Определение № 3691 от 27.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3691 гр. София, 13.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20241100605656 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по постъпила жалба от Д. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ****, чрез адвокат Н.Д. от ШАК, против Определение № 3149 от 12.08.2024 г. по ЧНД № 9369 по описа на СРС, НО, 110-ти състав за 2024г., с което е било потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.02.2024 г. по досъдебно производство № 513 ЗМК234/2018 г. по описа на СДВР, пр. пр. 30632/2018 г. по описа на СРП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, поради което се иска неговата отмяна. Релевира се, че съдът неправилно е ценил част от събраните доказателства, както и че не е разгледал в нужната пълнота аргументите относно незаконосъобразността и необосноваността на постановлението на СРП, като в резултат на което е достигнал до погрешно заключение за неоснователност на жалбата.

Изтъква се, че СРС в мотивите си едностранчиво, неизчерпателно и незадълбочено е ценил изводите на допуснатите експертизи, останалите събрани доказателства по делото, и без да обсъди наведените от жалбоподателя доводи, относно здравословното състояние на пострадалата М.Б.Д., преди процесното лечение в „А.С.К. МБАЛ „Токуда“ ЕАД и непосредствено след това, както и връзката на проявилите се здравословни усложнения и летални последици с проведеното лечение.

Развива доводи, че в обжалваното постановление не е посочено в разрез с процесуалния закон, на основание коя от двете хипотези по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, производството е прекратено и тази непълнота затруднява защитата на страните по него.

Изразява се недоволство от факта, че СРС не е разгледал в пълнота 1 аргументацията срещу постановлението, като счита, че СРП неправилно определя за „адекватно и правилно“ лечението, което пострадалата е получила в „А.С.К. МБАЛ „Токуда“ ЕАД, където е била хоспитализирана с оплаквания от болки в гърба в областта на гръдния кош, а е изписана със загуба на чувствителност от гърдите надолу и пареза на долни крайници. В тази връзка сочи, че е налице причинно-следствена връзка между проведеното лечение в „А.С.К. МБАЛ Токуда“ ЕАД и последвалите здравословни усложнения на пострадалата, довели до обездвижване и последващ летален изход, доколкото настъпилите загуба на чувствителност и пареза не представляват нормално и закономерно влошаване на здравословното състояние, което е щяло да настъпи и без да е провеждано лечение в тази клиника.

В жалбата се твърди, че СРС неправилно неглижира противоречията в заключението на СМЕ-5 от която е било ясно, че са налице три метода на лечение, като първият от тях е бил най-правилния и адекватен такъв, а именно транспедикуларна стабилизация. Излагат се доводи, че проведеното лечение не е било най-правилното и съответно не може да се говори за правилно проведено лечение в ползва на пациента. Застъпва се тезата, че съдът необосновано и едностранно цени и кредитира част от събраните доказателства, като недопустимо гради част от изводите си на хипотетични предположения, тъй като прокуратурата не е сторила нужното, за да изследва и провери всички възможни хипотези. Акцентира се върху това, че са налице вътрешни противоречия в предходните и последната приета експертиза, което счита за индикация за липса на обективност и безпристрастност, което обуславя нуждата от възлагане на експертизата на чужди вещи лица по реда на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно правни въпроси.

Навеждат се доводи, че при проведеното лечение на пострадалата в „А.С.К.

МБАЛ Токуда“ ЕАД са нарушени разпоредбите на чл.79, чл.80 и чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, разпоредбите от Раздел 1, чл.2.1, чл.3 и чл.8 от Кодекс за професионална етика на лекарите в Република България, разпоредбите на чл.38, ал.1 и ал.2, чл.39, ал.1, чл.40, ал.1 и чл.41, ал.1 от Правила за добра медицинска практика по хирургия на лекарите – хирурзи в Република България, 3.1. Комуникация с пациенти, както и че получените от пострадалата сериозни и тежки здравословни усложнения и летален изход са в пряка причинно-следствена връзка с така описаното неправомерно поведение.

