Решение № 14 от 24.04.2023, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Ардино, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело № 20225110100127 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск с пр.осн. чл.26,ал.1, предл.първо трето от ЗЗД, вр. с чл. 26,ал.2 ,предл. второ от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11,ал.1 т.10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП за обявяване недействителност на договор за потребителски кредит от разстояние при Общи услови, както и при условията на евентуалност установителен иск с пр.осн. чл.26, ал.1, предл.първо и трето от ЗЗД, вр. с чл. 26,ал.2 ,предл. второ от ЗЗД, вр. с чл.

19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП за обявяване недействителност на договорна клауза, предвиждаща, сключване на договор между ищеца и „Фератум Банк“ за предоставяне обезпечение гаранция /поръчителство/ за обезпечаване изпълнение на задълженията на ищеца, произтичащи от процесния договор срещу заплащане на такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 04.07.2022 г. между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ******, съгласно който е приложим ЗПФУР, като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 6000.00 лева за срок от 18 месеца, като е следвало да върне сумата в размер на 8100 лв. при лихвен процент 35 % и ГПР в размер на 49.66 %. В чл. 5 от Договора страните договорили, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на Дружеството. При сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество. В нарушение на чл. 18 от Закона за предоставяне на финансови инструменти от разстояние ищцата не 1 получила преддоговорна информация, договор за кредит, общи условия или др. и след като усвоила сумата от 6000 лв., представители на ответното дружество настоявали освен заемната сума от 2000 лв. ищцата да възстанови допълнително 5940 лв., без да посочват основанието и от какво произтича ,по-късно обяснили, че това било възнаграждение по договор за поръчителство, по който тя се задължила. Счита процесния договор за недействителен по подробно изложени съображения на осн. чл. 22 от ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, поради това, че не съдържа начин на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, респ. общо дължимата сума по него. В договора бил посочен грешен ГПР и сумата за предоставяне на поръчител не била включена като разход по договора, въпреки че ответникът не давал възможност за сключване на договора за кредит, без да бъде предоставен поръчител, за което събирал допълнително възнаграждение. Тъй като с това допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата, счита че следвало да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията - над 85 %. Посочения в договора годишен процент на разходите от 49.66 % и обща дължима сума- 8100 лева не отговаряли на действителните такива. Гарантиращото дружество било свързано с кредитора. Задължение на кредитора било преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние № 1176928 сключен между ищцата и „Фератум България" ЕООД, гр. София, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена. В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, моли да бъде провъзгласена нищожността на клаузата на чл. 5 от процесния договор. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат в писмена молба поддържа иска.Претендира разноски по представен списък на разноските.

Ответникът „Фератум България“ ЕООД,гр.София в писмения отговор на исковата молба, оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, за което излага подробни съображения, като счита,че размерът на възнаградителната лихва се показвал на етап кандидатстване чрез електронната заявка, чрез СЕФ, и се включвал в Договора за кредит, който се одобрява изрично от потребителя и възнаградителната лихва не включвала възнаграждението за услугите за предоставяне на гаранция от Фератум Банк.

Възнаградителната лихва по договора не противоречала на добрите нрави. В чл. 3 от Договора за кредит било посочено, че общата сума, която следвало да бъде върната от ищеца е в размер на 8100,00лв., от които главницата - 6000,00 лв. и лихвата - 2100,00 лв. Заявеният кредит се нареждал веднага след 2 получаване на потвърждение от заявителя за сключения договор, с изпращането на CMC в този смисъл и ищецът разполагал с цялата информация преди да подпише Договора за кредит, вкл. с размера на ГПР и начина на неговото формиране. Съгласно чл. 5. от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставял своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит във формата на СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити , в случая предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита, с който се запознал. В чл. 3 от Договора за кредит било ясно посочено, че общата сума, която следвало да бъде върната е в размер на на 8100,00лв., като главницата е в размер на 6.000,00 лв., а лихвата е в размер на 2100,00 лв.

Възнаграждението за предоставената от Фератум Банк услуга за гаранция, от своя страна, не се включва в размера на ГПР, тъй като не била задължителна за сключването на Договора за кредит. При кандидатстване, кредитополучателят можел да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита или да посочи поръчител, избран от него. Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора. Съгласно чл.

