Решение № 262645 от 20.12.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 262645 20.12.2021 година град

Пловдив

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРИСТИНА ТАБАКОВА при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15858 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Ти Би Ай Банк” ЕАД против М.С.Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на притезанията, за които е издадена Заповед № 10126/23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 16637/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 1528.39 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ****от 13.09.2016 г., сумата от 144.80 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 15.03.2017 г. до 16.05.2017 г. и сумата от 59.26 лв. – обезщетение за забава, за периода от 15.03.2017 г. до 05.10.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.10.2017 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 13.09.2016 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя – ответник целеви потребителски кредит за закупуване на стока в общ размер на 1829 лева.

Усвояването на заемната сума се извършвала на основание чл. 7.2 от Договора, по силата на който съответна част от средствата по кредита са преведени от кредитодателя по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. Съгласно чл. 8 от договора за кредит, единичната цена на стоката, а именно: 1 брой Телевизор Sony, е в размер на 1829 лева.

Съгласно чл. 9 и чл. 10 от Договора за кредит, за предоставената сума, се дължи възнаградителна лихва в размер на 16.3 %, а ГПР е 36.56 %. Общото крайно задължение възлизало на сумата от 2322.83 лева, която била разсрочена на 18 погасителни месечни вноски, включващи главница и договорна лихва – 17 вноски по 129.05 лева и последна изравнителна – 128.98 лева. В случай на забава за погасяването на определена вноска, кредитополучателят дължал обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху просрочената сума, за периода на забава, съгласно чл. 15 от Договора за кредит.

Ответникът не погасил три месечни вноски, с падежи – 15.03.2017 г.; 15.04.2017 г. и 15.05.2017 г., поради което всички вземания станали предсрочно изискуеми, считано от 16.05.2017 г., за което кредитополучателят бил уведомен. Падежът на договора настъпил на 15.03.2018 г.

Задълженията възлизали на сумите от: 1 528.39 лева – неплатена главница; 144.80 лева – договорна лихва за периода 15.03.2017 г. – 16.05.2018 г., 59.26 лева – обезщетение за забава за периода 15.03.2017 г. – 05.10.2017 г.

Поради липсата на плащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 10126/23.10.2017 г., издадена по ч.гр.д.№ 16637/2017 г. по описа на ПРС, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 19.10.2017 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.

С Определение №

260160/20.01.2021 г., постановено по ч.в.гр.д. № 2594/2020 г. по описа на ПОС е отменено разпореждане от 23.10.2017 г. по ч.гр.д. № 16637/2017 г. на ПРС, в частта, с която е постановено незабавно изпълнение на Заповед № 10126/23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК и издаване на изпълнителен лист въз основа на същата, като е обезсилен изпълнителен лист № 11853/24.10.2017 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е усвоил кредитната сума, както и да е получил в собственост и владение стоката по чл. 8 от договора.

Прави възражение за недействителност на договора за кредит, на основание чл. 22 ЗПК, тъй като в него липсвала информация по чл. 11, т. 8 ЗПК относно условията за прилагането на лихвения процент и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставяла за всички приложими лихвени проценти; по чл. 11, т. 9 ЗПК – методиката за изчисляване на референтния лихвен процент; по чл. 11, т. 11 ЗПК – последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Освен това, доколкото се касаело за свързан с договор за покупко – продажба договор за кредит, то в последния следвало да се опише точно, ясно и конкретно вида на стоката и услугата, което в случая не било сторено.

Предвид недействителността на договора за кредит, счита, че дължи само чистата стойност на кредита в размер на 1829 лева, от която следвало да се приспаднат всички изплатени по кредита суми.

На следващо място, сочи, че липсват доказателства, че Банката е уведомила ответника за предсрочната изискуемост, на която се позовава.

Прави възражение за настъпила тригодишна погасителна давност на погасителните вноски.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.

С Определение № 263200/07.07.2021 г., по искане на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е конституиран „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.

София, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 , което не взело становище по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 16637/2017 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество са издадени Заповед № 10126/23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника, за следните суми: сумата от 1528.39 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ****от 13.09.2016 г., сумата от 144.80 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 15.03.2017 г. до 16.05.2017 г. и сумата от 59.26 лв. – обезщетение за забава, за периода от 15.03.2017 г. до 05.10.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.10.2017 г., до окончателното й изплащане.

С Определение №

260160/20.01.2021 г., постановено по ч.в.гр.д. № 2594/2020 г. по описа на ПОС е отменено разпореждане от 23.10.2017 г. по ч.гр.д. № 16637/2017 г. на ПРС, в частта, с която е постановено незабавно изпълнение на Заповед № 10126/23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК и издаване на изпълнителен лист въз основа на същата, като е обезсилен изпълнителен лист № 11853/24.10.2017 г.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит № **** от 13.09.2016 г. между страните, по който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума. Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с договорна лихва в търсения размер за исковия период. По иска за мораторно обезщетение следва да установи деня на забавата. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже, че давността е била спирана или прекъсвана.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията и твърденията си в отговора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил.

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит № **** от 13.09.2016 г. /л.6-8/, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М.С.Б., се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответника целеви потребителски кредит за закупуване на стока: телевизор Сони – 1 бр., с единична цена 1829 лева, като кредиторът превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на Продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. В клаузата на чл. 7.1. от Договора е установено, че общият размер на кредита е в размер на 1829 лева, като освен това потребителя дължи на кредитора и сумата от 219.48 лева – еднократна такса за оценка на риска. Установено е, че таксата за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 16.3 %, а годишният процент на разходите е от 36.56 %.

В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 15.10.2016 г., а на последната на 15.03.2018 г., като размерът на първите погасителни вноски е от 129.05 лева, а на последната – 128.98 лева. В клаузата на чл. 10 от Договора е установено, че общата сума дължима от потребителя е в размер на сумата от 2322.83 лева.

Представено е и искане-декларация за потребителски кредит /л.5/.

Представена е като писмено доказателство по заповедното дело /л.10/ – Фактура № ********** от 13.09.2016 г., издадена от „Техномаркет България“ АД, за артикул – телевизор „Сони“, на стойност 1829 лева с вкл. ДДС. Фактурата е подписана от получателя М.Б..

По делото са приети като писмени доказателства и Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. и Приложение № 1 от 21.07.2020 г. /л.12-24/, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - цесионер, за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/, с което са изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, по Договор за потребителски кредит № ****/13.09.2016 г., сключен с М.С.Б., за което длъжникът е уведомен.

По делото е изслушано заключението по допуснатата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че на ответника М.С.Б., е отпуснат целеви потребителски кредит за закупуване на стока в общ размер на 2048.48 лева, в т.ч. 1829 лева – заемна сума на кредитополучателя за закупуване на стока и 219.48 лева – такса за оценка на риска. Според вещото лице, стойността на кредита за закупуване на стоката по договора в размер на 1829 лева е усвоена от ответника в пълен размер, преведена е от кредитора по сметката на търговеца „Техномаркет България“ АД на 13.09.2016 г., за което търговецът е издал данъчна фактура № ********** от 13.09.2016 г., а сумата от 219.48 лева – такса за оценка на риска на 13.09.2016 г. е удържана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от сметката на ответника. Вещото лице установява, че извършените плащания от ответника, за периода от сключването на Договора от 13.09.2016 г. до датата на депозиране на заявлението в съда – 19.10.2017 г., са в общ размер на 653.90 лева., като с постъпилите плащания са погасени по компоненти: главница– 520.09 лева; възнаградителна лихва – 129.55 лева и просрочена лихва – 4.26 лева. Вещото лице е посочило още, че след датата на подаване на заявлението в съда, при ищеца не са осчетоводени извършени плащания от ответника за погасяване на кредита. Вещото лице установява още, че размерът на остатъчното задължение на ответника, след приспадане на извършените плащания по компоненти е, както следва: неразплатена главница (чиста стойност) – 1528.39 лева; възнаградителна лихва – 144.80 лева и просрочена лихва – 59.26 лева.

Разпечатката съдържа 43 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40cc43c7-2d65-44f9-acdc-2510c05bba43