Счита за установено, че ако пострадалата бе надлежно информирана за възможностите за лечение и рисковете при всяко едно от тях, то не би дала своето информирано съгласие за проведеното лечение. Намира за общоизвестно обстоятелство, че оперативните интервенции са целени манипулации от страна на лекуващите, като масово се правят спорни или ненужни интервенции с цел усвояване на клинични пътеки.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с атакувания съдебен акт и доводите в частната жалба, установи, че частната жалба е подадена в законоустановения седем дневен срок, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, което има качеството на наследник на починалото пострадало лице поради което и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

2

Досъдебното производство е образувано на 29.11.2018г. с постановление на прокурор от СРП срещу неизвестен извършител за това, че през периода от 30.01.2018г. до 23.02.2018г. в гр. София, в „А.С.К. МБАЛ Токуда“ ЕАД е причинил тежка телесна повреда на М.Б.Д., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия като лекар в „А.С.К. МБАЛ Токуда“ ЕАД, представляваща източник на повишена опасност, тъй като не осъществил адекватно лечение на Д. към 23.02.2018г., като е нарушил съответните медицински стандарти, утвърдени в нормативни актове – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

В хода на разследването, с постановление от 01.08.2019 г., в качеството на обвиняем е привлечен проф. д-р Х.Ц.Ц. за това, че на 30.01.2018 г. до 09.02.2018г., в гр. София, „А.С.К. МБАЛ Токуда“ ЕАД причинил тежка телесна повреда на М.Б.Д., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, упражняване на медицинска професия – хирург оператор – ръководител екип в „А.С.К. МБАЛ Токуда“ ЕАД, извършил веребропластика, като деянието е извършено в нарушение на Закона за здравето, Кодекса за професионална етика на лекарите в Република България и Правилата за добра медицинска практика по хирургия на лекарите.

Досъдебното производство е било многократно прекратявано, обжалвано и връщано за доразследване. След провеждане на необходимите действия по разследване досъдебното производство е било прекратено с постановление от 16.02.2023г. за прекратяване на наказателното производство.

С определение от 11.03.2023 г., постановено по НЧД № 3264/2023 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав постановлението е било отменено. С определение № 1791 от 16.06.2023 г. по ВНЧД № 2656/2023 г. е потвърден протестирания акт на първата инстанция, като делото е върнато в СРП за изпълнение на задължителните указания. В тази връзка е извършен повторен разпит на Д. К., съгласно дадените указания. Проведена е очна ставка между проф. д-р Х.Ц. и Д. К. с цел изясняване на противоречията в свидетелските показания.

Назначена е допълнителна петорна СМЕ, с която вещите лица да отговорят, на какво се дължат противоречията на изготвените до момента съдебномедицински експертизи, като обсъдят всички противоречия между тях, както и да се отговори на въпроса има ли причинно-следствена връзка между действията на обвиняемия проф. д-р Х.Ц. по време на инкриминирания период и последвалия летателен изход.

След провеждане на необходимите действия по разследването досъдебното производство е било отново прекратено с постановление от 23.02.2024 г. Същото е потвърдено с атакуваното пред настоящата инстанция определение № 3149 от 12.08.2024 г. на СРС, НО, 110-ти състав по ЧНД № 9369 по описа на СРС за 2024 г.

По същество правомощието на първоинстанционния, а и на въззивния съд, е да провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл съдът не разполага с компетентност, равнозначна и еднаква с тази на прокурора, тъй като не решава въпроса за прекратяването, а упражнява единствено последващ 3 контрол върху неговата законосъобразност и обоснованост. В това производство съдът не може да проверява установените фактически положения, а също и да приема нови фактически положения, тъй като по този начин би се заместила функцията на прокурора.

Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Необоснованост е налице, когато разследването е извършено обективно, всестранно и пълно, но прокурорът е допуснал логически грешки при анализа и оценката на доказателствения материал, поради което е направена и грешка при фактически извод. Необосноваността на постановлението би могла да е налице и в резултат на непълнота или игнориране на част от доказателствения материал, както и в резултат на допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата, тогава когато не е обсъден или игнориран част от доказателствения материал, не са обсъдени противоречията между конкретните доказателства и т.н.

