Решение № 124 от 31.03.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Плевен , 29.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Борислава И. Якимова при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Борислава И. Якимова Административно наказателно дело № 20214430200106 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление №35-0001136/16.12.2020г. на *** *** Плевен, с което на Л. Т. Б., ЕГН ********** от гр.*** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000лв. за извършено административно нарушение по чл. 139 ал.1 т.2пр.2 от ЗДвП,вр.чл.6 ал.1 т.5,б.

“б“ от Наредба №11 на МРРБ,за нарушение по чл.177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП

Жалбоподателят чрез пълномощника си по делото адв.П.К. от АК *** счита издаденото Наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушение на процесуалните правила и моли съда да го отмени, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна - *** -гр. Плевен не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В придружителното писмо на АНПреписка се сочи,че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

1

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното :

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против Л. Т. Б., ЕГН ********** от гр.*** за това, че на 24.11.2020г. около 13.00 часа в гр.***-до бензивостанция *** , като водач на товарен автомобил *** извършва обществен превоз на товари/асфалт/ с лиценз *** по маршрут от *** със следното нарушение: При допустимо максимално натоварване на превозното средство от 25 тона /същото е с три оси/ в момента на проверката натоварването е 27500кг. /претоварване с 2500кг./. Измерването е направено с електронна везна модел *** ЕХ100 с фабличен №ЕХ100000021 Видно от приложената по делото административно наказателна преписка Акт за установяване на административно нарушение № 280224/24.11.2020г. е издаден против Б. за посоченото нарушение, като в същия е отразено, че реализираното представлява нарушение по чл. 139 ал.1 т.2пр.2 от ЗДвП,вр.чл.6 ал.1 т.5,б. “б“ от Наредба №11 на МРРБ Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото е установено по безспорен и категоричен начин извършено нарушение по ЗДвП от страна на жалбоподателя. В тази насока да се направи положителен извод, спомогнаха писмените доказателства по делото, а именно АУАН, товарителница, кантарна бележка /на л.7/, Заповед РД-08-30/20г МТИТ. От същите по несъмнен начин се установява, че на инкриминираните дата и място именно жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС с товар от 2750кг.

От друга страна съдът намира наведеното възражение в жалбата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила за основателно.

Видно от текстовете на АУАН и НП, в същите е налице напълно различна правна квалификация на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.

Тоест налице е съществено противоречие, довело до накърняване правата и законните интереси на нарушителя в извършването на какво нарушение и по коя норма е ангажирана неговата отговорност.

2

Според посочената санкционна норма- чл. 6 ал.1 т.5 б „б“ от Наредба №11 на МРРБ Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за: 5. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) съчленени ППС с четири оси, съставени от моторно превозно средство с две оси и полуремарке с две оси, когато разстоянието между осите на полуремаркето е: б) по-голямо от 1,8 m - 36 t;

В случая с възведеното в текстови вид в обстоятелствената част на АУАН и на НП деяние, на жалбоподателя е вменено, че на инкриминираната дата, време и място е управлявал описаното МПС, което е с три оси и максимално натоварване от 25 тона.

Така цитираното съдържание на сочената като нарушена разпоредба е не съотносимо към текстовото описание на деянието. Разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН безусловно са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение с надлежната му правна квалификация, се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Констатираното по-горе вътрешно противоречие (несъответствие) между отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка относно нарушението от една страна, а от друга сочена като нарушена правна норма, несъответстващата на нарушението е процесуално нарушение от категорията на съществените.

Коментираните нарушения на процесуалните правила, неотстраними в съдебната фаза по обжалване на издаденото наказателно постановление, са винаги съществени, тъй като ограничават правата на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, заставяйки го да се защитава срещу неясни и неточни формулировки.

Действително не всяко нарушение на процесуалния закон представлява съществено нарушение на процесуалните правила, но съдът намира, че 3 противоречията следва на първо място да бъдат преодолими, без да увреждат правото на защита на засегнатите в хода на административно-наказателното производство лица, а на следващо място следва да бъдат съпроводени от фактическа и правна обосновка, която да ги представи в необходимата светлина без да се налага съдът да изяснява волята на наказващия орган/актосъставителя.

Допуснатото и визирано по – горе съществено процесуално нарушение лишава от смисъл излагането на съображения досежно материалната законосъобразност на атакуваното НП, поради което то следва да бъде отменено изцяло.

По делото е представено пълномощно от адв.П.К. и е направено искане от за присъждане на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. П.К. от *** е осъществил правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя Б. за изготвянето на жалба по реда на чл. 59 ЗАНН и явяване в съдебно заседание.

Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. /какъвто е настоящият случай/ е в размер на 300 лева.

Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съдът намира, че *** *** Плевен, следва да бъде осъдена да заплати на Л. Т. Б., ЕГН ********** от гр.*** сумата от 300,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. от *** 4

Водим от горното и на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35-0001136/16.12.2020г. на Д*** с което на Л. Т. Б., ЕГН ********** от гр.*** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000лв. за извършено административно нарушение по чл. 139 ал.1 т.2пр.2 от ЗДвП,вр.чл.6 ал.1 т.5,б.

“б“ от Наредба №11 на МРРБ, за нарушение по чл.177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА *** гр.Плевен, представлявана от ***а да ЗАПЛАТИ на Л. Т. Б., ЕГН ********** от гр.*** сумата от 300,00 лева, представляваща направените от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. от *** по НАХД № 106/2021 година по описа Районен съд Плевен.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Плевен по реда на глава ХІІ от АПК .

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5