Присъда № 17 от 30.01.2009, Окръжен съд - Плевен

МОТИВИ по

НОХД № 483/2007 г.

Обвинението против С.С.П. е по чл. 304, ал. І от НК, затова че на 4.ІХ.2007 г. в с.

Българене, област Плевенска, дал дар – сумата от 50 лева на М.А.А. и Н. Х. Н. – автоконтрольори в РПУ – Левски, за да не извършат действия по служба – да съставят акт за установяване на административно нарушение по ЗДВП.

Подсъдимият

П. разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен, дава обяснения. Същият изгражда своя защитна теза, че на процесната дата се е движел с тежкотоварен автомобил в посока Русе – Бяла – София. Пред него се е намирал румънски ТИР, който е карал с превишена скорост. Бил е спрян от органите на полицията, които му взели документите за извършване на проверка и съставяне на акт за административно нарушение. Констатирали, че управляваният от него товарен автомобил се е движел с превишена скорост от 77 км/ч. за населено място. От страна на подсъдимия е било направено възражение, че е карал с 55 км/ч, а скоростта от 77 км/ч отчетена от радара и му била показана не е била негова, а на движещия се пред него камион с румънска регистрация. Полицаите му казали, че ще му пишат акт за превишена скорост. Взети му били документите и когато водача си ги поискал обратно му било отговорено, че няма да му бъдат върнати и че няма талон. Подсъдимият П. бръкнал в автомобила да си ги вземе, вследствие на което бил хванат за ръката и настъпило кратко боричкане. Въпреки това успял да се вземе свидетелството за правоуправление и талона. За тези свои действия подсъдимият излага твърдения, че и друг път, когато е бил спиран от пътни полицаи документите не са му били връщани. В автомобила останала личната карта на П.. Стигнало се до конфликт, за чието възникване от страна на подсъдимия бе посочено обстоятелството, че полицаите не искали да му върнат документите.

Актът за административно нарушение е бил съставен на по-късен етап н РПУ Левски.

От страна на представителя на прокуратурата е приета за установена следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на настоящия състав на съда:

На 3/4.ІХ.2007 г. полицаите М.А.А. и Н. Х. Н. – служители към РПУ гр. Левски изпълнявали дейност по контрол на автомобилното движение на Главен път Е – 83 в района на село Българене, област Плевенска.

В 00,27 ч. на 4.ІХ.2007 г. с техническо средство – радар – TR – 4 № 126/97г. полицаите засекли движещ се в населеното място тежкотоварен автомобил марка „Волво” с регистрационен № Р 0781 РХ с прикачено полуремарке /цистерна/ с регистрационен № Р 21 61 ЕХ се движи с превишена скорост – 77 км/ч при допустима скорост за движение в населени места от 40 км/ч. Бил подаден съответен сигнал от А. със светлоотразителна стоп палка, като същевременно бил подаден и съответен светлинен сигнал от полицейския автомобил.

След като товарният автомобил спрял, водачът му поканен да даде своите документи, както и тези на камиона за извършване на проверка. Подсъдимият П. предал на контролните органи свидетелството си за правоуправление, но отказал да даде контролния талон, документите на автомобила, както и тези за товара.

От страна на полицаите било обяснено на П., че той е извършил нарушение – управлявал е с превишена скорост, която е била засечена по съответния начин. На водача на автомобила била показана отчетената скорост на движение и му е било казано, че ще му бъде съставен акт за извършено административно нарушение. Последвало изявление от страна на подсъдимия П., че той винаги се е оправял с полицията, че няма нужда да му съставят акт и да не му съставят такъв, тъ като той имал връзки в НС „БОП” и Военна прокуратура.

