Решение № 1391 от 30.11.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2088/2023
- Вид
- Решение № 1391
- Подписан
- 30.11.2023
- Състав
- Даниела Дончева, Капка Павлова, Красимир Маринов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.29, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.535 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1391 гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Красимир Маринов
Капка П.а при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Капка П.а Въззивно гражданско дело № 20231000502088 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С решение № 260872 от 22.06.2023г., постановено по гр.д.№ 9391/2019г. по описа на СГС е признато за установено на основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр.чл.535 от ТЗ по иска, предявен от „Шел България“ ЕАД, че Н. П. Р. дължи на ищеца сумата 90 000лв. по запис на заповед от 10.01.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 11.12.2018г. по ч.гр.д.
№65042/2018г. на СРС, ГО, 165 състав.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от ответника в производството, с която се моли този съдебен акт да бъде отменен и въззивният съд да постанови нов, с който да отхвърли иска.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно на първо място поради факта, че съдът неправилно възприел възражението на ответника за каузалното правоотношение, по повод на което е издаден записът на заповед, както и за погасяването по давност на вземането по това правоотношение. От приетата по делото експертиза се установявало, че към момента на издаване на записа на заповед управляваното от ответника дружество е имало задължения към ищеца в размер на 92 854,21лв., от които са били изискуеми 87450,48 лв. При това положение ищецът не доказал, че „Спейс Транс Нет“ ООД е имало задължения в размер на 180 000лв. към 10.01.2017г. и било ясно, че сумата по втория запис на заповед не се дължи.
1
Излагат се доводи за погасяване по давност на задължението по каузалното правоотношение, което водело и до погасяване на задължението по записа на заповед.
Задълженията на „Спейс Транс Нет“ ООД били периодични такива и поради това се погасявали с кратката тригодишна давност.
На следващо място жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приложил закона по отношение на правилата за предявяване на менителницата и не е взел предвид обстоятелството, че се касае за специален установителен иск по чл.422, вр.417, т.10 от ГПК, в която хипотеза изискуемостта на вземането следва да е настъпила към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Поддържа, че предявяването на исковата молба няма функция на изявление за предявяване на записа на заповед за плащане и тъй като записът на заповед не бил предявен и към днешна дата, бил прескрибиран и вземането по него било недължимо.
Направено е изрично оспорване на удостовереното с приложения по делото констативен протокол обстоятелство, че лицето е търсено на адреса три пъти, залепено му е уведомление и че записът на заповед е предявен.
Претендира се присъждане на направените разноски и на адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от ЗАдв
Насрещната страна е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Излага доводи, че въведените твърдения за наличие на каузално правоотношение касаят друг запис на заповед, а не този, който е предмет на настоящото производство и следователно по никакъв начин не били ангажирани доказателства за каузални отношения във връзка с издаването и след датата на издаването на записа на заповед. Неоснователни били и възраженията за погасяване на вземането по давност предвид датите, на които са подадени заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на завеждане на установителния иск. Неоснователни били и възраженията във връзка с предявяване на записа на заповед.
Възразява се също против искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззивника по реда на чл.38 от ЗАдв. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
С подадената искова молба „Шел България“ ЕАД моли да бъде признато за установено, че ответникът Н. П. Р. му дължи сумата 90 000лв. по издаден от това лице в полза на ищеца запис на заповед от 10.01.2017г. , за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д№11.12.2018г., постановено е незабавно изпълнение на задължението и е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца.
Поддържа се, че с нотариална покана рег.№133303, т.6, акт 174 от 26.09.2017г. по описа на нотариус Ц. С. с район на действие Софийски районен съд ответникът е бил 2 поканен да се яви в кантората на нотариуса на 20.11.2017г. между 15 и 15.30 ч. за предявяване на записа на заповед. С констативен протокол Акт №133,т.8, рег.№ 163102 /20.11.2017г. било удостоверено, че длъжникът не се е явил за предявяване на записа на заповед.
