Решение № 23 от 20.02.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Поморие, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Д. при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Д. Административно наказателно дело № 20252160200129 по описа за 2025 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от Н. Щ. М. от гр.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Е. П., против наказателно постановление № 25-0320-000215/22.04.2025 г., на началник група в РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 5.11 евро /10 лв./, на основание чл.183, ал.1, т.5 от ЗДвП, затова, че на 23.03.2025 г., 20.14 ч., в гр.Поморие, по ул. „Княз Борис І“, в близост до № 98, управлява велосипед като не използва светлоотразителна жилетка при управлението му през тъмната част на денонощието.

Като правна квалификация на нарушението в НП е посочена нормата на чл.80, т.1, от ЗДвП.

В жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното НП по аргументите, посочени в същата.

АНО не взема участие в производството.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП като нарушител, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и като такава следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за 1 установяване на извършено административно нарушение (АУАН) № 580187/04.04.2025 г., съставен в хипотезата на чл.186, ал.2 от ЗДвП, от С. М. Ж. – мл.автоконтрольор при РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, като такъв надлежно оправомощен да осъществява контролна дейност и да съставя АУАН по ЗДвП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на Министъра на вътрешните работи, т.2.1, вр.с т.1.3.2 от същата, препис от която заповед е представен по делото.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на лицето, посочено в него като нарушител, което е положило подпис и е получило препис от акта.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

В обстоятелствената част на акта е посочена фактическа обстановка, идентична с описаната в НП.

НП е издадено от компетентно длъжностно лице по чл.189, ал.12 ЗДвП – началник група в РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, като такъв надлежно определен да издава НП по ЗДвП с посочената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на Министъра на вътрешните работи, т.3.9 от същата, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е подписано от лицето, което го е издало.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалваното НП, конкретно изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, НП да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

Съгласно посочената от АНО като нарушена норма на чл.80, т.1, от ЗДвП, ред. ДВ, бр.

60/2012 г., водачът на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост.

Действителното посочената разпоредба въвежда три случая, в които водачът на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка, но предвид съдържащото се в НП описание на нарушението, съдът намира, че с посочване на нормата на чл.80, т.1, от ЗДвП, дори и без друга конкретизация, нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере какво е обвинението срещу него и да организира защитата си.

Не е налице и соченото от жалбоподателя съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалваното НП, изразяващо се в неправилна индивидуализация на мястото на нарушението, изискуема по силата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

В НП като място на нарушението е посочено гр.Поморие, по ул. „Княз Борис І“, в близост до № 98, за който номер е служебно известно на съда, че е този на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас.

С посочената индивидуализация на мястото на нарушението е спазено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като обстоятелството дали жалбоподателят е управлявал велосипеда по пътното платно пред № 98 или по платното пред нечетните номера на ул. „Княз Борис І“ е 2 неотносимо в случая, тъй като и при двете хипотези мястото на нарушението е в близост до посочения номер.

По отношение на фактическата обстановка по делото съдът намира следното.

Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Процесният АУАН е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 ЗДвП вр.с чл.165, ал.1, т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити, поради което съдът приема, че АУАН, като редовно съставен се ползва с презумпция за вярност на установените в него факти.

Въз основа на АУАН и останалите събрани по делото доказателства, в това число показанията на актосъставителя С. М. Ж., изслушан от съда в качеството на свидетел по делото, се установява следната фактическа обстановка:

На процесните дата – 23.03.2025 г., 20.14 ч., в гр.Поморие, св. С. М. Ж. извършвал контрол по спазване правилата за движение по пътищата, като на гр.Поморие, по ул. „Княз Борис І“, в близост до № 98, забелязал жалбоподателя да управлява велосипед без да ползва светлоотразителна жилетка.

За констатираното нарушение на жалбоподателя била наложена глоба с фиш № 15641813/23.03.2025 г.

Жалбоподателят оспорил нарушението, поради което бил съставен процесния АУАН и издадено обжалваното НП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.80, т.1, от ЗДвП, ред. ДВ, бр. 60/2012 г., водачът на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му през тъмната част на денонощието.

В случая безспорно се установява, че на посочените в НП, дата, час и място, жалбоподателят е управлявал велосипед без да ползва светлоотразителна жилетка.

Нарушението е извършено през тъмната част на денонощието и възражението на жалбоподателя за несъставомерност на деянието в тази насока е неоснователно.

При съобразяване на публично достъпните данни от Астрономическия календар за 2025 г., на Института за астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, относно слънчевия залез на 23.03.2025 г. и отчитане мястото на нарушението и периода на граждански полумрак (времето от вечерния здрач, след което различаването на цветове и работата на открито без изкуствено осветление са затруднени), безспорно се установява, че нарушението е извършено през тъмната част от денонощието.

Аргументи за несъставомерност на деянието от обективна страна не се извличат от показанията на ангажирания от жалбоподателя св.А. Н. Д., който сочи, че при потеглянето си с велосипеда жалбоподателят е ползвал светлоотразителна жилетка, тъй като показанията на този свидетел касаят времеви период предхождащ този на нарушението.

3

В случая не е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН, тъй като не са налице обстоятелства, които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието, която да го отличава от обикновените случаи на нарушение от същия вид, като липсата на вредни последици не е самостоятелно основание, което да мотивира АНО или съда да приеме, че се касае за маловажен случай и да не наложи наказание в хипотезата на чл.28 ЗАНН, още повече, че в случая се касае за формално нарушение.

Наложеното на жалбоподателя наказание за извършеното от него и установено в производството нарушение е в императивно определения от закона размер, който е фиксиран и не може да бъде изменян от съда – чл.27, ал.5 ЗАНН.

В съвкупност от посоченото съдът намира обжалваното НП за законосъобразно и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските по делото съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в приозводствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

По силата на чл.64д, ал.4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, в случая АНО не е защитаван от такъв, поради което възнаграждение не следва да му бъде присъждано.

Съгласно т. 2 б. „а“ от тълкувателно решение № 3/8.04.1985 г. по н. д. № 98/84 година на ОСНК на ВС, ако наказателното постановление бъде потвърдено, както е в случая, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени, поради което разноски на жалбоподателя не се дължат, ето защо искането му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, Районен съд – Поморие РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0320-000215/22.04.2025 г., на началник група в РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Щ. М., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4