Свидетелят М.А. влязъл в служебния автомобил и започнал да съставя акт, като поставил дадените му от П. документи на таблото на полицейския автомобил. В момента, когато били написани имената на нарушителя и датата, подсъдимият внезапно през отворения прозорец от лявата страна на автомобила, проникнал в колата и се опитал да си вземе насила документите. Подсъдимият П. успял да избута свидетелят А. към седящия на предната дясна седалка свидетел Н., взел си свидетелството за правоуправление с думите „ я ми върнете документите и си заминавам”, но изпуснал личната си карта, която паднала на пода на полицейската кола в краката на Н.. Полицаите веднага излезли от служебния автомобил и му поискали свидетелството за правоуправление, като му обяснили, че след приключване на полицейската проверка и съответното изготвяне на акта за административно нарушение. Подсъдимият П. отказал да предаде свидетелството си правоуправление, тръгнал към камиона, като същевременно започнал да звъни по мобилния си телефон.

През това време свидетелят Н. се обадил в РПУ –

Левски и изяснил ситуацията, която се била създала. Същевременно П. се върнал, казал на полицаите да му върнат личната карта, защото иначе ще ги изгони от работа. След указанията на полицаите да си предаде документите същия извадил банкнота от 50 лева и я хвърлил на предната дясна седалка на служебния автомобил и продължил да настоява да бъде пуснат и да не му бъде съставят акт за извършеното от него нарушение. Полицаите се обадили за втори път на дежурния в РПУ – Левски, като поискали съдействие и запазили местопроизшествието.

Незабавно бил уведомен дежурния дознател, който пристигнал на място, извършил оглед на полицейския автомобил с намиращите с в него банкнота от 50 лева и лична карта на подсъдимия П., на когото в последствие бил съставен акт за извършено административно нарушение.

Описаната и приета за установена от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите М.А.А., Н. Х. Н., Д.Б.Г., Т.П.Д., Д.Н.Г., които оформят първа група свидетели. Същата се подкрепя и частично от обясненията на подсъдимия С.С.П..

Оформена и е втора група свидетели, чиито показания са несъотносими към установената фактическа обстановка. Тя се състои от лицата М.С.Й. и румънския гражданин К.Н., чиито показания са неотносими към установената от съда фактическа обстановка.

По време на съдебно производство подсъдимият С.С.П. дава обяснения по случая в съдебно заседание проведено на 21.ІV.2008 г. Той продължава да поддържа, изградената си защитна версия, според която проверяващите органи за засекли скоростта на движещ се пред управляваният от него товарен автомобил ТИР с румънска регистрация. По време на извършване на проверката полицаите били спрели двата товарни камиона. Единият от проверяващите отишъл до кабината, в която се намирал подсъдимия и му казал да си даде документите. П. му подал свидетелството за правоуправление и попитал дали трябва нещо друго. Получил отговор, че трябва да отиде до полицейската кола. Подсъдимият се приближил до автомобила и му било казано, че е карал с превишена скорост, който възлизала на 77 км/ч. Той отговорил, че тази скорост не е негова, тъй като пред него се е движел друг товарен автомобил на дистанция 10 – 15 м. твърдял, че се движел пътно след другия автомобил и попитал как полицаите са разбрали, че превишената скорост е именно неговата. В подкрепа на защитната си теза П. излага в съдебно заседание твърдения, че е имал случаи от своята практика, като водач на тежкотоварен автомобил да се движат два камиона едни след друг, като първия е карал бързо, поради което проверяващите спират движещия се след него, тъй като първия е било невъзможно да бъде спрян. Полицаите започнали да пишат акт за извършено административно нарушение, като според твърденията на П. първо започнали да пишат имената на водача на товарния автомобил, който се движел пред него. След това полицаите спрели да пишат и заявили, че ще съставят акт на П., при което подсъдимият отново заявил, че скоростта, която е била засечена не е била негова. Това свое твърдение той обяснява с наличието в камиона на тахошайба, която отчита всичко – от времето на тръгване до времето на спиране, скоростта на движение, както и наличието на светлинен индикатор, който светва, след превишаване на определената за движение скорост. На неговите обяснения полицаите отговорили, че имат радар, каква е тази тахошайба. След тези разяснения от страна на подсъдимия, проверяващите започнали да пишат акта и на негов въпрос дали са свършили и може ли да си вземе документите, те отворили, че не може. Твърди се също така от страна на П., че няколкократно му се е случвало при извършване на проверка от страна на контролните органи за забравяли да му върнат документите. Според него контролния талон е бил паднал в кабината на камиона. Полицаите му казали, че и талон нямал. П. продължавал да си иска документите, а полицаите му отговаряли, че няма да му върнат, без да посочват някаква конкретна причина за това. Докато се разправяли подсъдимият бръкнал през отворения прозорец да си ги вземе, при което бил хванат за ръката.

