Решение № 379 от 16.09.2024, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 272/2024
- Вид
- Решение № 379
- Подписан
- 16.09.2024
- В сила
- 09.10.2024
- Състав
- НАТАЛИЯ ПЕТКОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 264, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 379 гр. Ботевград, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Н.П.П. при участието на секретаря Л.Б.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20241810200272 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
В. С. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Д., общ. П. ул.
”Г. Д.“ ***, ***, ***, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № *** г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – София, РУ - П. упълномощен със заповед № *** от *** г. на МВР, с което за нарушение на чл.
5 ЗМВР, на основание чл. 264, ал. 2 ЗМВР, му е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание, жалбоподателя Н. се явява лично и се представлява се от адв. Б. М. от САК, който поддържа жалбата против атакуванато НП.
Въззивната страна – Началника на РУ П. редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща птавител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие 1 за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № *** г.; НП № *** г.;, актове за встъпване в длъжност, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите М. В. – актосъставител, на длъжност “ст.полицай ” РУ П. Г. Н. – свидетел по акта, В.Б. и Ц.Ц., се установява следната фактическа обстановка:
На 02.07.2023 г., около 20,15 часа, в с. В., община П. служителите на РУ П. – свид. В. и свид. Н., посетили сигнал от тел. 112 за силна музика в дворно място. Присъстващите там лица оказали съпротива, не искали да спрат музиката, и се наложило полицейските служители да поискат съдействие от свои колеги. Присъстващите лица, включително и жалбоподателя започнали да бутат и дърпат полицейските служители, след което при пристигането на втори полицейски екип, били задържани в районното управление и им били съставени актове за установяване на административни нарушения. На жалбоподателя, бил съставен АУАН № *** г. за нарушение на чл. 5 ЗМВР.
Въз основа на горецитирания АУАН, е издадено от Началник РУ П. атакуваното наказателно постановление № *** г., с което на В. С. Н., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес с. Д., общ. П., е вменено нарушение по чл. 5 ЗМВР – лицето нарушава физическата неприкосновеност на полицейските служители, пречи да изпълняват служебните си задължения, поради което на основание чл. 264, ал. 2 ЗМВР, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000,00/две хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено 2 от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.
В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която правна норма "който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с глоба 2 000 лева, ако извършеното не съставлява престъпление".
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 264, ал. 2 ЗМВР, както вече се посочи по-горе, се изразява в действие, което е насочено към нарушаване физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения. При това за наказващия орган е било налице задължение да изложи данни за това при какви обстоятелства и спрямо кой служител на МВР е нарушена личната му неприкосновеност.
Видовете дейности, които се осъществяват от органите на МВР, както и правомощията им са уредени в ЗМВР и за да може да бъде извършена преценка дали в конкретния случай полицейският орган е изпълнявал възложените му функции, следва да бъде описано в АУАН, какви точно задължения е изпълнявал той на посоченото място.
В настоящия случай, в съставения АУАН, е посочено единствено, че жалбоподателят "нарушава физическата неприкосновеност на полицейските служители, като ги блъска и съзнателно пречи да изпълнят служебните си задължения ", но не е посочено кои са тези полицейски служители.
В случая това изискване не е изпълнено, при което съдът е лишен от възможността да прецени спрямо кой полицейски служител и дали именно при изпълнение на негови служебни задължения е извършено посоченото в НП нарушение. Това по своя характер е съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като непълнотата в АУАН, която не може да се отстрани в НП относно обстоятелства, които са съществени и липсата им не дава възможност на съда да прецени дали изобщо 3 е налице нарушение, извършено при хипотезата на чл. 264, ал. 2 ЗМВР – при изпълнение на служебни задължения от страна на служител на МВР, и ако е налице такова –спрямо кой конкретен служител на МВР е извършено нарушението.
Съдът намира, че следва да отмени издаденото НП на основание само на това процесуално нарушение, което е съществено, без да се произнася по същество на делото.
За пълнота намира, че следва да отбележи и липсата на доказателства относно съставомерността на деянието. В действащото българско законодателство, липсва легална дефиниция на термина "физическа неприкосновеност". Изхождайки от принципното разбиране, нарушение на физическата неприкосновеност ще бъде налице, когато независимо от механизма и предмета на въздействие, чрез които е осъществено посегателството върху телесната сигурност, на потърпевшия е причинена някакъв вид телесна увреда, т. е. нарушение на физическата му цялост. В случая такова увреждане по отношение на св. Г. Н. и свид. М. В. не е причинено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. Цитираната разпоредба препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК и гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОДМВР – София.
Видно от представеният към жалбата Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 25.03.2024 г., сключени между жалбоподателят и 4 адв. Б.М. от САК, е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 700,00/седемстотин/ лева.
Искането за разноски е направено още с жалбата и поддържано в с. з. от пълномощника на жалбоподателят, поради което е своевременно заявено и основателно. Обжалваното Наказателно постановление е отменено поради което искането за присъждане на разноски за възнаграждение за пълномощника на жалбоподателят се явява основателно.
Водим от горното съдът намира, че депозираната жалба се явява основателна, и като такава следва да бъде уважена, а обжалваното НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, за това, и на осн. чл. 63, ал.
2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от Началник РУ П. към ОД на МВР София, Б. С., упълномощен със заповед № *** от *** г. на МВР, с което на жалбоподателят В. С. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Д., общ. П. ул. ”Г. Д.“ ***, ***, ***, на основание чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2 000 лева /две хиляди лева/, за нарушение на чл. 5 ЗМВР, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР София, ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателят В. С.
Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Д., общ. П. ул. ”Г. Д.“ ***, ***, ***, направените по делото разноски в размер на 700 лева /седемстотин лева/ за адвокатско възнаграждение на адв. Б.М. от САК, съгласно представеният Договор за правна защита и съдействие от 25.03.2024 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5