Решение № 96 от 18.06.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Кърджали, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20265100500121 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 179/22.07.2025 г., постановено по гр.д. № 185/2025 г. по описа на РС - Момчилград, е изменен размера на присъдената с решение № 142/08.07.2020г. по гр. д. № 99/2020 г. на РС- Момчилград издръжка от 190 лева, която е осъден да заплаща В. З. М., с ЕГН **********, за малолетното си дете Т. В. М., с ЕГН **********, родена на ************ г., като е увеличена от 190 лева на 400 лева месечно, считано от датата на завеждане на иска до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка една просрочена вноска, заплащана чрез майката А. А. Р., с ЕГН **********, до 5-то число на месеца, за който се дължи. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта, досежно издръжката.

Със същото решение В. З. М. е осъден да заплати на А. А. Р., сумата в размер на 500 лева - направени по делото разноски, а по сметка на РСКърджали държавна такса върху увеличената издръжка в размер на 302.40 лева.

1

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът В. З.

М., представляван от процесуалния си представител адв. А. И. Г., който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че о т представените доказателства не може да се направи извод, че нуждите на малолетната Т. М. са основателни в претендирания размер от 400 лева, че са налице обстоятелствата за изменение на размера на издръжката и следва да бъде увеличена. Сочи, че ежемесечно заплаща определената издръжка по решение № 142/08.07.2020 г. по гр.дело № 99/2020 г. на РС – Момчилград. Неотговарящо на истината било твърдението, че ищцата поема цялостната издръжка и осигуряване на средствата за издръжка, отглеждане и възпитание на детето. Също така същата имала личен автомобил. В съдебното заседание оспорил изцяло изнесеното в исковата молба на ищцата А. Р., като заявил, че е частично основателна и предложил месечната издръжка да бъде увеличена от 190 на 300 лева., като исканото увеличение в размер на 400 лева следвало да се остави без уважение от първоинстанционния съд. Посочил, че изплаща кредит с месечна вноска в размер на 1 103 лева като изплащал издръжка и на другото си дете С. М. в размер на 400 лева, като след това от работната му заплата му оставала една сума, колкото да преживее. Твърди, че и към настоящият момент стандарта на живот не бил особено завишен, затова при определяне размера на издръжката пледирал, че първоинстанционният съд следвало да съобрази измененията на обстоятелствата, които обуславят размера й от една страна и от друга страна наличието на още едно дете, за което заплаща издръжка. На показанията на свидетеля М. не следвало да се дава вяра, тъй като същият преразказал съдържанието на исковата молба без сведенията да сочат действителна нужда от увеличение на издръжката в размер на 400 лева. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковата претенция относно размера на издръжката от 400 лева. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител - адв. А. И. Г., поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения. Представя писмена защита.

Въззиваемата А. А. Р., като майка и законен представител на малолетната Т. В. М., не е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, чрез адв. Н. Д., оспорва въззивната жалба в представено писмено становище. Излага съображения, че размерът на 2 присъдената издръжка бил съобразен с нуждите на детето и социалноикономическите условия в страната. Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на РС - Момчилград е валидно и допустимо като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно основание чл.150, във вр. с чл.143, ал.1 от СК за изменение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете. Ищцата сочи в исковата молба, че условията, при които била присъдена издръжката били изменени предвид изминалия период от пет години от определянето й, нарасналите нужди на детето и промяната в социално-икономическите условия в страната.

Ответникът оспорва иска по размер като сочи, че не са налице предпоставки за увеличение на размера на ежемесечната издръжка, която заплаща на своята дъщеря. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд заявява, че може да заплаща издръжка в размер на 270 лв.

От представеното като доказателство по делото удостоверение за раждане № ************, издадено въз основа на акт за раждане № *********** г. на Община М., се установява, че малолетното дете на страните по делото - Т. В. М., е родена на ********** г. в гр.М.

С решение № 142/08.07.2020 г., по гр.д. № 99/2020 г. по описа на РС – Момчилград, е изменен размера на дължимата от В. З. М. ежемесечна издръжка за малолетната си дъщеря Т. В. М., като същата е увеличена от 130 лв. на 190 лв. месечно, считано от датата на завеждане на иска - 20.02.2020 г., до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, заплащана чрез нейната майка А. А. Р. до 5-то число на месеца, за който се дължи.

Видно от представеното по делото като доказателство удостоверение № 310/07.04.2025 г., изд. от Директора на СУ „Н.“ – с.Б., общ.К., обл.К., детето Т.

3

В. М. е редовна ученичка в * клас през учебната ****** г.

От представеното като доказателство по делото удостоверение изх. № 4/08.04.2025 г., изд. от „Л.“ *** – гр.М., се установява, че А. А. Р. е назначена на длъжността „********“, като за периода от 01.04.2024 г. до 31.03.2025 г. е получила брутно трудово възнаграждение общо в размер на 14 252.80 лв., или средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1 187.73 лв.

