Решение № 4005 от 07.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4005 гр. Пловдив, 07.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330104147 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. В. Т., ЕГН **********, против „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 05.06.2018 г. между страните бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № *********, по силата на който ответникът предоставил на ищцата револвиращ кредит в максимален размер на 100 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта „Бяла карта“ – Acceess Famance/iCard. По силата на договора, ответникът предоставил на ищцата от името на „Айкарт“ АД – кобрандирана кредитна карта с № *********.

Ищцата можела по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като през целия срок на валидност на договора се задължавала да възстанови текущото задължение, което било усвоено през месеца, до всяко второ число на текущия месец. Кредитът бил предоставен при годишен лихвен процент на заема в размер на 43.2% и годишен процент на разходите в размер на 45.9%. Върху усвоения размер на кредита ищцата дължала дневен лихвен процент в размер на 0.12 %, като лихвата се изчислявала всеки ден върху усвоената непогасена главница, а за изчислението й се приемало, че календарният месец е с продължителност 30 дни.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежната дата, се задължавал в срок от три дни да обезпечи кредита, като предостави лице с осигурителен доход от 1500 лева, да работи минимум шест месеца на трудово правоотношение, да няма кредитна история, да не е поръчител по други кредити на ответника. В противен случай се дължала неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото задължение.

Счита, че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради 1 противоречието й с добрите нрави. Лихвата надвишавала трикратния размер на законната лихва. Счита, че след като клаузата, уговаряща договорната лихва е нищожна, то същата е несъществуваща, като по този начин не е спазена нормата, изискваща в договора за потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане.

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, като липсвало яснота относно начина на формиране на същия, респ. общо дължимата сума по него. Счита, че определената в договора неустойка представлява „скрито“ оскъпяване на кредита и, ако бъде добавена към общата сума за плащане, посочена в договора, ГПР ще надвиши 50 %. С това се допускало нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като клаузата за ГПР била нищожна. От изложеното следвало, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Нищожна била и неустойката, предвидена в договора, тъй като същата била уговорена в нарушение на добрите нрави и била прекомерна. Клаузата за неустойка била недействителна и на допълнителното основание по чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покрИ.ли от ГПР и по този начин се надвишавало изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Клаузата за неустойка противоречала и на материалния закон – чл. 71 ЗЗД, като с неустойката се искало единствено натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи.

Клаузата за неустойка противоречала и на императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, която предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Това била единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната неустойка се заобикаляла тази разпоредба, поради което счита, че е нищожна.

Заявява, че усвоените суми били заплащани своевременно, като револвиращият кредит бил изплатен изцяло, след като била покрита главницата по договора за кредит.

Предвид изложеното, счита сключеният между страните договор за кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а платените по него суми за недължими.

Моли се ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 500 лева – недължимо платена сума по договор за револвиращ кредит „Бяла карта“ № ********* от 05.06.2018 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 27.09.2023 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 793.24лева – недължимо платена сума по договор за кредит „Бяла карта“ № ********* от 05.06.2018 г. , ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 23.03.2022 г. до окончателното й погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията и моли за отхвърлянето й като неоснователна.

Не оспорва, че на 05.06.2018 г. между страните е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № *********, но твърди, че е предоставил на ищцата револвиращ кредит в максимален размер от 500 лева, а не от 100 лева, както погрешно било посочено в исковата молба, като сумата била предоставена под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез платежен инструмент – платежна карта, а ищцата се задължила да го използва и върне. Предоставеният кредитен лимит били увеличаван три пъти дистанционно, по 2 телефон, като на 14.09.2018 г. лимитът бил увеличен на 300 лева, на 10.12.2018 г. – на 400 лева и на 15.04.2019 г. – на 500 лева, какъвто бил и към настоящия момент. Твърди, че ищцата не изпълнявала редовно задълженията си.

