Решение № 816 от 15.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. Пловдив, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20215330208222 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Г. К. С. от *** против Наказателно постановление №21-1030-010812 от 17.11.2021 г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.137А,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвПе наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., както и са отнети общо 6 точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и представляван от своя защитник адв. С.Т. от АК –*** и поддържат жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, в което се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания ел. фиш.

1

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 29.10.2021 г. около 14:55 ч. полицейските служители П. Т. М. и Б. Т.

П. при упражняване на служебните си задължения установили жалбоподателя да управлява л.а. Опел Вектра с рег.№ *** лична собстевност като не поставя обезопасителен колан по време на движение. Същият бил спрян за проверка, в хода на която не представил СУМПС, контролен талон към СУМПС, свидетелство за регистрация на МПС, част II.

Във връзка с установеното на водача на МПС бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан пред съда, актосъставителят заяви, че не си спомня подробности около проверката, но потвърди, че е бил дежурен с другия посочен като свидетел по акта служител Б. Т. П.. АУАН е официален документ в частта му за извършените от и пред актосъставителя действия в обстоятелствената му част. АУАН е доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните по делото доказателства, включително представените от административнонаказващия орган. Когато административното обвинение се основава само на свидетелските показания на очевидеца, посочен в АУАН не може да се изисква от същия свидетел да помни всички факти независимо в какъв период от време и ако заяви, че не помни. Обвързващата доказателствена сила на АУАН е до доказване на противното.

Доказателства, установяващи обратни на установеното факти, не се събраха в хода на съдебното следствие. В жалбата и пред съда се излагат твърдения, за които не се представиха доказателства. Съдът няма основание да приеме обвинението за недоказано при редовно съставен АУАН и липса на доказателства, които да го опровергават. На следващо място, разпоредбата н а чл.189 ал.2 от ЗДвП определя годност на събраните от актосъставителя гласни доказателствени средства, която следва от редовността на АУАН.

Поради това фактите, посочени в редовно съставения АУАН подлежат на опровергаване, а не на повторно събиране.

По изложените съображения съдът приема, че описаната в акта за установяване на административно нарушение, както и в наказателното постановление фактическа обстановка е обективно и правилно установена.

Правилно е приложен материалният закон и съответната на нарушенията санкционна разпоредба. Съгласно чл.137а от ЗДвП в одачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Нормата на чл.183, ал.4 т.7

2 пр.1 от ЗДвП предвижда за това нарушение налагане на админстративно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., която е във фиксиран размер, поради което наказателното постановление в тази част не подлежи на ревизиране.

Съгласно чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП в одачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него,а съгласно т.

2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке. За всяко от нарушенията е предвидено отделно наказание, всяко в размер на 10 лв., което отново е определено във фиксиран размер.

Правилно на жалбоподателя за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП са били отнети и 6 контролни точки, което е в съответствие с т.10 от Наредба № Iз-2539 на МВР.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. И двата акта са съставени от компетентни лица, като доказателство за това е прилогжената Заповед8121з-515/14.05.2018 г., в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушенията са описани по ясен начин, даващ възможност нарушителят да разбере в какво се състоят и да организира защитата си.

С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1030-010812 от 17.11.2021 г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив, с което на Г. К. С. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.137А,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., както и са отнети общо 6 точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 143 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4