Определение № 67 от 17.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. Велико Търново, 17.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов като разгледа докладваното от Явор Данаилов Търговско дело №

20224100900135 по описа за 2022 година

Предявени са искове по реда на чл. 422 от ГПК във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за установяването на вземането на ищеца „Ф.“ ЕООД гр.С., против ответниците „А.“ ЕООД с.Р., „Л.“ ЕООД с.К., Д. З. Т., „С.“ ЕООД с. К. и М. Т. М. солидарно, за сумите: главница: 81012.96 лв., ведно със законна лихва, считано от 25.03.2022г. до окончателното й изплащане; законна лихва от 21760.98 лв. от 01.08.2019г. до 24.03.2022г., произтичащи от споразумение от 11.06.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните рег.№ 3430/11.06.2019г. на нотариус Иванка Ангелова с район на действие РС Свищов, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 90/2022г. на РС Елена.

В отговора на исковата молба, ответниците, чрез процесуалния им представител правят възражение за неподведомственост на производството пред ВТОС, поради наличие в споразумението на валидна арбитражна клауза между страните, споровете между страните да се уреждат от Арбитражен съд.

Съдът намира, че на основание чл.19, ал.1 от ГПК, страните по делото са уговорили „арбитражно споразумение“ по смисъла на същия законов текст, в представеното към исковата молба и ч.гр.д. № 90/2022г. на РС Елена Споразумение от 11.06.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните рег.№ 3430/11.06.2019г. на нотариус Иванка Ангелова с район на действие РС Свищов. В чл.7 от същото споразумение, страните са уговорили изрично всички спорове при липса на взаимно съгласие, да се решават от Арбитражен съд при Сдружение за съдебна реформа, извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж – Велико Търново.

Според чл.8 от ЗМТА, съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Това води до извод за основателност на възражението на ответниците за неподведомственост поради наличие на арбитражна клауза, което е 1 направено своевременно с отговора на исковата молба.

Според съдебната практика и правна доктрина, които съдът в настоящия си състав споделя, обективирани в определение № 2253/29.05.2019г. по гр.д. № 896/2019г. на РС Перник; статия „Ефектът на арбитражния процес след започнало заповедно производство“, публикация в електронно издание „Предизвикай правото“, автор Иван Георгиев, 18.12.2011г., в хипотезите, в които искът с правно основание чл. 422 от ГПК е предявен пред държавен съд, но ответникът с отговора на исковата молба направи възражение за наличие на арбитражна клауза и поиска спорът да бъде отнесен пред арбитражната институция или арбитраж ad hoc, производството пред държавния съд следва да се прекрати, а издадената заповед изобщо няма да влезе в сила, тъй като кредиторът няма да успее да докаже наличието на някое от основанията на чл. 416 от ГПК. Наличието на арбитражна клауза, уговорена в договор между страните, пренася спора за разглеждане от арбитражен съд и следва да се разглежда като отрицателна процесуална предпоставка за иницииране и на заповедното производство, и на исковото производство по иска с правно основание чл. 422 от ГПК.

Обстоятелството, че искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК, вследствие на направено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК и е продължение на заповедното производство, не е основание да се приеме неприложимост на разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗМТА, тъй като същата има императивен характер. Неоснователно е възражението на ищеца, направено с допълнителната искова молба по чл.372 от ГПК, че арбитражната клауза не обвързва страните при инициирано заповедно производство – доколкото той изпълнява указанията на заповедния съд, тъй като подобно твърдение не намира опора в нито една законова разпоредба. Тази клауза, веднъж уговорена, има силата на закон между страните (чл.20а, ал.1 ЗЗД) и доколкото никоя от тях не се позовава на нейната нищожност, съдът следва да я съобрази.

В този смисъл, не може да бъде отречено законно признатото право на кредитора да поиска издаване на заповед за изпълнение. В случай, че срещу нея не бъде възразено от длъжника, за кредиторът остава открит пътя за удовлетворяване по този облекчен ред.

Когато обаче срещу заповедта за изпълнение бъде подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК, това означава, че между страните възниква спор, който подлежи на разглеждане от посочения от страните арбитражен съд. В този случай ищецът има право на избор дали да продължи по пътя на чл. 422 от ГПК и да поеме риска от прекратяване на производството, вследствие позоваване на ответника на арбитражната клауза (тъй като ответникът може и да не се възползва от тази възможност), или директно да изостави заповедното производство и да заведе иск пред съответния арбитражен съд. В случая ищецът е предявил иск по чл.422 от ГПК и ответниците изрично и в законоустановения срок са повдигнали пред съда въпроса за подведомствеността, което съдът следва да съобрази и да приложи императивното изискване на чл. 8 от ЗМТА, като се десезира със спора, независимо, че искът е предявен по реда на чл. 422 от ГПК.

