Определение № 962 от 27.11.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 936/2024
- Вид
- Определение № 962
- Подписан
- 27.11.2024
- В сила
- 27.11.2024
- Състав
- Росина Николаева Дончева, Адриана Атанасова Велева, Георги Стоянов Мулешков
Цитирани разпоредби
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 962 гр. София, 26.11.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росина Н. Дончева
Членове:
Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500936 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба от Е. а. д. „Д. М., представлявано от управителя адв. Д. М., в качеството му на пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство – К. К. К., срещу онази част на Определение № 433 от 08.10.2024 г. по гр. д. № 661/2022 г., по описа на РС – Своге, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че решението по делото следва да бъде изменено в частта за разноските, като му бъдат присъдени допълнително разноски за заплатена държавна такса в размер на още 50,00 лева. Излага, че след осъждането му по реда на чл. 77 ГПК, е внесъл дължимата държавна такса, за което представя и писмено доказателство, като счита, че и по отношение на сумата от 50,00 лева, следва да бъде ангажираната отговорността на ответника. Моли съдът да отмени атакуваното определение в обжалваната част и да уважи молбата за изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по молбата страна – „И. а. м.“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли се съдът да потвърди обжалваното определение.
Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д. № 661/2022 г. по описа на Районен съд – Своге е образувано по искова молба на К. К. К., с която са предявени иск за установяване нищожността на чл. 4 от сключения с ответника Договор за паричен заем № 3122631 от 08.01.2018 г. и иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 403,76 лева (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК) - получени без основание по силата на нищожната договорна клауза.
С постановеното по делото решение са уважени и двата обективно съединени иска, а ответникът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъден да заплати направените по делото разноски, в това число 700,00 лева адвокатски хонорар (намалено от 1000,00 лева, предвид възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК), 400,00 лева възнаграждение за вещо лице и 50,00 лева държавна такса.
Същевременно на основание чл. 77 ГПК първоинсатнционният съд е осъдил ищеца да заплати държавна такса за производството в размер на още 50,00 лева, тъй като е приел, че са предявени два обективно кумулативно съединени иска, за които обаче е внесена държавна такса в размер само на 50,00 лева. Позовавайки се на Определение № 104 от 09.02.2015 г. по ч.т.д. № 112/2015 на ВКС съдът е приел, че посочената сума не следва да бъде възлагана в тежест на ответната страна.
В срока за обжалване на постановеното решение и от двете страни в производството са подадени молби по реда на чл. 248 ГПК.
С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е изменил постановеното по делото решение, съгласно искането на ответната страна, като е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение от по 350,00 лева за всеки иск на 350,00 лева по иска за нищожност на договорна клауза и 200,00 лева по иска за връщане на платената въз основа на нея сума, или общо е присъдел разноски в размер на 1 000,00 лева (550,00 лева адвокатски хонорар, 400,00 лева възнаграждение за вещо лице и 50,00 лева държавна такса). Молбата на жалбоподателя за присъждане в негова полза на допълнителни разноски, представляващи държавна такса в размер на още 50,00 лева, е оставена без уважение.
Настоящият състав намира подадената частна жалба за основателна по следните съображения.
Действително последователно в практиката си ВКС приема, че когато страната остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл. 77 ГПК, не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената страна, което във времево отношение може да стане, както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок. В този смисъл са Решение № 67 от 03.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о;
Определение № 60288 от 30.07.2021 г. по ч. т. д. № 605/2021 г. на ВКС, I т. о.;
Определение № 104 от 09.02.2015 г. по ч. т. д. № 112/2015 г. на ВКС, I т. о. (на което се е позовал и първоинстанционният съд). В посочените актове се прави 2 разграничение между нормите на чл. 77 и чл. 78 ГПК, като се посочва, че при първата хипотеза се създава едно процесулано правоотношение между страната и съда, което е на власт и подчинение и съдът служебно постановява събиране на разноски, включително и след приключване на делото, докато при втората норма се създава едно облигационно правоотношение между насрещните страни по спора – отговорността им за разноски в производството, което има материалноправен характер и винаги е обусловено от изхода на спора. Безпротиворечива е и практиката, че разноските по чл. 77 ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасянето им. В цитираните актове се приема, че когато съдът пристъпи към събиране с решението на невнесена, дължима предварително от ищеца държавна такса, при липса на разпоредба, обвързваща дължимостта на таксата от изхода на спора, събирането й не се извършва съобразно резултата по делото и задължено лице по нея остава ищецът, поради което включително и когато искът бъде изцяло уважен, таксата не може да бъде събрана по реда на чл. 77 ГПК от ответника. До внасяне на таксата от ищеца тя не се явява направени от страната разноски по см. чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което за нея не може да бъде ангажирана отговорността за разноски на ответника.
Съобразявайки изложеното настоящият състав намира, че правилно с решението си първоинстанциопнният съд е осъдил ищецa на основание чл. 77 ГПК, да заплати дължимата, но невнесена държавна такса в размер на още 50,00 лева, предвид обстоятелството, че с исковата молба са предявени два кумулативно съединени иска. Въпреки това в обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, съставът на РС – Своге не е съобразил, че с подаването на молбата за изменение на решението в частта за разноските, молителят и настоящ жалбоподател, е представил доказателства за внасяне на сумата, т.е. за извършване на така посочените разноски за държавна такса. В настоящата хипотеза следва да се приеме, че макар плащането да е извършено след произнасянето с решение по същество на материалния спор, сумата от 50,00 лева е внесена именно въз основа на постановеното в акта осъждане на жалбоподателя да заплати държавна такса по реда на чл. 77 ГПК, поради което представлява за страната разноски по см. чл. 78, ал. 1 ГПК. Ако се приеме обратното – а именно, че съдът не следва да взима предвид извършения разход (в срока по чл. 248 ГПК), то би се лишила от смисъл признатата в практиката възможност за страната да подаде молба за изменение на съдебния акт в частта за разноските, като единствено средство за защита срещу произнасянето по чл. 77 ГПК (независимо дали е обективирано в решение, както е в настоящия случай или е постановено отделно определение).
При тези изводи на въззивния съд следва да се обоснове заключение, че неправилно районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя по реда на чл. 248 ГПК. Обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови на основание на чл. 248, ал. 1 от ГПК изменение на Решение № 81 от 29.05.2024 г. по гр. д. № 661/2022 г., по описа на РС – Своге в частта за разноските, като ответното дружество „И. а. м.“ АД следва 3 да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 50,00 - разноски за допълнително внесена държавна такса.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 433 от 08.10.2024 г. по гр. д. № 661/2022 г., по описа на РС – Своге в обжалваната част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание на чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 81 от 29.05.2024 г. по гр. д. № 661/2022 г., по описа на РС – Своге в частта за разноските, като ОСЪЖДА „И. а. м.“ АД, ЕИК ............ да заплати на К. К. К., ЕГН ********** сумата от 50,00 лева – разноски по делото, представляваща допълнително внесена държавна такса.
Определението е окончателни и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4