Законосъобразността на постановлението пък означава да е съответно на закона – материален и процесуален. В рамките на тази преценка съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице, на неговия защитник или на пострадалото лице. Като такива могат да се очертаят неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава, нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото, нарушение при самото изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяването на наказателното производство или на първоинстанционния съдебен акт (непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.). Това правомощие обаче е лимитирано от конституционно установеното в чл. 127, т. 3 от Конституцията, репродуцирано в чл. 46, ал. 1 от НПК, такова на прокурора. Съобразно посочените норми, изключително правомощие на прокурора е да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Съдът не разполага с процесуалното правомощие да дава указания на прокурора дали да предяви и какво обвинение срещу определено лице за конкретно извършено от него престъпление. Съображения в този смисъл са изложени в решение № 1/14.01.1999 г. на Конституционния съд, решение № 249/2002 г. на II-ро н. о. на ВКС, решение № 348/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 60/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 54/2012 г. на ІІ-по н. о. на ВКС и др.

При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства и 4 назначените експертизи, въззивният съд намери, че първата съдебна инстанция е извършила задълбочен, внимателен и прецизен анализ на установената по досъдебното производство доказателствена съвкупност, изследвайки наличните в материалите по досъдебното производство доказателствени източници по отделно и в тяхната взаимовръзка и е достигнала до правилни и обосновани от същите по делото фактически и правни изводи.

Не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба, че СРС е разгледал и ценил изводите на допуснатите експертизи едностранно, неизчерпателно и незадълбочено. Настоящия съдебен състав счита, че разследването по делото е проведено всеобхватно и пълно, като СРП е изпълнила изцяло дадените указания от въззивната инстанция при връщане на делото за доразследване и са събрани и проверени всички необходими и възможни доказателства и доказателствени средства за правилното му изясняване от фактическа страна. Във връзка с това са правилни изводите на първоинстанционния съд, че фактическите изводи, залегнали в прекратителното прокурорско постановление са обосновани и са изведени след внимателен анализ и преценка на всички относими към предмета на доказване доказателствени източници, без да е налице пренебрегване или изопачено представяне на доказателствата. Настоящата въззивна инстанция кредитира изводите на изготвените петорна и допълнителна петорна СМЕ, където е прието, че на пострадалата М.Д. не е било причинено трайно увреждане на здравето, че няма данни за извършени пропуски или нарушения при проведеното й лечение и че няма нарушаване на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика. Допълнителната петорна СМЕ е назначена именно с цел, след запознаване с материалите по делото, вещите лица да отговорят на какво се дължат противоречията на изготвените до момента съдебно медицински експертизи, като се обсъдят всички противоречия между тях. Вещите лица в заключението си аргументирано и последователно са изследвали и отговорили на причините породили противоречията и са изложили, че поддържат приетото в петорната СМЕ, в която е отчетено, че няма данни за неправилни действия при неврохирургичното лечение, както и че е необосновано да се твърди, за причинно-следствена връзка между проведеното хирургично лечение и парализата на пострадалата М.Д.. Настоящия съдебен състав подържа дадените заключения в петорната експертиза и допълнителната петорна експертиза, че не са налице обективни данни за извършени пропуски или нарушения при лечението на пострадалата М.Д., като настъпилите неблагоприятни резултати са поради изключително тежкото общо здравословно състояние, както по отношение на неврохирургичното и неврологично заболяване, така и по отношение на всички останали съпътстващи и фонови заболявания. Въззивния състав се доверява на заключението на вещите лица в допълнителната петорна експертиза, в което е отговорено, че усложненията и леталния изход на Д. се дължат на тежката й неврологична/неврохирургична патология на фона на придружаващите й заболявания, като настъпването им е не поради, а въпреки медицинската 5 намеса. Настоящия съдебен състав се солидаризира със заключението, че няма обективни данни за неправилни действия, пропуски, нарушаване на медицинските стандарти и/или добрата медицинска практика, като смъртния изход е настъпил въпреки оказаната високоспециализирана медицинска помощ.