Определение № 23158 от 04.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23158 гр. София, 04.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110134310 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от 12.03.2024 г. от ***** за поправка на допусната очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 , ал. 1 ГПК с доводи, че в решението не била посочена банкова сметка на ищеца, нито на адвокат М..

В отговор, ищецът заявява, че молбата е подадена извън срока, а по същество неоснователна, доколкото не се касае за фактическа грешка.

Постъпила е молба по чл. 248, ал.1 ГПК от 18.03.2024 г. от адвокат М., пълномощник на М. Х. за изменение на Решение № 3206 от 23.02.2024 г. по гр.д. № 34310/2023 г., СРС в частта за разноските, с искане да бъде изменено същото, като бъде осъдено ответното дружество да заплати сума в размер на 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от *****.

Съдът като взе предвид депозираните молби, намира следното:

По молбата по чл. 247, ал. 1 ГПК.

Същата е подадена в срока по чл. 247, ал. 1 ГПК, поради което възражението на ищеца е неоснователно.

По същество, молбата е неоснователна. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в текста на решението, каквато не се констатира в случая.

Ето защо, молбата е неоснователна.

1

По молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С решение № 3206/23.02.2024 г. по гр.д. № 34310/23г., СРС, 166 състав, съдът е определил на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат М. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на М. Х. по предявените евентуално съединени искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД за нищожност на клаузата за неустойка поради непредоставяне на обезпечение в размер на 300 лева.

Неоснователно се явява възражението, че адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА следва да бъде определено в размер на 1000 лева, което съгласно НМРАВ се явява минималния размер на възнаграждението по неоценяеми искове. В разглеждания случай следва да бъде съобразена практиката на СЕС, обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно която съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение в по-нисък размер. Националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на изискванията на това право по отнесения до него спор, като при необходимост сам вземе решение да остави без приложение всяка национална уредба или практика, дори да е по-късна, която противоречи на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, без да е необходимо да иска или да изчаква премахването на тази национална уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред решението по делото ********, както и C‑430/21, т. 53).

Съдът на ЕС в решение С – 438/22 приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана 2 на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Изрично в член 101, параграф 2 ДФЕС е предвидено, че споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни, която нищожност има абсолютен характер (вж. в този смисъл решения от 1 юни 1999 г., Eco Swiss, C‑126/97, EU:C:1999:269, т. 36, и от 20 септември 2001 г., Courage и Crehan, C‑453/99, EU:C:2001:465, т. 20 и 21). Нищожността може да засегне всички минали или бъдещи последици на съответното споразумение или решение (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2001 г., Courage и Crehan, C‑453/99, EU:C:2001:465, т. 22). Предвид горното, НМРАВ следва да остане неприложена, а възражението на процесуалния представител на ищеца, че решението на СЕС не следва да бъде прилагано в разглеждания случай се явява неоснователно.

Конкретният размер на възнаграждението, следва да се определи чрез тълкуване нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА, а именно да е справедлив и обоснован, като следва да се отбележи, че в хипотезата на чл. 38 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда и той не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума / така Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV/. Актуалната съдебна практика по въпроса приема, че нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 75/2024 г., II т. о., ТК/. В конкретния случай при съобразяване, че исковете са неоценяеми, обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като съдът отчита броя дела, заведени пред СРС със сходен/идентичен предмет – нищожност на клаузи за неустойка, респективно на договори за потребителски кредити, т.н. „бързи кредити“ и обстоятелството, че по делото са събирани само писмени доказателства, както и срочното разглеждане на производството пред първоинстанционния съд в едно съдебно заседание без участие на процесуални представители на страните, съдът намира, че не е налице основание за изменение на решението в частта на разноските.

3

Ето защо, молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 12.03.2024 г. от ***** за поправка на очевидна фактическа грешка решение № 3206/23.02.2024 г. по гр.д. № 34310/23г., СРС, 166 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 18.03.2024 г. от адвокат Г. М., пълномощник на М. Х. за изменение на решение № 3206/23.02.2024 г. по гр.д. № 34310/23г., СРС, 166 състав в частта на разноските.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4