Решение № 1561 от 08.03.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8857/2016
- Вид
- Решение № 1561
- Подписан
- 08.03.2017
- В сила
- 22.10.2018
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.267 ал.2 т.1 · Кодекс за застраховането
- § 22 · Кодекс за застраховането
- чл.346 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.24 ал.1 т.2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ … гр. София, 08.03.2017 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря И.К. , като разгледа гр.д. №8857 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ .
А.А.С. ЕГН ********** от гр.П. иска на основание по чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ да се осъди З. „Л.И.“ АД *** да й заплати сумата от 30 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП на 16.06.2014 г на път 4012 между с.Галата и с.Български извор ; по вина на А.А.П. управлявал л.а.Опел Вектра с рег.№**** ; при което ПТП С. е получила счупване на лява ключица с разместване на фрагментите ; както и многобройни и дълбоки белези по гърба , кръста , седалището и лявата ръка ; ведно със законната лихва от 16.06.2014 г до окончателното заплащане на обезщетението
.
Ищцата твърди , че от ПТП е получила посочените увреждания ; както и значителни болки и страдания и сериозен психически стрес .
Ответникът оспорва иска по основание и размер . Твърди , че не е легитимиран застраховател по „ГО“ , тъй като виновният водач не е управлявал МПС със знанието на собствениците на автомобила . Твърди , че не е доказано счупването на ключицата да е следствие от процесното ПТП вкл.че е налице самоувреждане . Ответникът отрича , че са настъпили болки и страдания за ищцата ; както и че наличието на белези у ищцата обосновава присъждане на обезщетение за имуществени вреди . Прави възражения за съпричиняване от страна на ищцата , тъй като същата е знаела , че виновният водач е неправоспособен ; както и че е допринесла за вредите , защото не е ползвала обезопасителен колан . Ответникът счита , че претендираното обезщетение е завишено по размер .
Третото лице помагач на ответника А.А.П.
ЕГН ********** *** не взема становище по иска.
От фактическа страна съдът приема за установено следното :
Не се спори между страните , че с влязло в сила решение по чл.78а НК - решение от 17.11.2014 г по н.а.х.д.№358/14 г на Тетевенския районен съд , виновният водач А.А.П. е признат за виновен за това , че на 06.06.2014 г , около 16,32 часа на път 4012 в посока с.Галата-с.Български извор , Ловешка област без да има правоспособност и при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата /чл.150 ЗДвП и чл.20 ал.1 ЗДвП/ и по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна повреда - счупване на лява ключица с разместване на флагментите с последващо наместване и имобилизация на лява ръка за около 30 дни и затруднение на движението на лява ръка за около 45 дни .
Ищцата представя епикриза от „МБАЛ-Тетевен-Д-р
Ангел Пешев“ ЕООД гр.Тетевен , според която е лекувана от 06.06.2014 г до 09.06.2014 г от счупване на лява ключица . Извършено е ръчно наместване на лява ключица и обездвижване с цел правилно зарастване .
Според съдебномедицИ.ко становище от
20.05.2016 г на д-р Е. И. ищцата има груби белези по гърба и седалището , от които се оплаква от сърбеж и липса на усет при допир .
С писмо от 31.08.2015 г ответникът е отказал плащане на застрахователно обезщетение , тъй като родителите на виновния водач не са знаели , че непълнолетният тогава А.П. е взел ключовете на МПС , с което е катастрофирал .
Според писмо от 08.10.2015 г на ГФ в случая има предпоставки за плащане на обезщетение от страна на ответника , тъй като липсва престъпно посегателство спрямо МПС от виновния водач А. Попов .
Не се спори между страните и е видно от справка по досъдебното производство , че виновният водач А.П. е управлявал автомобила на родителите си , не е бил правоспособен водач и е непълнолетен към датата на процесното ПТП .
В наказателното производство са приложени история на заболяването , предоперативна епикриза , фиш за спешна медицИ.ка помощ и данни за извършени медицИ.ки изследвания на ищцата.
Според изслушаната по делото психологична експертиза на вещото лице Д.З. ; ищцата е преживяла силен емоционален стрес от ПТП и страх от трайно увреждане на ръката . Болезнено е понесла изваждане на много стъкла от тялото й ; трудното зарастване и кървене на раните ; както и съществената промяна в начина й на живот до възстановяване от счупването. Особено травмиращо е било , че от ПТП са й останали белези , като ищцата е в млада възраст и продължава да се притеснява от белезите и от това , че не може да излага части от тялото си на показ и на слънце .
Според разпитания свидетел М.Х. *** до с.Галата видели ищцата и я качили в колата . А. седяла на задната седалка , а когато се обърнали с колата и тя , и Х. излезли пред прозорците , които се счупили.
Според свидетеля А.А. /дядо на ищцата/ ; след ПТП А. останала една седмица в болницата . Чувствала се зле , била цялата в рани от набити стъкла по гърба и бълнувала нощем . В началото – около месец - не можела да става сама от леглото и да ходи до тоалетната и до банята . После започнала да се подобрява.
Според САТЕ на вещото лице Х.И. , ПТП е причинено от загуба на контрол върху МПС след излизане от ляв завой . Няма данни за неизправност на лекия автомобил . Ищцата се е возела на дясна задна седалка . Автомобилът е фабрично оборудван с предпазни колани , които задържат тялото при челен удар и при тяхната употреба не би трябвало ищцата да изпадне от колата .
В о.с.з вещото лице И. уточнява , че няма данни дали предпазните колани са били налични към момента на катастрофата.
Гумите на колата са били различни , но не може да се каже дали това е повлияло за ПТП .