С оглед на тези обстоятелства ищецът поддържа, че е установил по надлежен ред редовността на вземането си по представения документ . Счита, че има годно за принудително изпълнение вземане поради което моли да бъде признато за установено, че Н.
П. Р. дължи на „Шел България“ ЕАД сумата от 90 000лв. по представения запис на заповед, както и ответникът да бъде да заплати направените по делото разноски, както и тези, сторени в заповедното производство.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Излагат се твърдения, че същият е издал в полза на ищеца един запис на заповед за сумата от 90 000лв. за обезпечаване на конкретно каузално правоотношение , а именно договор за ползване на услугата euroShel Card, сключен между „Шел България“ ЕАД и „Спейс Транс Нет“ ООД, задълженията , по което са били 90 000лв. към момента на издаване на записа на заповед. Ответникът бил измамен от представители на ищеца- двама служители на „Шел България“ ЕАД и от управителя на дружеството, което ползвало посочената услуга да подпише повече от един екземпляр на един и същи запис на заповед .
Р. в нито един момент нямал намерение да се задължи по два записа на заповед и бил въведен в заблуждение от посочените лица.
Записът на заповед, приложен в кориците на ч.гр.д.№ 65042/2018г., 165 с-в- на СРС бил абсолютно идентичен с този, който бил представен по ч.гр.д.№ 176/2018г., 45 с.в. на СРС. Р. признал задължението си по първия предявен му запис на заповед , приложен в кориците на ч.гр.д.№176/2018г. на СРС и не дължал изпълнение по втория такъв.
Излагат се фактически твърдения, че до 03.07.2017г. ответникът е бил мажоритарен съдружник в дружеството „Спейс Транс Нет“ ООД като притежавал 98% от капитала на същото. Основната дейност на дружеството била извършване на международна транспортна и спедиторска дейност,а за периода от 2012г. до м.май 2017г. с известни прекъсвания законен представител на дружеството бил П. Р. М..
На 06.03.2014г. между дружеството „Спейс Транс Нет“ ООД и „Шел България“ ЕАД бил сключен договор за ползване на услугата euroShel Card с основен предмет предоставяне на дружеството на ползването на карти euroShel Card за получаване на доставки в държавите, посочени в приложение към договора. С тези карти шофьорите на дружеството можели да заплащат пътни такси, тол такси, да зареждат гориво и други разходи. Съгласно чл.4 от договора картите били обвързани с кредитен лимит , който бил 110 000лв. и „Спейс Транс Нет“ ООД не можело да се задължи с по-голяма сума към ищеца, тъй като иначе картите щели да бъдат блокирани. В чл.7 било предвидено, че плащането на задълженията, натрупани посредством ползването на тези карти се извършва въз основа на фактура и изскуемостта на всяко вземане възниква в 14-дневен срок от издаване на фактурата.
3
Съгласно чл.11 от договора „Спейс Транс Нет“ ООД следвало да предостави гаранции за покриване на кредитния риск-банкова гаранция съобразно приложение към договора, депозит в размер на ,посочен в същото приложение и друг вид гаранция, съгласувани писмено между страните. Дружеството внесло депозит в договорен размер, а управителят на същото подписал запис на заповед, който първоначално бил за 30 000лв.,а в последствие – за 80 000лв.
В началото на 2017г. дружеството „Спейс Транс Нет“ ООД изпаднало в тежко финансово положение и в тази връзка била проведена среща между ответника в качеството му на собственик на по-голямата част от капитала на дружеството и управителя на същото от една страна и представители на „Шел България“ ЕАД. На тази среща било уговорено на „Спейс Транс Нет“ ООД да бъде дадена възможност да преодолее трудностите като му се осигури възможност за увеличаване на кредитния лимит до 180 000лв. при условия, че Н.
