Определение № 95 от 05.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600108 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 вр. ал. 4, т. 1 вр. чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от ОП-Пазарджик срещу определение № 46/31.01.2024 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 7/2024 г. по описа на Окръжен съд –Пазарджик, с което съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста се твърди незаконосъобразност на съдебния акт. Излагат се аргументи, че във фактическата част на обвинението са описани всички обстоятелства от предмета на доказване, не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимия. Отстоява се виждането, че неправилно първостепенният съд е констатирал отсъствие на съществени факти относно настъпилото ПТП, доколкото това е сторено на стр.1,2, 4 от обвинителния акт. Отправя се искане за отмяна на определението на окръжния съд и връщане на делото на първостепенния съд за разглеждането му по същество.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в частния протест възражения, с приложените по делото материали, както и с атакуваното определение намира, че:

Частния протест е процесуално допустим, тъй като е подаден от легитимирано лице, в срока за обжалване. Разгледана по същество е неоснователен.

Делото е образувано в Окръжен съд – Пазарджик по внесен обвинителен акт на Окръжна прокуратура- Пазарджик, с който спрямо подсъдимия Х. А. Б. е възведено обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 2, с чл. 21, ал. 1, с чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП и с чл. 63,ал. 2 т. 1 от ППЗДвП.

В проведеното на 31.01.2024 г. по делото разпоредително заседание съдът не е бил 1 сезиран с твърдение за нарушения по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. По силата на служебното начало сам е констатирал такива и е постановил атакуваното пред настоящия съд определение.

Възражението срещу приетото от окръжния съд наличие на предпоставките на чл.

248, ал. 1 т.3 от НПК е неоснователно.

Прокурорът е избрал да изложи аргументите си чрез възпроизвеждане в протеста на части от обвинителния акт/ОА/, които (според него) очертават като несъстоятелни отправените от съда критики към съдържанието на този процесуален документ.

Първото му възражение е, че на стр. 2 и 4 от ОА е ясно изразена обвинителната теза, че на 152 метра преди мястото на удара подсъдимият е могъл да види управляваният от пострадалата автомобил и да го възприеме като опасност за движението.

Следва да се констатира, че на стр. 2 в сочения от прокурора абзац е възпроизведено отчасти „заключението на назначената автотехническа експертиза…“. Експертизата е един от способи на доказване в наказателното производство /чл.136, ал.1 от НПК/, посредством който се изясняват обстоятелства по делото, за които са необходими специални знания. Експертното заключението е възможно да е и доказателствен източник за тези обстоятелства. Съобразно чл.154, ал.1 от НПК то не е задължително за съда и органите на досъдебното производство, подлежи на съобразяване, наред с всички останали доказателствени материали. В хода на досъдебното производство прокурорът е този, който следва да прецени дали и доколко експертното заключение е относимо към предмета на доказване и да посочи ясно и точно в обстоятелствената част на обвинението кои факти се установявят посредством това заключение, а не да цитира съдържанието му и по тълкувателен път да цели обвиняемият и/или потенциалните акцесорни страни да извлекат необходимите за обвинението факти. Изграждането на обвинителната теза чрез буквално възпроизвеждане на заключението на експертизата е несъвместим подход с дължимото минимално съдържание на обстоятелствената част на обвинението. В т. 7 от ТР 2/2016 г. на ВКС ясно са отграничени обстоятелствената част на ОА и обстоятелствената част на обвинението. Именно въз основа на фактите на обвинението подсъдимият, защитникът му, респ.- акцесорните страни в процеса могат да организират защитата си, а съдът е компетентен да се произнесе по възведеното обвинение. Поради това трайно е установено в теорията и практиката изискването в обстоятелствената част на обвинението да са описани ясно и непротиворечиво фактическите обстоятелства, които се съотнасят към съставомерните признаци на извършеното престъпление. В настоящия случай това изискване не е изпълнено.

Констатацията на първостепенния съд, че в обсъждания ОА не е ясно изведена обвинителната теза в кой точно момент л.а. „*“, управляван от пострадалата е станал предвидима за подсъдимия опасност на пътя, е споделяема. И това е така не с оглед данните кога той е попадал в полезрението на подсъдимия(на които прокурорът се позовавав протеста), а с оглед отсъствието на данни в кой момент управляваният от последния автомобил е напуснал собствената си лента и е навлязъл в лентата за движение на л.а. „*“.

