Решение № 213 от 19.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000501792 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260422/6.03.2023г е признато за установено по иска, предявен от „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, чрез юрк.М.К., против М. Х. Д., ЕГН **********, ***, на основание чл. 422 ГПК, че М. Х. Д., като кредитополучател по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.12.2007 г., дължи на „БАНКА ДСК“ АД следните суми: 278 049,25лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.11.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, 163 951,55 евро договорна лихва за периода 20.01.2012 г. - 18.11.2019г. - 14 988,20 евро - санкционираща лихва за периода 19.10.2012 г. 18.11.2019 г., 2 139,26 евро - заемни такси и разноски, както следва: държавна такса 9 182,50 лв. и юрисконсултско възнаграждение 150лв., за което вземане по образуваното ч.гр.д. № 4091/2019 г. на Ямболски районен съд, 4-ти с-в са издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

Отхвърлена е исковата претенция в частта за разликата до пълния предявен размер, съответно: - за главницата до 278 079,25 евро, - за договорната лихва за периода 20.01.2012 г.

- 18.11.2019 г. - до размер 164 026,88 евро и за 231,73 евро - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 19.11.2019 г. - 22.11.2019 г., като неоснователна и недоказана. Осъдена е М. Х. Д. да заплати на „БАНКА ДСК“ АД държавна такса за производството пред СГС в размер 9 182,50 лв. и юрисконсултско възнаграждение 150 лв. Осъдена е „БАНКА ДСК“ АД да заплати на М. Х. Д. адвокатско възнаграждение в размер 150 лв.

Решението е обжалвано от М. Х. Д., чрез адв.Ч.Д. от АК-Шумен, с доводи, че е недопустимо, тъй като по делото е представено удостоверение от СГС, че е налице висящ съдебен процес по отрицателен установителен иск по гр.д.№ 6723/2019г на СГС за установяване на недължимост на сумите. Възразява и, че СГС не е бил компетентен да 1 разгледа настоящия иск на основание чл.105 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е издадена от РС-Ямбол. Сочи, че решението е и неправилно, тъй като не е отчетена настъпилата погасителна давност за вноски с настъпил падеж за главницата през 2012г, през 2013г и 2014г., както и за лихви за периода 2012г до 2019г. Претендира да се обезсили решението като недопустимо, при евентуалност да се отмени и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответната страна-„Банка ДСК“ АД, представлявана от изп.директори С. С. и Д.Н.а, чрез юрисконсулт М.Б., е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че възражението на ответника за недопустимост на производството поради наличието на висящо исково производство по чл.439 ГПК по предявен отрицателен установителен иск е неоснователно, тъй като двете дела са с различен предмет. Производството по гр.д.№ 6723/2019г е образувано по иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване на установено, че правото на банката да събере принудително сумите, за които е образувано изпълнително дело № 494/2012г по описа на ЧС М.Б., е погасено по давност, а производството по настоящето дело е образувано по иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК за установяване на съществуването на вземанията на банката срещу ответника по изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 23.12.2019г по чл.417, т.2 ГПК, издадени по ч.гр.д.№ 4091/2019г по описа на РС-Ямбол, ГО, 4–ти състав. Поддържа, че за банката е налице интерес от предявяване на исковата претенция по чл.422, ал.1 ГПК, тъй като ако исковата претенция не бъде предявена в сроковете по чл.415, ал.5 ГПК, при наличие на подадено възражение от длъжника, ще се обезсили издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. За неоснователно сочи и възражението на ответника, че производството по гр.д.№ 6236/2020г е следвало да бъде прекратено по реда на чл.105 ГПК, тъй като възражение за местна неподсъдност на делото може да се направи от ответника най-късно до изтичане на срока за отговор на исковата молба, а такова по настоящето дело не е било направено.

По отношение на възражението за погасяване на вземанията по договора за кредит по давност излага доводи, че е неоснователно. С приключване на производството по гр.д.№ 10378/2013г по описа на СГС е бил отхвърлен иск с влязло в сила решение на 25.04.2019г поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията и страните са обвързани със сила на пресъдено нещо относно този факт км датата на приключване на устните състезания във въззивното производство. Настъпил е и крайният падеж за издължаване на кредита на 8.01.2023г, поради което следва да се приложи общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита или от датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, в изпълнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, след служебна проверка на обжалваното решение, намира същото за валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно.

Производството по делото е образувано по предявен е иск от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, против М. Х. Д., ЕГН **********, с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на „БАНКА ДСК“ АД по Договор за ипотечен кредит от 20.12.2007 г. следните суми: - 278 079, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.11.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, - 164 026,88 евро договорна лихва за периода 20.01.2012 г. -18.11.2019г., - 14 988,20 евро - санкционираща лихва за периода 19.10.2012 г. - 18.11.2019 г., 231,73 евро - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 19.11.2019 г. -22.11.2019 г., 2 139,26 евро заемни такси и разноски, както следва: държавна такса 17 972,72 лв.и юрисконсултско възнаграждение 150 лв. Посочено е, че съгласно Договор за ипотечен кредит от 20.12.2007 г., „Банка ДСК" АД е предоставила на М. Х. Д. банков кредит в размер 324 000 евро, със срок 2 за издължаване от 180 месеца, считано от датата на разрешаването му - 08.01.2008 г., при лихва от 7%, че кредитът е усвоен на 08.01.2008 г., за обезпечаване на кредита е била учредена законна ипотека върху недвижим имот.

