Решение № 3924 от 20.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3924 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100503054 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20088/06.12.2023 г., постановено по гр.д. № 23 160/2023 г. на СРС, ГО, 180 състав, са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените от „ТЕСДО“ ЕООД срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 008,12 лв. – платени без основание от М.Г.К. в полза на ответника в периода от 25.10.2018 г. – до 06.10.2021 г., от които:

302,76 лв. - платена без основание сума по Договор за паричен заем № 3355850 от 25.10.2018 г., сключен между „Изи Асен Мениджмънт“ АД и М.Г.К.;

705,36 лв. - платена без основание по Договор за паричен заем № 3624874 от 09.09.2019 г., сключен между „Изи Асен Мениджмънт“ АД и М.Г.К. ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -16.05.2022 г., до окончателно изплащане на сумите.

Подадена е въззивна жалба вх. № 375054/29.12.2023 г. / подадена в срок по куриер Еконт на 28.12.2023 г./ на „Тесдо“ ЕООД против решението. Сочи във въззивната жалба, че решението е неправилно. Изразява несъгласие с извода на СРС, че не се установявало процесните претендирани вземения да са цедирани на ищеца и освен това да са заплатени от цедента М. К. именно на ответника. Сочи, че предмет на исковете с пр. осн. чл. 55 ЗЗД били неоснователно заплатени суми по два договора за заем на М. К. с „Изи Асен Мениджмънт“ АД, като с това се изчерпвал предметът на делото и било без значение дали цедираните и неоснователно заплатени суми представляват главница, лихва, неустойка за непредоставяне на обезпечение или 1 възнаграждение за поръчител. Ищецът претендира вземания по иск за неоснователно обогатяване, като бил посочил договорите за заем и период на плащане на сумите от заемополучателя. Излага, че с договорите за цесия са му прехвърлени всички вземания на М. К., определени в достатъчна степен и установени по делото. Установявало се от заключението на Съдебно счетоводната експертиза, че претендираните с исковете вземания са същите по размер като размера на неустойката за непредоставяне на обезпечение и възнаграждението за поръчител. Тези суми били заплатени именно на ответника заемодател „Изи Асен Мениджмънт“ АД, а липсвали данни „Изи Асен Мениджмънт“ АД да ги е предало на „Файненшъл България“ ЕООД – гарант. Оспорва да е налице договор за предоставяне на поръчителство, а дори и такъв да е сключен, то той е недействителен. Сочи, че клаузите относно неустойката за непредоставяне на обезпечение и възнаграждението за поръчител са недействителни на подробно изложените основания в исковата молба по множеството текстове на ЗЗД и ЗЗПотр.

Моли исковете да бъдат уважени.

Въззиваемият

„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е подал отговор на въззивната жалба от 22.02.2024 г. Моли решението да бъде потвърдено.

Оспорва с договора за цесия да са прехвърлени процесните суми за неустойка за непредоставяне на обезпечение или възнаграждение за поръчител, не е посочена дата на заплащане на сумите от заемополучателя. Навежда, че заемополучателят е заплатил суми по заема, надвишаващи претендираните, поради което сумата, предмет на договора за цесия, би могло да представлява както главница, така и неустойка, така и друго. Също така заемополучателят е цедирал същите процесни вземания първо на “Темис кепитъл“ ЕООД на 16.06.2020 г., а след това на въззивника и ищец “Тесдо“ ЕООД 06.10.2021 г. Поради това твърди, че въззивникът и ищец “Тесдо“ ЕООД не е цесионер за вземанията - не ги е придобил. Оспорва и валидността на договора за цесия поради: противоречие в клаузите му относно цената на закупуване на вземанията, относно това кога едно вземане се счита за събрано, поради което била налице липса на съгласие по см. на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Твърди и че договорът противоречи на морала и добрите нрави, понеже според чл. 14 от договора цедентът не следва да предприема действия по събиране на вземането; че договорът противоречи на закона, понеже ищецът не е финансова институция; позовава се на неравноправни клаузи в договора за цесия от името на потребителя заемополучател и цедент.

Сочи, че сумата от 705,36 лв. е следвало да бъде платена не по сметка на ответника, а на „Файненшъл България“ ЕООД – гарант. Въпреки, че според заключението на експертизата сума в размер на 710,16 лв. – възнаграждение по договор за поръчителство, е заплатена на ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, то договорът за поръчителство бил валиден и сумата бил дължима на гаранта, а не на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Дори „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да е представител на гаранта, то гарантът дължи връщане на сумата. „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД бил овластено само да приема вместо „Файненшъл България“ ЕООД сумите по възнаграждението за поръчителство, но пасивно легитимиран по иска бил гарантът „Файненшъл България“ ЕООД. Договорът за поръчителство не бил потребителски заем и не противоречал на ЗПК.

