Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1268 от 16.05.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1277/2022
Вид
Определение № 1268
Подписан
16.05.2022
В сила
16.05.2022
Състав
Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1268 гр. София, 13.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20221000501277 по описа за 2022 година

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от А. Б. С. от гр.*** против Определение № 4811/ 03.12.2021г. по в.ч.гр.д.№13172/21г. на СГС,с което е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу Решение № 06.08.2021, постановено по гр.дело № 14628/ 2021 на СРС, 83 състав, с което е постановено вписване в книгата по чл.49, ал. 1 от. ЗН, че А. Б. С. е загубил правото да приеме наследството на Г. Г. Т.. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и прави искане за отмяната му.

Ответната по частната жалба страна Банка „ДСК“ЕАД не взема становище по делото.

Софийски апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу обжалваем акт на въззивния съд от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С молба от 12.03.21 г. Банка „ДСК“ЕАД е поискала на основание чл.

51 ЗН на призованите към наследяване на починалата Г. Г. Т. да бъде определен срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него.

1

В искането е направено позоваване на качеството на банката на кредитор на починалата по договори за банков кредит.С определение от 02.06.21г. по образуваното по молбата гр. д. №14 628/2021 г. на Софийски районен съд съдът е указал на наследниците на Г. Г. Т. –жалбоподателя А. Б. С. и И. Б.

С. в едномесечен срок от връчване на определението да заяв ят дали приемат наследството на Г. Г. Т. , починала на 15.12.20г., като и м указал, че ако в дадения срок не отговорят губят правото да приемат наследството. С решение от 06.08.21 г. по гр. д. №14 628/2021 г. Софийски районен съд е постановил да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при СРС, че съгласно чл. 51, ал. 2 вр. ал. 1 ЗН А. Б. С. е загубил правото да приеме наследството,а за И. Б. С.-отказът му по чл.49,ал.1 от ЗН. Решението е мотивирано с бездействието на А. Б. С. в едномесечен срок след връчването на 17.06.21г. на определение от 02.06.21г.В посочения в решението седемдневен срок за обжалване А. Б. С. е подал жалба срещу постановения акт, в която е изложил доводи за неговата незаконосъобразност. За да остави без разглеждане жалбата на А. Б. С. срещу решението от 06.08.21 г. с обжалваното определение, Софийски градски съд е приел, че решението, с което съдът по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН е разпоредил да се впише, че призован към наследяване е изгубил право да приеме наследството, не подлежи на обжалване. Изложил е аргументи, че извършените от съда положителни действия, с които се удовлетворява молба на заинтересовано лице, не подлежат на обжалване, който извод следва от приложимата в случая изрична норма на чл. 537, ал. 1 ГПК – поради естеството на производството няма противна страна, засегната от акта. В решението е посочено, че когато охранителен акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо, засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков път.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното о пределението е неправилно.Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗН по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Целта на производството е внасяне на яснота по въпроса за придобиване на наследството от призования наследник. Това производство е особено охранително производство – инициира се по молба на 2 заинтересувано лице, но в същото участва призованият към наследяване и предметът на издавания охранителен акт /акта, с който се определя срок на призования към наследяване/ е свързан с упражняване на неговото право да приеме наследството. Постановеният от съда акт за определяне на срок по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН на призования наследник не подлежи на обжалване, тъй като се касае до издаден охранителен акт, който удовлетворява молбата на заинтересуваното лице и същото няма право да го обжалва /чл. 537, ал. 1 ГПК/. В производството по чл. 51 ЗН обаче се издават и други охранителни актове. При мълчание на наследника сезираният съд по реда на чл. 51, ал. 2 вр. ал. 1 ЗН разпорежда да се впише, че призованият към наследяване е изгубил правото да приеме наследството. В тази хипотеза издаденият охранителен акт засяга правото на участващия по разпореждане на закона в производството по чл. 51 ЗН призован към наследяване да приеме наследството или се касае до издаване на охранителен акт, отразяващ се на правата на участник в производството. Следва да се има предвид, че приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления, които имат строго личен характер, зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване, и се отразяват на правната му сфера. При отчитане на особеностите на производството по чл. 51 ЗН и на характера на акта на съда за вписване по реда на чл. 51, ал. 2 вр. ал. 1 ЗН, че призованият към наследяване е загубил правото да приеме наследството, следва да се приеме, че това лице има правен интерес да обжалва визирания съдебен акт и последният подлежи на обжалване. Действително съдебната практика приема, че с иск наследникът, по отношение на когото е вписано изгубване на правото да приеме наследството по реда на чл. 51 ЗН, може да установява нищожност на вписването в хипотезата на приемане на наследството преди определянето на срок по чл. 51 ЗН. В случая обаче жалбоподателят твърди в частната жалба,че е приел наследството останало от майка му с описаните действия,които са извършени преди постановяване на обжалваното решение. Жалбоподателят се позовава и на нередовности около връчването на определението от 02.06.21г., с което му е даден срок да заяви дали приема наследството и подържа,че по отношение на него този срок не е започнал да тече. Както е прието в определение № 614 от 13.12.2013 г. по ч. гр. д. № 6634/2013 г. на ВКС, I г. о., за лицето, по отношение ,на което по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН е разпоредено вписване на изгубването на правото да 3 приеме наследството, липсва друг път на защита в хипотезата на нарушена процедура по цитираната разпоредба.

По изложените съображения изводът на Софийски градски съд, че решението на СРС не подлежи на обжалване е незаконосъобразен, което налага отмяната на атакуваното определение и връщане на делото на въззивната инстанция за произнасяне по същество на частната жалба.

Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ против Определение № 4811/ 03.12.2021г. по в.ч.гр.д.

№13172/21г. на СГС,ЧЖ-VI-Ж.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по частната жалба на А. Б. С. от гр.*** срещу решение от 06.08.21 г. по гр. д. №14 628/2021 г. Софийски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4