Посочено е още, че поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски-85 броя е допусната забава в плащанията над 90 дни, с оглед на което и на основание раздел VI „Отговорност и санкции", т. 19.2 и т. 19.4 от Договора за кредит от 20.12.2007 г., вр.чл. 60, ал. 2 ЗКИ, за банката е възникнало договореното право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо и същата е упражнила правото си като е изпратила покана-уведомление, изх. № 01-20-05625/27.08.2019 г. чрез ЧСИ И. Х., рег. № ***, с район на действие ОС Ямбол, която е била връчена лично на ответника на 14.11.2019 г.

На 22.11.2019 г. е подадено до районния съд заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, като към тази дата кредитното задължение, което е отразено и в представеното Извлечение от счетоводните книги, е било както следва: главница - 278 079,25 евро, законна лихва, считано от 22.11.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.; договорна лихва 164 026,88 евро за периода 20.01.2012 г. 18.11.2019 г.; санкционираща лихва 14 988,20 евро за периода 19.10.2012 г. - 18.11.2019 г., обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост 231,73 евро за периода 19.11.2019 г. - 22.11.2019 г.; заемни такси в размер 2 139,26 евро и разноски - 17 972, 72 лв. държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. по което е образувано ч. гр. дело № 4091/2019 г., по описа на РС - Ямбол, ГО, 4- ти с-в. Заявлението е уважено и е издаден изпълнителен лист срещу М. Х. Д. за заплащане на дължимите към банката по договора за кредит суми. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 81/2020 г. по описа на ЧСИ Р. А., рег. № *** на КЧСИ. На 05.06.2020 г. ищецът е уведомен, че по ч.гр.дело № 4091/2019г. ответницата М. Д. е подала възражение срещу издадената заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от длъжника, поради което банката е предявила настоящия иск за признаване на установено на дължимите суми по договора за ипотечен кредит от 20.12.2007г.

Ищецът е посочил, че е приключило друго производство по иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК, в което е прието, че кредиторът не е бил обявил предсрочна изискуемост на кредита по надлежен ред, изискващ уведомяване на длъжника преди подаване на заявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга и с влязло в сила решение е признато за установено съществуването на парично вземане за сумата 12 882,50 евро, представляваща редовна /падежирала/ главница към 19.10.2012 и за законната лихва от тази дата, договорна лихва в размер 28 383,49 евро за периода 08.11.2011 г. - 18.10.2012и санкционираща лихва 1 099 евро за периода 08.09.2011 - 18.10.2012 г., както и присъдени разноски 599,82 лв.

Ответницата М. Х. Д., чрез адв. Ч. Д., е оспорила предявения иск по основание и размер. Заявила е, че претендираното вземане не се дължи, тъй като е приключило производство по чл.422 вр. с чл.415 ГПК между страните и е признато частично вземането, а за разликата над установените вземания на заявителя, е предявила отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията пред Софийски градски съд по реда на чл.

124, вр. чл. 439 ГПК и е образувано гр.д. 6723/19 на I отд., поради което настоящето производство е недопустимо и следва да се прекрати.

Изложила е доводи, че в договора и Общите условия за банков кредит е налице неравноправна клауза. В чл. 22.3 е предвидено банката да променя едностранно лихвения процент, което е сторено без съгласието на кредитополучателя и това е видно от приложеното Извлечение от счетоводните книги на банката, посочващо, че месечните погасителни вноски са на стойност 3 023,79 евро, а в приложения Погасителен план месечните вноски възлизат на 2 912,20 евро, с което банката е направила изменение на лихвите по кредита, без за това да е налице индивидуално уговорено такова изменение, 3 съобразно разпоредбата на чл. 146 ал. 2 ЗЗП, като уговорената клауза в чл. 22.3 от договора се явява нищожна, според практиката на ВКС и Съда на ЕС, както и съобразно приложението на Директива 93/13/ЕИО, поради което е претендирала да се обяви за нищожна посочената клауза. Направила е възражение, че сумите са погасени по давност.

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция, като е приел, че производството е допустимо, тъй като не са били представени доказателства за висящо друго производство. Приел е, че възражението за изтекла погасителна давност е недоказано, тъй като след приключилото производство за установяване на дължимостта на вземането към 2012г и последващото неизпълнение от ответната страна на задълженията по договора за кредит, същият е обявен за предсрочно изискуем, и е предявена настоящата искова претенция. Възражението за неравноправна клауза / чл.22.3 от договора/ е прието за недоказано с мотиви, че няма противоречие на цитираната разпоредба с императивните норми на чл.10, ал.3 и чл.11, ал.1, т.9 ЗПК към момента на сключване на договора.

Между страните по делото е безспорно, че е сключен Договор за ипотечен кредит от 20.12.2007г, между „Банка ДСК" АД, от една страна, и ответницата М. Х. Д., от друга, като банката й е предоставила кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот в размер 324 000 евро, с краен срок на връщане след 180 месеца, считано от датата на разрешаването му 08.01.2008 г.

В чл. 7.1 от Договора за кредит страните са уговорили и размера на годишна лихва за редовната главница 7 % при ежемесечно олихвяване, като, след изтичане на гратисния период, кредитът се издължава на равни месечни вноски, включващи дължимите плащания за лихва и за главница, съобразно погасителния план, а съгласно чл.7.2 при промяна на лихвения процент при условията на чл. 22.3 от договора, кредиторът определя нов размер на погасителната месечна вноска, за което представя на кредитополучателя и актуализиран погасителен план. Отпуснатият кредит е изцяло усвоен на 08.01.2008 г. по сметката на продавача на недвижимия имот С. И. Д..