Според СМЕ на вещото лице д-р А.М. , ищцата е претърпяла счупване с разместване на лява ключица и рани по гърба и седалището , зараснали с образуване на ръбци-белези . Травмите са в причинна връЗ.а с ПТП . От счупването на ключицата следва трайно затруднение на лявата ръка за 2-3 месеца , като зарастването е без функционален дефицит . Белезите от раните са трайни и надигнати ; като постепенно избледняват . На снимките ищцата има хипертрофични ръбци , а не колоидни . А. е била без предпазен колан , защото тялото й е излязло пред задното стъкло . Ако е имала предпазен колан ищцата вероятно би имала травми по главата и шията от преобръщането на автомобила .
В о.с.з вещото лице д-р М. уточнява , че белезите са от провиране през стърчащи счупени стъкла , а не от хвърчащи стъкла . Образуването на ръбци при зарастване е индивидуална особеност на организма на ищцата и не е ясно дали ще има добър резултат при пластична операция. Трябвало е да се мажат раните с паста при самото зарастване , а към настоящия момент може да се опита с лазеротерапия . Белезите на ищцата не е препоръчително да се излагат на слънце , защото ще се очертават още повече на потъмняла кожа .
При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :
Предявен е пряк иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр. § 22 от ПЗР на КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираното обезщетение произтича от следните обстоятелства : причинна връЗ.а от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ .
Съдът приема , че ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач А.П. . Автомобилът , с който е причинено ПТП - л.а.Опел Вектра с рег.№**** - е собственост на родителите на непълнолетния към датата на ПТП А. . Като са оставили ключовете на автомобила на разположение на А. Попов родителите мълчаливо са го упълномощили да управлява същия – чл.257 ал.2 КЗ /отм./.
Дори и да не са налице данни за упълномощаване , съгласно чл.267 ал.2 т.1 КЗ /отм./ в случая няма влязла в сила присъда срещу А.П. , че МПС е било откраднато чрез кражба или грабеж ; или отнето с престъпление по чл.346 НК . При известен деец престъпни обстоятелства могат да се установяват инцидентно в граждански процес , но само ако са налице предпоставки по чл.124 ал.5 ГПК във вр.чл.24 ал.1 т.2-5 НПК.
Отделно , доводът на ответника за отнемане на МПС чрез престъпление е недоказан . Не могат да се ползват като доказателства свидетелските показания на бащата на виновния водач дадени в наказателното производство , че не е давал колата на сина си . Не може да се очаква А. П. да признае , че е давал колата на неправоспособния си син и така да се уличи в неправомерно деяние . Свидетелят
Х. посочва , че А.П. спокойно и необезпокоявано е карал автомобила на родителите си . Очевидно и друг път го е правил , щом като е знаел как да шофира и е изминал с него значително разстояние вкл. и в населено място .
В случая е налице влязло в сила решение по чл.78а НК срещу виновния водач А.П. за процесното ПТП /деликт/ . Съгласно решение №47 от 23.07.2012 г по т.д. № 340/2011 г, ТК , І ТО на ВКС и разясненията в Тълкувателно решение №2 от 28.09.2011 г на ОСГТК на ВКС влязлото в сила решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд , разглеждащ гражданските последици от деянието /чл.300 ГПК/ , относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С това решение наказателният съд се произнася по същия кръг от въпроси относно престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца (както е в конкретния случай). Деянието си остава престъпление , а не административно нарушение.
Следователно , настоящият съд е длъжен да приеме , че деянието на виновния водач е извършено така както е прието в решението по чл.78а НК , както и че това деяние е противоправно и виновно. Поведението на пострадалия /ищцата/ не е предмет на присъдата, като в случая евентуално съпричиняване не е елемент от състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, следва да се установят конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са събрани доказателства в хода на наказателното производство / решение №85 от 03.08.2016 г по т.д.№1047/15 г на ВКС , II ТО, решение №55 от 30.05.2009 г по т.д.№728/08 г на ВКС , I ТО и решение №43 от
16.04.2009 г по т.д.№648/08 г на ВКС , II ТО/.
При наличието на процесното влязло в сила решение по чл.78а НК за нанесена средна телесна повреда /счупена ключица/ на ищцата от виновния водач , реално спорът между страните се концентрира около въпроса за евентуално съпричиняване от ищцата на ПТП и за размера на обезщетението .
Настоящият съд приема , че в случая не е доказано от ответника да има съпричиняване от страна на ищцата на ПТП респ.на вредите от него . Ответникът релевира съпричиняване поради знание от ищцата , че П. е неправоспособен водач
, но доказателства за това не са представени . Трябва да се счете , че ищцата не е знаела , че П. е неправоспособен водач .
По делото се доказа , че ищцата не е ползвала обезопасителен колан , но няма категорични данни дали към датата на ПТП автомобилът е разполагал с изправен колан на задната седалка. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан , наличието на обезопасителни колани на процесното МПС към датата на ПТП не се презумира, а следва да бъде доказано от ответника - решение №27 от 15.04.2015 г по т.д.№457/14 г на ВКС , II ТО .
От друга страна в.л. д-р М. установява , че ако беше ползвала колан ищцата не би изпаднала от колата , но би получила по-опасни увреждания по шията и главата . Не може да се приложи чл.51 ал.2 ЗЗД , защото няма събрани доказателства , че биха настъпили вреди за ищцата в по-малък обем ако беше поставен колан /решение №98 от 24.06.2013 г по т.д.№596/12 г на ВКС , II ТО/ . Напротив , оказва се , че при липса на предпазен колан не е увредена главата и шията на С. и са настъпили по-малки вреди от възможните при поставен предпазен колан .
Разпечатката съдържа 47 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40cc7086-d01d-4720-83bd-6995d221c1d8