Сочи, че договорите за заем са валидни- още при сключване на договора заемополучателят е бил уведомен, че следва да представи обезпечение, което е условие, без изпълнението на което заемът не би бил отпуснат. Изискванията към поръчителя били стандартни и обосновани, в интерес на кредитора, а потребителското 2 кредитиране изисквало бързина. Сумите не следвало да се включват в ГПР - не попадали в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

С исковата молба, уточняваща молба вх. № 164221/09.06.2023 г., молба вх. № 327886/16.11.2023 г. и в първо с.з. по първоинстанционното дело от 24.11.2023 г. ищецът „Тесдо“ ЕООД претендира / след изменение размера на иска на осн. чл. 214 ГПК/ на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД следните суми, които твърди да са били заплатени при първоначална липса на основание от цедента му Мариана К. в полза на заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, а именно: сумата от 302,76 лв. - платена без основание по Договор за паричен заем № 3355850 от 25.10.2018 г., сключен между „Изи Асен Мениджмънт“ АД и М.Г.К., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -16.05.2022 г., до окончателно изплащане на сумите; сумата от 705,36 лв. - платена без основание суми по Договор за паричен заем № 3624874 от 09.09.2019 г., сключен между „Изи Асен Мениджмънт“ АД и М.Г.К., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.05.2022 г., до окончателно изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че по първия договор за заем от 25.10.2018 г. заемополучателят М.Г.К. е заплатила без основание на ответника - заемодател „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД сочената сума като неустойка за непредоставяне на обезпечение.

По втория договор от 09.09.2019 г. твърди, че М.Г.К. е заплатила без основание на ответника - заемодател „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД сочената сума като възнаграждение на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД по договор за предоставяне на поръчителство от 09.09.2019 г., сключен във връзка с договора за заем.

Твърди, че тези суми са заплатени именно на ответника по недействителни договори или отделни клаузи от тях при изначална липса на основание. Вноските по таксата за поръчителство били заплащани на ответника – заемодател. Навежда, че клаузата на договора от 25.10.2018 г., според която се дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Клаузата на договора от 09.09.2019 г., според която се дължи предоставяне на обезпечение и същото може да бъде предоставено от предварително одобреното „Файненшъл България“ ЕООД срещу заплащане, също била недействителна и неравноправна. Сочи, че М.Г.К. била принудена да сключи с гаранта „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 09.09.2019 г., по който обаче се дължало възнаграждение в размер почти колкото отпусната по договор за заем от 09.09.2019 г. заемна сума. Също така сочените плащания за неустойка и такса поръчител съставлявали част от „общи разходи по кредита“ по см. на ЗПК и при включването им в ГПР то той би бил над 50 процента и следователно сумите по исковата молба са недължими на осн. чл. 22 и чл. 23 ЗПК. Твърди, че процесните 3 вземания са заплатени от М.Г.К. на ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, вкл. като овластено от гараната „Файненшъл България“ ЕООД лице да получава сумите за възнаграждение за поръчител.

Ищецът последователно се позовава на Решение № 29 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., ГК, в което е прието, че в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание, ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание.

Твърди, че тези вземания са му цедирани от М.Г.К. с договор за цесия, именован Договор за вземания от финансови институции, от 06.10.2021 г. С молбата от 16.11.2023 г. не спори, че в предходен момент с договор за цесия от 16.06.2020 г.

М.Г.К. е прехвърлила същите тези вземания на друг цесионер “Темис кепитъл“ ЕООД, но сочи, че по силата на анекс от 05.10.2021 г. действието на договора за цесия от 16.06.2020 г. е прекратено по взаимно съгласие на страните. Така цесионер вече се явявал ищецът по силата на договора за цесия от 06.10.2021 г.

С отговора на исковата молба и молба – становище от 31.07.2023 г. ответникът заемодател „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД оспорва исковете по доводите, изложени и в отговора на въззивната жалба /подробно по-горе/. Оспорва договора за цесия като невалиден и евентуално непроизвел действие поради наличието на договор за цесия от 16.06.2020 г. Оспорва с договора за цесия от 06.10.2021 г. да са прехвърлени именно процесните вземания, т.к. и по двата договора М.Г.К. е заплатила много по-голяма сума. Не спори да е получил възнаграждението за поръчителство, дължимо на гараната, но навежда, че само е овластен да го приеме, но не е надлежен ответник по иска за сумата от 705,36 лв. Твърди, че договорите за заем и за поръчителство са валидни. Позовава се на давност.

Съдът намира, че като неправилно решението следва да бъде отменено, а исковете – уважени, по следните мотиви.

СРС е отхвърли исковете по мотиви, че на първо място при така формулираната индивидуализация на вземанията не ставало ясно дали с договорите за цесия се прехвърля недължимо платена главница, недължимо платена договорна лихва, недължимо платени такси или недължимо платени допълнителни услуги „бързо разглеждане на искането за кредит“ и „удължаване на срока на кредита“. Поради липсата на посочено конкретно основание то недоказано останало, че с договорите за цесия се прехвърлят именно вземанията за сумите, платени като неустойка за непредоставено поръчителство, респективно възнаграждение за поръчителство – предмет на иска. На второ място, прието е в решението, че сумата от 705,36 лв. е платена от заемополучателя по договор за предоставяне на поръчителство, а не по договора за паричен заем с ответника, поради което ответникът не задължен да върне сумата. Тези мотиви не се споделят от настоящия състав.

Установява се следното по делото.

Не е било спорно и е било отделено като безспорно с доклада, по който не са направени възражения, а и се установява, че заемополучателят М.Г.К. е сключила с настоящия ответник „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД два договора за заем, а именно: Договор за паричен заем № 3355850 от 25.10.2018 г. и Договор за паричен заем № 3624874 от 09.09.2019 г.