Да се възприеме тезата на ищцовата страна, че при иск по чл. 422 от ГПК отводът по 2 чл.8 от ЗМТА е неоснователен и компетентен е винаги само държавният съд – отново с аргумента, че изпълнява указанията на съдът по заповедното производство да предяви иск за установяване на вземането си, би означавало да се допусне отклонение от императивните материални и процесуални разпоредби чл.19 от ГПК, чл.8 от ЗМТА и чл. 20а от ЗЗД, с което едновременно би се създала възможност на всяка страна по договор с арбитражна клауза с подаване на заявление по чл.410 от ГПК да изключи действието на арбитражната клауза.

Това би означавало, че всяка страна може едностранно да изменя валидно сключен договор като упражнява законово позволени средства, което е недопустимо да се поддържа, тъй като така ще се стига до заобикаляне на закона и преодоляване обвързващата сила на договорите, което би довело до несигурност в гражданския оборот.

Следва да се посочи, че заповедното производство е факултативно на исковото, поради което не може това да е аргумент, който да води до отпадане на арбитражната клауза, тъй като това не е предвидено в закона. В императивните разпоредби на чл. 8, ал. 2 от ЗМТА и чл.19 от ГПК лимитативно сe предвиждат кои спорове не са арбитрируеми и кога не се уважава направения отвод, поради наличие на арбитражна клауза, поради което е ясно, че в случая няма никакво законно основание направеният своевременно отвод от ответника в настоящото производство при наличие на валидна арбитражна клауза, да не бъде уважен.

Действително налице е съдебна практика (Определение № 585 от 21.07.2011 г. по ч. т. д. № 457/2011 г. на ВКС, I т. о. и Определение № 938 от 25.11.2011 г. по ч. т. д. № 874/2011 г. на ВКС, II т. о.), според която по иск по чл. 422 ГПК не следва да се уважава възражение за неподведомственост, но тези съдебни актове касаят по – различна фактическа обстановка от настоящата. Същите се отнасят за предявен иск по чл. 422 от ГПК за вземане, произтичащо от документ по чл.417, т.10 от ГПК “запис на заповед“, а не от спогодба с нотариална заверка на подписите – документ по чл.417, т.3 от ГПК, какъвто е настоящия случай, при което направеното възражение за неподведомственост се основава на арбитражната клауза, съдържаща се именно в договора, отнасящ се по каузалното правоотношение. В цитираната практика на ВКС вземането по исковата претенция произтича от запис на заповед, а в настоящия случай арбитражната клауза произтича от друг източник - договора по каузалното правоотношение. В настоящия случай вземанията за главница и неустойка произтичат от същия договор - споразумението от 11.06.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните рег.№ 3430/11.06.2019г. на нотариус Иванка Ангелова с район на действие РС Свищов, в който е уговорена и арбитражната клауза, което води до извод за основателност на възражението за неподведомственост.

Според горната практика на ВКС, отводът за неподведомственост на спор по иск по чл. 422 от ГПК, поради уговорена арбитражна клауза, е неоснователен, но в посочените определения се касае за заповедно производство, инициирано със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.10 от ГПК - по запис на заповед, и тъй като законът не обвързва документа с каузата, която го обуславя, т.е. кредиторът, разполагащ със запис на заповед съобразно чл.417, т.10 от ГПК може успешно да инициира и проведе заповедно производство. В настоящият случай обаче, наличието на арбитражна 3 клауза, която е уговорена изрично в договор между страните, който е документа по чл.417, т.3 от ГПК, пренася спора за разглеждане от арбитражен съд и следва да се разглежда като отрицателна процесуална предпоставка за иницииране и на заповедното производство, и на исковото производство по иска с правно основание чл. 422 от ГПК.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и съдебната практика по тези дела, съобразно Определение № 839/15.03.2018г. по гр.д. № 838/2018г. на Апелативен съд София, касаеща случай, в който страните изрично са уговорили арбитражната клауза да не се разпростира върху правото на кредитора да инициира заповедно производство, в което при облекчен ред да се снабди с изпълнителен лист. Настоящият случай обаче, също не е такъв в приложеното по ч.гр.д. № 90/2022г. на РС Елена споразумение между страните в настоящото производство, арбитражната клауза е изключителна, като в този договор страните не са уговорили изрично и правото на кредитора алтернативно да поиска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документа по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Поради прекратяването на настоящото производство на основание чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение не може да влезе в сила, и по аргумент на чл. 415, ал. 2 от ГПК следва да бъде обезсилена - т. 13, предл. 2 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д.

№ 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 135 по описа за 2022 година на Окръжен съд Велико Търново.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение №55 от 25.03.2022г., издадена по ч. гр. д. № 90/2022 г. на Районен съд Елена, и издадения въз основа на нея изпълнителен лист №17 от 25.03.2022г. по гр.д. № 90/2022г. на РС Елена.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4