Решение № 8281 от 07.07.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8281

Пловдив, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - I Състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА административно дело № 20267180701480 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на С. Д. З., [ЕГН], с адрес: с. К., [улица], чрез адвокат Г. Н., със служебен адрес: гр. Пловдив, [улица], *** с искане за отмяна на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0273-000025/04.05.2026г., издадена от началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар, с която на З. е наложена административна мярка на основание чл. 171, т.1, б. з,гг от ЗДвП - „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и иска нейната отмяна.Поддържа се,че не е извършено нарушение по чл.140 ,ал.1,предл първо от ЗДвП,нито по чл 175,ал.3,предл 3 от ЗДвП,още повече,че не е налице виновно поведение.Твърди се,че ЗПАМ се явява постановена в нарушение на основни правни принципи- чл. 4, ал. 2, np. 1 и чл. 6 от АПК, тъй като издаденият административен акт не съответства на целите на прилагането на ПАМ, издаден е при формално прилагане на закона, като органът не е упражнил правомощията си по разумен начин, така че да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта.

Ответната страна –Началник РУ към ОДМВР Пловдив,РУ Хисар взима становище по жалбата и иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна. Съображенията за това са следните:

От фактическа страна се установява,че на 04.05.2026 г. около 11:11 часа в гр.Хисаря на [улица] посока на движение от с.Черничево към гр.Хисаря,С. З. като водач на МПС ,управлявала „Хюндай И 20“ с per. № [рег. номер],лична собственост и при извършената проверка и справка в РСОД се установява, че МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП от дата 27.08.2025 г.поради липса на сключена застраховка „ГО“.Прието е ,че е налице нарушение на чл. чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП.

Съставен е АУАН № [рег. номер]/04.05.2026г и след това е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0273-000025/04.05.2026г., издадена от началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар, с която на З. е наложена административна мярка на основание чл. 171, т.1, б. з,гг от ЗДвП - „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

По делото е представена застрахователна полица,издадена от „Застрахователно дружество Евроинс“АД,като от същата е видно,че за процесния л.а. е сключена застраховка „ГО“ на 04.05.2026г.в 12:04 часа и срокът на застраховката е с покритие до 03.05.2027г. в 23:59 ч.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган –началник РУ към ОДМВР Пловдив,РУ Хисар. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 1,б.“з“ гг от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца е извършване на някое от нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, но при неспазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и при неправилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник РУ към ОДМВР Пловдив,РУ Хисар, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със заповед рег.№ 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР Пловдив.

В процесната заповед е прието от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което е със служебно прекратена регистрация, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл 140,ал.1,пр.1 от ЗДвП. По аргумент от тази разпоредба управлението на моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация се приравнява на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, поради което по принцип към момента на проверката на 04.05.2026г. в 11:11 ч. действително е било налице фактическо основание за ангажиране на отговорност по чл. 140,ал.1,пр.1 ЗДвП, доколкото по преписката е отразено служебно прекратяване на регистрацията от 27.08.2025 г., а управлението е установено на 04.05.2026 г. Но сключването на задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за процесния автомобил е пряко относимо към материалноправното основание за прилагане на мярката, защото служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 ЗДвП е обусловено именно от липсата на валидна "Гражданска отговорност". При сключване на застраховката причината за прекратяването се отстранява и регистрацията подлежи на служебно възстановяване по административен ред. Застраховка „ГО“ жалбоподателят е сключил на 04.05.2026г.-в деня на констатираното нарушение.

Принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП не са наказание, а средство за предотвратяване и преустановяване на нарушения и за осигуряване безопасността на движението. С оглед характера на принудителните административни мерки административният орган е длъжен да извърши самостоятелна и мотивирана преценка за необходимостта от прилагането им към момента на издаване на заповедта, като обсъди всички относими факти и обстоятелства. В случая оспорената заповед съдържа единствено възпроизвеждане на констатациите от съставения АУАН, без да е извършена каквато и да е преценка относно релевантните данни, налични към момента на издаване на заповедта и след това. Със сключването на ЗГО служебно следва да е налице възстановяване на регистрацията на автомобила.

В тази връзка следва да бъде съобразена и актуалната практика на Върховния административен съд (ВАС), съгласно която при преценката за законосъобразност на принудителните административни мерки съдът следва да съобрази не само формалното наличие на предпоставките за тяхното прилагане, но и дали при конкретните факти административната принуда действително реализира преследваната от закона цел. В този смисъл са Определение № 533/19.01.2026 г. по адм. дело № 12298/2025 г., Определение № 1738/16.02.2026 г. по адм. дело № 1267/2026 г. и Определение № 1661/13.02.2026 г. по адм. дело № 979/2026 г. на ВАС, в които се приема, че когато към момента на издаване на акта или непосредствено след това са настъпили обстоятелства, от които следва, че защитимата от закона цел е вече постигната, продължаването на административната принуда не може да се разглежда изолирано от конкретната фактическа ситуация и не може да се ползва с презумпция за автоматична съразмерност.

В разглеждания случай целта на закона – да се гарантира наличие на задължително застрахователно покритие за участието на автомобила в пътното движение – е била постигната практически незабавно. Заповедта е непропорционална и несъответна на целта на закона. Принудителните административни мерки, каквито по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, б. З) ГГ) ЗДвП са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат, който в случая законът цели - осигуряване безопасност на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна, гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга-прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е отстранено в много кратък срок и регистрацията на автомобила е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност". Видно от представените по делото писмени доказателства няколко дена,след като е констатирано нарушението, е подновена застрахователната полица.След като това е така, напълно безпредметно е отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. При установените факти по преписката неясно и необосновано остава как наложената ПАМ би изпълнила иманентно присъщите за всяка ПАМ превантивни или преустановителни цели и функции /яснота в тази насока не внася и. 10 от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата вх. № 51-402-01-25/17.12.2024 г, с който е приета новата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "З" ЗДвП). Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Административен съд Пловдив,Първо отделение,Първи състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0273-000025/04.05.2026г., издадена от началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.