От представената като доказателство по делото служебна бележка изх.

№ 96/16.06.2025 г., изд. от „Е.“ *** – гр.С., се установява, че В. З. М. е назначен на длъжност „**********“ на безсрочен трудов договор, като за последните 12 месеца е получил общо нетно възнаграждение в размер на 35 150.11 лв., или средномесечно нетно възнаграждение в размер на 2 929.17 лв.

Установява се от представените по делото доказателства - удостоверение за раждане № *********, издадено въз основа на акт за раждане № ********** г. на С. и решение № 17023/20.10.2023 г., по гр.д. № 696/2023 г. по описа на СРС, че въззивникът има малолетно дете – С. В. М., родена на ********** г., на която заплаща ежемесечна издрcжка в размер на 400 лв., считано от 01.09.2023 г.

По делото е представен договор за кредит за текущо потреблeние с дата 30.01.2024 г., от който се установява, че В. З. М. е изтеглил кредит за текущо потребление в размер на 50 000 лв. за срок от 50 месеца, с месечна вноска в размер на 1103.06 лв.

От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел С. М. М., се установява, че същият живее на съпружески начала с въззиваемата А. А. Р. и Т. В. М. в едно домакинство. Установява се също, че с въззиваемата А. А. Р. имат малолетна дъщеря, която също живее при тях.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.150, във вр. с чл.143, ал.1 от СК е основателен и доказан до размера на 400 лв. месечна издръжка. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК родителите дължат съобразно своите възможности и материално състояние да осигуряват условия на живот, необходими за развитието на детето , като съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Безспорно е, че след постановяването на решение № 142/08.07.2020 г., по гр.д. № 99/2020 г. по описа на РС – Момчилград е налице изменение на обстоятелствата, касаещи 4 нуждите на издържаното дете Т. В. М., с оглед изминалия петгодишен период, възрастта на детето и нараiналите му нужди. Налице е и съществено изменение на икономическото състояние в страната, което е ноторно и не се нуждае от доказване.

При определяне размера на дължимата от родителите издръжка съдът съобрази обстоятелството, че майката на детето А. А. Р. работи на трудов договор с нетно възнаграждение около минималната работна заплата за страната, а също така полага грижи и за друго дете. По отношение доходите на въззивника, то същият получава средномесечно нетно възнаграждение в размер на 2 929.17 лв. Също така заплаща издръжка за друго свое дете в размер на 400 лв. и има кредит за текущо потребление с месечна вноска в размер на 1103.06 лв. Не е посочил дали притежава недвижими имоти или МПС. В производството пред първата инстанция процесуалният представител на въззивника заявява, че същият може да заплаща издръжка в размер до 270 лв. месечно, а във въззивната жалба заявява, че може да заплаща 300 лв. месечно. От съвкупният анализ на така установените данни, следва извод, че В. З. М. има възможност да заплаща на малолетното си дете месечна издрcжка в размер на 400 лв. Така определеният размер на месечната издръжка е съобразен с нуждите на детето и с възможностите на бащата. Неоснователни са в тази връзка изложените във въззивната жалба доводи, че към настоящия момент стандарта на живот в страната не е особено завишен. Като бе посочено по-горе, същественото изменение на икономическото състояние в страната е ноторно и не се нуждае от доказване. Неоснователни са и доводите, че не се установяват нарасналите нужди на детето. Изминалият период от пет години от последното определяне на дължимата месечна издръжка и възрастта на детето без съмнение водят до увеличение на неговите нужди от издръжка. Що се отнася до кредита за потребителски нужди, то следва да се посочи, че с тази сума въззивникът е увеличил имуществото си, задоволявайки свои потребности, респ. увеличил е възможностите за заплащане на издръжка. И накрая, но не на последно място, въззивникът се е съгласил да заплаща издръжка на другото си по-малко дете - С. В. М., в размер на 400 лв., считано от 01.09.2023 г., поради което за същия не би представлявало трудност за заплаща същата издръжка и на по-голямото си дете - Т. В. М.

Като е достигнал до такива

5 фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 255 евро, представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. В тази връзка възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на въззивника, е неоснователно, тъй като не е мотивирано съгласно императивното изискване на чл.78, ал.5 от ГПК.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 179/22.07.2025 г., постановено по гр.д. № 185/2025 г. по описа на РС - Момчилград.

ОСЪЖДА В. З. М., от гр.С., ж.к. „Н.“ *, № ***, вх.“*“, ет.*, ап.**, с ЕГН **********, да заплати на А. А. Р. от с.Д., дом № ***, общ.К., обл.К., с ЕГН **********, разноски за въззивна инстанция в размер на 255 евро, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2, предложение първо от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6