие при физическо и психическо напрежение и при промяна в атмосферното налягане. Според вещото лице в резултат от образуваната енцефаломалатична киста, е налице вероятност от развиване на епилепсия, което налага задължителни периодични електрофизиологични изследвания за епилептиформена активност и прием на медикаменти за предотвратяване на епилептични припадъци.