Относно твърденията за недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 9 ЗПК се посочва, че не са наведени конкретни твърдения в тази насока, както и, че в българското законодателство не се предвижда ограничение на допустимите размери на възнаградителната лихва, а единствено на ГПР, като ограничението, предвидено в чл. 19, ал.

4 ЗПК, според което ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размер на законната лихва, било спазено.

Размерът на лихвения процент бил посочен в договора за кредит, като същият бил фиксиран на 43,2 %, поради което не било необходимо да се посочват условията за неговото прилагане. Също така в договора била посочена основата, на база на която се изчислява възнаградителната лихва. За посочените условия потребителят бил предварително информиран от кредитора с предоставянето на Стандартен европейски формуляр, включително и за изискването за представяне на обезпечение и дължимата неустойка за неговото неизпълнение.

Посочва се, че така уговорената неустойка не противоречала на добрите нрави, доколкото притежавала присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение представлявало едно бъдещо несигурно събитие, което настъпвало след сключване на договора, поради което неустойката не следвало да бъде включвана в ГПР. Освен това неустойката не била предвидена като елемент от ГПР, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, поради което не се заобикаляло ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Клаузата за неустойка не противоречала и на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, доколкото същата била уговорена за неизпълнение на непарично задължение по договора – неосигуряване на обезпечение, а не за парично задължение.

Не било налице и нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото неустойката не следвало да се включва в ГПР предвид обстоятелството, че същият се изчислявал към момента на сключване на договора, а нейното настъпване се реализирало впоследствие. В чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора били посочени какви допускания са взети предвид при изчисляване на ГПР, с оглед на което счита, че е налице пълна прозрачност по отношение на въпросния коефициент.

Предвид изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между ищеца А. В. Т. и „Аксес Файнанс“ ООД е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № ********* от 25.06.2018 г. /виж Определение № 8775 от 14.08.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за кредит „Бяла Карта“ от 05.06.2018 г. /л. 24-30/, се установява, че между ищеца А. В. Т. и „Аксес Файнанс“ ООД е бил подписан Договор за кредит „Бяла карта“ на 05.06.2018 г. , по силата на който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 100 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява, чрез международна платежна карта Бяла карта, с уговорен фиксиран годишен лихвен 3 процент по заема – 43.2 %. Уговорено е, че върху усвоения размер на кредита, Кредотополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дни. Според чл. 4 от договора, ГПР на заема е 45.90 %. Съгласно чл. 8 от договора, върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, която се начислява ежедневно, както и е уговорено, че Кредитополучателят се задължава да върне на Кредитодателя усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва, законна лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договорни задължения по договора и разходи за събиране по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора. Според чл. 14 от договора, страните се споразумяват, че могат да сключват анекси за увеличение на кредитния лимит по договора, чрез използване на средство за комуникация от разстояние по някой от следните начини: 1/сключване на анекс, чрез използване на посочения от Кредитополучателя мобилен телефон; 2/сключване на анекс, чрез посочения от Кредитополучателя е-mail в договора и в личния му акаунт; 3/сключване на анекс, чрез личния акаунт по чл. 10 от договора. Съгласно чл. 15 от договора, кредитополучателят се задължава в срок от три дни след падежа да предостави на Кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговоря едновременно на следните условия – да е над 21 г. с минимален осигурителен доход от 1500 лева; да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; служебна бележка от настоящия работодател на поръчителя; лицето да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файнанс“ ООД. Според чл. 20 от договора, в случай, че Кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение в посочения срок по чл. 15 от договора, последният дължи на Кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.

По делото са приети заключения на съдебно-техническа експертиза и съдебно – счетоводна експертиза, неоспорени от страните, които съдът кредитира като компетентни и обективно дадени, от които се установява, че лимитът на кредита е бил трикратно увеличаван, а именно: на 14.09.2018 г. - от 100 лева на 300 лева, на 10.12.2018 г. - от 300 лева на 400 лева, съответно на 15.04.2019 г. - от 400 лева на 500 лева.