Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 489 от 23.06.2023, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 401/2023
Вид
Определение № 489
Подписан
23.06.2023
В сила
23.06.2023
Състав
Диана Георгиева Дякова, Жечка Николова Маргенова Томова, Анна Великова

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. гр. Добрич, 23.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500401 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивното производството е образувано по въззивна жалба вх.

№5610/27.03.2023г. подадена от В. П. Д. – В.а с ЕГН ********** от гр. Д., чрез адв.К.К., и въззивна жалба вх№5825/30.03.2023г., подадена от Г. В. В. с ЕГН ********** от гр. С. и С. В. В. с ЕГН ********** от гр. С., двамата чрез адв.В. В.еев, и двете срещу решение №179/06.03.2023г. по гр.д.

№1243/2022г.на РС-Добрич, което всяка отстраните обжалва съобразно интереса си, а именно:

В. П. Д. – В.а обжалва решението в частта , в която се уважават исковете на Г. В. В. и С. В. В. и е осъдена да заплати на всеки от двамата ищци сумите от по 2666.66 лева , 13038.86 лева и 833.33 лева , ведно със законната лихва върху тях от датата на подаването на исковата молба Г. В. В. и С. В. В. обжалват решението в частта на отхвърлянето на предявените от всеки от тях искове за сумата от по 1305.89 лева..

И двете жалби са подадени в срока по чл.259 от ГПК, с начало за В. П.

Д. – В.а 09.03.2023г., когато и е връчен препис от решението, и край 23.03.2023г./жалбата и е изпратена чрез куриер на 23.03.2023г./, с начало за Г.

В. В. и С. В. В. 16.03.2023г., когато им е връчено решението и край 30.03.2023г./общата от двамата жалба е изпратена по пощата на 28.03.2023г./, но жалбата на Г. В. В. и В. П. Д. – В.а не отговарят на изискванията на чл.261 т.4 от ГПК – липсва приложен документ за внасяне на дължимата държавна 1 такса за въззивно обжалване в пълен размер. Жалбата на В. П. Д. – В.а не отговаря на изискванията и на чл.260, т.1 от ГПК-липсва посочен адрес на страната, и на чл.261, т.2 от ГПК- липса приложено пълномощно за адвоката, подал и подписал жалбата.

Данните по делото сочат да са предприети от районния съд действия по реда на чл.129, ал.2 от ГПК за отстраняване на нередовности на въззивната жалба на В. П. Д. – В.а относно дължимата държавна такса, посочване на адрес и представяне на пълномощно на адвокат К.К., който я е подписал /разпореждане №1710/02.04.2023г./, да са предприети и действия от страна на адвокат К.К. във връзка с изпълнение на указанията/молба вх.

№6642/11.04.2023г./, но документ, удостоверяващ плащането на държавна такса в какъвто и да е размер по делото няма приложен, няма и приложено пълномощно за адв.К.К., нито посочен адрес на страната. Вън от това определеният от съда и указан за внасяне размер на държавна такса за въззивното обжалване от общо 661.56лева не съответства на дължимия. Това е така, тъй като жалбата на В. П. Д. – В.а е насочена срещу решението по общо шест иска/всеки от ищците е упражнил самостоятелни права за репариране на неоснователно разместване на блага, респ.всяко парично вземане на всеки от тях е предмет на отделен иск/, уважени в цялост, два от които с цена 2666.66 лева , два с цена 13038.86 лева и два с цена 833.33 лева. Дължимата за първоинстанционното производство държавна такса по всеки иск, изчислена съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК като 4% от цената му е както следва: по всеки от исковете с цена 2666.66 лева-106.67лева, по всеки от исковете с цена 13038.86 лева - 521.55лева, по всеки от исковете с цена 833.33-минимума от 50лева. Съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса за въззивно обжалване е в размер на 50 на сто от таксата дължима за първоинстанционното производство, т.е. в случая за въззивно обжалва на решението по всеки от двата иска с цена 2666.66 лева се дължи по 53.33лева, по всеки от двата иска с цена 13038.86 лева се дължи по 260.77лева и по всеки от двата иска с цена 833.33лева се дължи по 25лева. Следователно дължимата от В. П. Д. – В.а държавна такса за обжалване на решението в частта на тези искове се равнява на общата сума от 678.20лева .

Жалбата от името на В. П. Д. – В.а е подадена и подписана от адв.К.К.

2 при липса на доказателства за надлежно учредена представителна власт за въззивното производство предвид ограничения обем на учредената такава с пълномощното на л.70 от делото на ДРС-за подаване на частна жалба срещу допуснато обезпечение, отговор на исковата молба и защита в първоинстанционното производство. В този смисъл жалбата е нередовна по смисъла на чл.261, т.2 от ГПК. Не е спазено и изискването на чл.260, т.1 от ГПК-липсва посочен адрес на страната.

С подадената обща жалба всеки от двамата ищци Г. В. В. и С. В. В., бранещи самостоятелни права, обжалва решението в частта на отхвърления в цялост иск на всеки от тях за сумата от 1305.89 лева. Дължимата държавна такса за първоинстанционното производство по всеки от двата иска с цена 1305.89 лева е 52.23лева, дължимата за въззивното производство -26.11лева.

Следователно всеки от двата жалбоподатели за разглеждане на жалбата му от въззивната инстанция следва да внесе държавна такса от 26.11лева.

Доказателствата по делото сочат да е събрана такава само от жалбоподателя С. В. В..

Горното налага прекратяване на настоящото въззивно производство и връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на жалбите, тъй като съгласно чл.262, ал.1 от ГПК проверката дали жалбата отговаря на изискванията на чл.261 т.4 от ГПК се извършва от първоинстанционния съд, респ. негова е компетентността по отстраняване на констатираните нередовности на въззивните жалби – събиране в пълен размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

Следва на районни съд да се обърне внимание и за факта, че по делото е н а л и ц е ненадлежно комплектоване- приложен е, вероятно погрешно, платежен документ за внесена държавна такса от 373.34лева от Т. В. К., която не е страна по настоящото дело, а и основанието за внасянето на сумата е посочено в документа като „д.т.възз.жалба по гр.д.№1245/2022г.на ДРС“, както и акт на съда за отстраняване на нередовности по подадена от същата въззивна жалба, пълномощно от Т. В. К. за адв.К.К..

С гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№401/2023г. по описа на ДОС 3 и

ИЗПРАЩА на Добрички районен съд за изпълнение задълженията му по чл.262, във вр. с чл.260, т.1 от ГПК, чл.261, т.2 и т.4 от ГПК като предприеме действия по отстраняване на констатираните нередовности по подадените жалби съобразно мотивите на настоящото определение - събиране в пълен размер на дължимите държавни такси за въззивно обжалване по подадените от Г. В. В. и В. П. Д. – В.а жалби, изискване от В. П. Д. – В.а да посочи адрес, да подпише жалбата или да представи пълномощно на адвоката, който я е подписал , след което незабавно да изпрати жалбите на окръжния съд за произнасяне по тях.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4