Вследствие на това възникнал конфликт между подсъдимия и полицаите. Според твърдяното от страна на П., в кабината пътували и двама негови приятели единия, от които е бил румънец, който, като разбрал, че полицаите искали да задържат П. се уплашил и заявил, че ще седи в кабината. Твърди се също така, че били проведени разговори от страна на подсъдимия с негови познати, на които той заявил, че контролните органи искат му препишат извършване на административно нарушение изразяващо се в управление на МПС с превишена скорост. След като е бил задържат подсъдимият бил отведен в полицейското управление, където заявил, че има познат във Военна прокуратура. След като чули тези изявления полицаите се уплашили и започнали да се чудат какво да правят. Според подсъдимия П. не е нормална практика, да не се връщат от контролните органи документите на водача, след като са били взети за извършване на проверка През това време камионът бил откаран до местоназначението от друг колега на П., който той извикал по телефона. Твърди се също така, че лицето М.С.Й. е придружавал П., с цел да окаже помощ при извършване на спешни ремонти работи по камиона, ако такива възникват по време на авария. Това се дължи на обстоятелството, че е имало проблем с едното колело на ремаркето, което е загрявало и е съществувала възможност от възникване на пожар. Проблемът с колелото е съществувал преди тръгване на камиона, но въпреки това той е бил приведен в движение.

Румънския гражданин К.Н., за когото се твърди, че също е пътувал в кабината на товарния автомобил е използвал възможността да бъде закаран до София. Що се касае до банкнотата от 50 лева намираща се в полицейската кола подсъдимият П. твърди, че не е негова, тъй като всичките му пари и документи са се намирали у свидетеля М.Й., който ги държал в чантичка.

При извършване на преценка на обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседание на 21.ІV.2008 г. съдът констатира, че са налице съществени противоречия, касаещи факти и обстоятелства от приетата за установена фактическа обстановка между тях от една страна и от друга свидетелските показания дадени от М.А. и Н. Н. от 30.І.2008 г. В показанията дадени в съдебно заседание от 30.І.2008 г. свидетелите А. и Н. са категорични, че са спрели товарния автомобил управляван от подсъдимия, който се е движел с превишена скорост и че пред него не е имало друг камион. Освен това А. заявява, че след като е поискал документите от П. и му е казал, че същите ще му бъдат върнати веднага след, като му бъде съставен акт. П. не ги дал, а е слязъл от кабината на камиона и тръгнал към полицейската кола. Било е обяснено на П., че е карал с превишена скорост, като му е било показан радара, който е засякъл скоростта на движение, датата и часа на отчитане. Започнал да му съставя акт, след което П. се присегнал и взел документите, като заявил, че трябва да си тръгва. В обясненията на подсъдимия П. такива факти и обстоятелства не се излагат.

Напротив твърди се, че е предоставил веднага на А. документите, който започнал да му съставя акт и казал, че няма да ги върне, без да посочи причина. В своите обяснения подсъдимият излага друга част от своята защитна позиция, а именно, че полицаите със своите действия са го провокирали да си вземе документите и последвали вследствие на тези действия на П. инцидент между него и полицаите.

Разпечатката съдържа 23 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40cb641e-a0e3-4277-8947-a4cf30c93b25