Иначе казано- докато и двата автомобила са се движели насрещно в собствените си пътни летни( макар и за това обвинителната теза да е неясна), нито един от тях не е представлявал опасност за другия. Моментът на възникване на тази опасност и местоположението на автомобилите един спрямо друг и спрямо пътното платно в тази момент са сред основните подлежащи на доказване факти по делото. В обвинителния акт факти за тези обстоятелства не са налице.

Второто възражение в протеста- относно отсъствието на обвинителна теза каква според прокурора е съобразената скорост, с която е следвало да се движи подсъдимият, при възведеното му обвинение за нарушение по чл. 20, ал. 1 и по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, също е неоснователно. То е аргументирано с наличието в последния абзац на стр. 2 от ОА на 2 твърдение относно скоростта, при която ударът е бил предотвратим. Следва да се констатира, че и в тази част е налице възпроизвеждане на експертно становище което не може да се възприеме като заявен обвинителен факт(за което вече бяха изложени съображения по- горе).

Напълно несъстоятелно е и възражението, че неправилно съдът е намерил за неясно и къде на пътното платно според прокурора е настъпил фаталният удар между двата автомобила. Ако беше прочел внимателно съдържанието на копираната в протеста част от ОА и го бе сравнил с диспозитива, държавният обвинител би съзрял очевидното противоречие. От една страна фактически се твърди автомобилът, управляван от пострадалата да е бил приключил с маневрата завой наляво и да се е движел в дясната лента на ул. „*- гр. *“. От друга- в диспозитива на ОА се сочи ПТП да е настъпило в „ Тобразно кръстовище между ул. „*“ и ул. „*“-гр. *“. Доколкото обвинението представлява единство от фактическо и юридическо обвинение, диспозитивът на ОА трябва да съответства на фактическото описание на деянието в обвинителния акт. Обвинението следва да бъде конструирано по такъв начин в двете му неразривно свързани части фактическа и юридическа, че да е възможно без усилие и двусмислие да се изведе от направените от прокурора твърдения инкриминираното деяние, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение. Всяко неизпълнение на това процесуално задължение на органите на досъдебното производство съставлява нарушение на разпоредбите на НПК, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице и на останалите страни.

Правилно окръжният съд е констатирал още отсъствие на ясна обвинителна теза дали ПТП е настъпило поради нарушение на изискването за управление на МПС със съобразена скорост, или на изискването за управление до разрешената за съответния пътен участък такава. Не е фактически изразено по обезпечаващ правото на защита начин и дали навлизането на подсъдимия в насрещната му лента за движение се е дължало на неизпълнение на задължението за контролиране на управляваното от него МПС (чл. 20, ал. 1 от ЗДвП), или на съзнателно навлизане там(чл. 16, ал.1, т. 1 от ЗДвП), при вменените му такива нарушения.

С оглед на обсъденото по-горе следва да се отбележи, че законодателят е извел точното посочване на значимите за решаване на отговорността обстоятелства в описателната част на обвинителния акт като абсолютно изискване за процесуалната му издържаност. Липсата на факти, които сочат на претендираната от прокурора престъпна деятелност, не позволява на съда да провери каква точно е била волята му, а от друга страна нарушава процесуалните права на обвиняемия, защитника, евентуалните акцесорни страни в процеса, които могат да защитават правата си само в рамките на обвинителната теза.

Въззивната инстанция споделя изводите на окръжния съд, че обвинителният акт, по който е образувано настоящето съдебно производство, не отговаря на изискванията на чл.

246 ал. 2 от НПК. Съдържанието на посочената норма и тълкуването му в утвърдената съдебна практика, вкл. и в Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, очертава обвинителния акт като лимитиращ предмета на доказване в съдебната фаза. Настоящият обвинителен акт не може да изпълни главното си предназначение- да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, като по този начин постави основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита на подсъдимия.

Като е констатирал наличието на обсъдените по- горе съществени нарушения на процесуалните правила, неотстраними от съда, но отстраними от прокурора, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на прокурора, първостепенният съд е постановил законосъобразно определение. Наведените срещу това оплаквания са неоснователни.

С оглед гореизложеното, Пловдивският апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 46/31.01.2024 г. по НОХД № 7/2024 г. по описа на Окръжен съд –Пазарджик.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4