Р. се ангажира лично и подпише запис на заповед за сумата от 90 000лв.
На същия били дадени три листа, представляващи екземпляри на проекта на един и същи запис на заповед със съдържание на записите на заповед, представени по цитираните вече ч.гр.дела, образувани пред СРС. Обяснили му, че това е един и същи запис на заповед, но в три екземпляра. Н. Р. подписал и трите записа на заповед със съзнанието, че подписва едно задължение за сумата от 90 000лв. Върнат бил подписания от управителя на „Спейс Транс Нет“ ООД запис на заповед за сумата от 80 000лв.
В резултат на действията на управителя на „Спейс Транс Нет“ ООД дружеството изпаднало в тежко финансово съС.ие и не можело да погаси задълженията си, а управителят напуснал. В последствие собственикът претърпял тежък пътен инцидент, който го инвалидизирал и това довело до прекратяване на всякаква търговска и трудова дейност.
В края на месец ноември 2018г. ответникът получил покана за доброволно изпълнение с изх.№ 71977/07.11.2018г. по изп.д.№ 310/2018г. с приложен изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 176/2018г. на СРС и заповед за изпълнение, издадена по същото дело.
Първоначално Р. подал възражение по това дело,но по-късно оттеглил същото, тъй като знаел, че дължи сумата 90 000лв.
След като възражението било оттеглено, на 19.12.2018г. ответникът получил втора покана за доброволно изпълнение, която била с изх.№ 79596/18.12.1018г. по изп.дело № 3069/2018г., приложен изпълнителен лист от 11.12.2018г. по ч.гр.д.№ 65042/32018г. на СРС, придружен със заповед за незабавно изпълнение, издадена по същото дело. Към тези документи бил приложен втори абсолютно идентичен запис на заповед от 10.01.2017г. за същата сума със същите издател и поемател, същият шрифт и формат, както на приложения такъв по предишното дело. Едва тогава Р. узнал, че е бил измамен от представители на ищеца. Направени били постъпки за среща между представители на ищцовото дружество и ответника, но такава така и не се провела.
С оглед на тези твърдения, се прави възражение, че записът на заповед е издаден при измама и поради това на основание чл.29, ал.1 от ЗЗД същият бил унищожаем. Твърди се, 4 че представителите на ищеца заедно с управителя на „Спейс Транс Нет“ ООД П. М. действали при условията на сговор и заблудили длъжника, че подписва различни екземпляри на един и същи документ, защото това било нужно за архивите в различни държави и офиси, докато в действителност се стремели да получат две цени книги, които обезпечават едно и също задължение от 90 000лв. Поведението на ответника се дължало на незнание на законите, а именно, че когато се подписва, че при издаване на менителница в няколко екземпляра същите се номерират в текста и че ако това не е направено, то всеки екземпляр се смята за отделна менителница.
На следващо място се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на каузалното правоотношение и се твърди, че с нейното изтичане се е погасило и задължението по записа на заповед. Всяко едно от задълженията, формиращи общия размер на задължението от 90 000 лв.било станало изискуемо още през 2016г.
Направено е и възражение, че записът на заповед не е бил предявен надлежно преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Твърди се, че Р. не е бил търсен на адреса си от призовкар на Нотариус Ц. С..
Ищцовото дружество е депозирало писмено становище във връзка с твърденията, изложени в отговора на исковата молба. В същото се поддържа, че ответникът по никакъв начин не е бил въведен в заблуждение, а напротив-напълно съзнателно подписал два записа на заповед за една и съща сума, тъй като към конкретния момент дружеството „Спейс Транс Нет“ ООД вече имало забавяния в обслужването на задължения към ищеца и към датата на прехвърляне на дружествените дялове от ответника -03.07.2017г. задължението му към „Шел България“ ЕАД е било 267 000лв. главница.
Разпечатката съдържа 45 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40c93ae4-cf7b-482a-bbc0-f4b03aad229d