2 от Договора за кредит, погасителният план бил неразделна част от Договора за кредит и представял по разбираем и ясен начин начините за плащане на месечните вноски по кредита. Претендира разноски по делотопо представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Съдът е признал за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване възникналото облигационно правоотношение по силата на сключен Договор № 1176928 от 04.07.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит за сумата 6000 лв., с брой вноски 18, с общо задължение по договора 8100 лв., включваща сумата на отпуснатия кредит в размер на 6000 лв. и лихва в размер на 2100 лв., при лихвен процент 35 %, и ГПР 49.66 %, задължението по който договор е обезпечено с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на Дружеството кредитор.

Установява се от доказателствата по делото,в т.ч. от изслушаното по делото и неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза, че процесният ДПК е сключен във формата на електронен документ при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние , Закон за платежните услуги и платежните системи, Закон за задълженията и договорите и Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги след подадена от ищеца онлайн заявка за отпускане на кредит чрез електронния сайт на дружествотоответник, като на електронната си поща ищецът е получил преддоговорна информация - СЕФ, след което е изпратено съобщение , съдържащо параметрите на договора, по което ищецът е изпратил потвърждение с WEB код на страницата на ответника.

3

Страните са договорили чрез избор на кредитополучателя на обезпечение съгласно чл.5 от ДПК – гарант – в случая ищецът е избрал опция „Гаранция от Фератум банк“. За предоставеното поръчителство по чл.5 от договора, ищецът е сключил също под формата на електронен документ Договор за гаранция /поръчителство/ с "Фератум Банк" срещу възнаграждение (такса гаранция) от 5940,00лв., платима разсрочено с месечните вноски по договора за кредит.

По делото се установява от изслушаното и неоспорено от страните заключение по назначената ССчЕ, че в случай, че в ГПР се включи възнаграждението по договора за поръчителство, същият несъмнено би надминал законовоустановения максимум от 50%.

Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Недействителността е изначална - при сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи /чл.23 от ЗПК/. В случая, съдът приема,че процесният договор е недействителен и това е така, тъй като договореният ГПР от 49,66% не отразява дължимата такса гарант в размер на 5940,00лв., чието заплащане е предвидено заедно с месечната вноска по кредита, при което с включване на вноската за такса гарант се формира ГПР от над 50% в пряко противоречие на чл.19,ал.4 от ЗПК и по определение на чл.19,ал.5 от ЗПК подобни клаузи се считат за нищожни. В случая не е спазено изискването на чл.11,ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит да се изготвя на разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, поради което съгласно чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита /чл.23 от ЗПК/. Все в тази връзка, според съда уговорената такса гарант има характер на допълнително възнаграждение за кредитора, тъй като същата противоречи на принципа за добросъвестност и справедливост на договарянето, поради това, че е в размер близък до размера на главницата. Освен това, съгласно чл.16 от ЗПК кредиторът следва да оцени кредитоспособността на потребителя, преди да предостави кредит,а в случая с оспорената клауза рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника се прехвърля върху длъжника и нещо повече, води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му след като кредитът е отпуснат, с което опасността от свърхзадлъжнялост несъмнено нараства. Така постигнатата договорка противоречи и на чл.143, ал.1 т.5 от ЗЗП, тъй като има за последица заплащане на допълнителна такса, свързана с усвояване на кредита, което недопустимо съгласно чл.10а ,ал.2 от 4

ЗПК. Съгласно чл.21,ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Липсата на част от задължителните реквизити в договора, посочени погоре, води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.С оглед изложеното , съдът намира предявеният установителен иск за основателен.

Предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния предявен такъв, доколкото за него не се е сбъднало съответното процесуално условие за разглеждането му.

На осн. чл.78,ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-Ардино дължимата държавна такса в размер на 80,00лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между "Фератум

България" ЕООД, с ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: град ******, ж. к. "Младост 3", ул. "А. Малинов" № 51, вх. А, ет. 9, ап. 20, и В. П. Ч., с ЕГН **********, че е нищожен договор за потребителски кредит от разстояние № 1176928 от 04.07.2022г., поради противоречие с императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК.

Разпечатката съдържа 28 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40c983a8-2de1-4d24-8466-5cf92d05a9d0