Определение № 1401 от 20.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1401 гр. София, 20.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Добрева Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Частно касационно търговско дело № 20268003900475 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД срещу определение № 3015/13.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 3026/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, потвърждаващо определение № 2980/21.07.2025 г. по т.д. № 2187/2022 г. на Софийски градски съд, с което на основание на чл. 248 ГПК е изменено определение от 02.04.2025 г., като банката е осъдена да заплати на ответника “ХОЛДИНГ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” ЕАД адвокатско възнаграждение от 15 024 лева и е оставено без уважение искането й за присъждане на разноски в нейна полза.

С частната касационна жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че в мотивите си апелативният съд не е обсъдил всички доводи на банката жалбоподател, относими към отговорността за разноските при прекратяване на първоинстанционното производство поради отказ от иска, като: причините, довели до нищожност на договора за доставка на лизинг и на договора за цесия, поведението на ответното дружество преди завеждането на делото, което било демонстрирало разбирането, че договорите са валидни и са породили права и задължения за страните, вкл. са довели до придобиване правото на собственост върху вагоните, опасността от изтичане на 5-годишната давност за всяка от дължимите погасителни вноски. Позовава се на константната практика на ВКС, съгласно която при отказ от иск и релевирано искане за присъждане на разноски се изследват причините за завеждане на делото и за направения отказ, за да се прецени коя страна има право на разноски. В тази връзка се 1 излагат подробни доводи, че в случая отказът от иска е заявен с оглед зачитане силата на пресъдено нещо на постановените решения по други спорове между страните, с които процесните договори са признати за нищожни поради действия на ответника, което, според обжалващия, се явява новонастъпило обстоятелство в хода на процеса. Твърди се, че е налице нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания – посредством действията на “БДЖ” АД, министъра на транспорта и Агенцията по обществени поръчки, са създадени правни очаквания за ARWEX AG, като изпълнител по процесния договор, и “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, като цесионер, че е проведена законосъобразна процедура по възлагане на обществена поръчка и сключеният договор е валиден. Заявява се оплакване, че докладчикът по в.ч.гр.д. № 2413/2025 г. на САС е следвало да се отведе от разглеждане на производството, тъй като е бил докладчик по т.д. № 1735/2020 г. на САС с предмет въззивна жалба срещу решението по т.д. № 2763/2014 г. на СГС, тъй като продължителността на последното е въведено като аргумент за присъждане на разноски в полза на ищеца. По тези доводи се иска да бъдат присъдени направените от банката разноски и оставено без уважение искането на ответната страна за такива, при условията на евентуалност – да бъде намалено поради прекомерност адвокатското възнаграждение на ответника.

Искането за допускане на касационен контрол се основава на чл. 280, ал.

1, т. 1 и съответно т. 2, предл. 1 и 2 ГПК по следните въпроси:

1. “Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения за незаконосъобразността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи?”.

2 . “Длъжен ли е въззивният съд служебно да проверява всички правнорелевантни факти, да преценява сам всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да решава въпросите, включени в предмета на спора, осигурявайки правилното прилагане на процесуалния закон?”.

3. “При отказ от иск на ищеца, в случаите, когато отказът е породен от новонастъпили обстоятелства, причинени от ответника, и когато ответникът с поведението си е дал основание за завеждане на иска, следва ли по аналогия от чл.78, ал.2 ГПК разноските да се възложат на ответника?

4 . “Длъжен ли е съдът да приложи основни правни принципи на ЕС и следва ли да направи съответна проверка за тяхната приложимост при постановяване на актовете си? Длъжен ли е съдът да приложи принципа за защита на оправданите правни очаквания в правен спор, свързан с договор за обществена поръчка? Длъжен ли е съдът да приложи императивна правна норма?”.

5 . “Следва ли съобразно чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК да се отведе от разглеждането на делото съдия, който е участвал в състав, който е разглеждал 2 дело, което е аналогично с друго дело, като е обсъждал и взел становище по едни и същи доказателства, които са представени и по двете дела, при сходство на делата от фактическа и от правна страна? Следва ли да се отведе от разглеждането на делото съдия, участвал в съдебен състав, постановил съдебно решение, което е влязло в сила и което съдебно решение се представя по настоящото дело, е и от значение за преценка на правнорелевантните за настоящото дело факти?”.

6. “При направен отказ от иск поради приключило преюдициално дело налице ли са предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца?”.

По отношение на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК по първия и втория въпрос се поддържа, че е налице противоречие на обжалваното определение със задължителната практика на касацията Тълкувателно решение от 15.01.2019 г. по тьлк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като по първото питане се сочи отклонение от постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК съдебни актове - определение № 959/03.11.2023 г. по ч.т.д.

№ 1638/2023 г. на ВКС, I т.о., определение № 308/28.02.2023 г. по ч.гр.д. № 4055/2022 г. на ВКС, IV г.о., а по второто - определение № 383/13.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2647/2020 г. на ВКС, IV г.о., определение № 60228/23.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1336/2021 г. на ВКС, IV г.о., определение № 50245/09.12.2022 г. по ч.гр.д. № 2884/2022 г. на ВКС, II г.о., определение № 3115/19.10.2023 г. по ч.гр.д. № 4110/2023 г. на ВКС, IV г.о., определение № 1020/05.03.2025 г. по к.ч.гр.д. № 651/2025 г. на ВКС, IV г.о., др. По третия въпрос се твърди, че обжалваният съдебен акт се отклонява от определения по чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 843/17.11.2014 г. по ч.гр.д. № 6176/2014 г. на ВКС, IV г.о., определение № 388/11.07.2017 г. по ч.т.д. № 831/2017 г. на ВКС, II т.о., определение № 973/28.02.2025 г. по ч.гр.д. № 543/2025 г. на ВКС, IV г.о., определение № 2927/12.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1538/2024 г. на ВКС, III г.о., както и от постановеното по чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 111/10.03.2016 г. по ч.гр.д. № 953/2016 г. на ВКС, IV г.о. По четвъртото питане се релевира наличие на противоречие със задължителната практика на касацията - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тьлк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и казуалната такава - решение № 16/02.03.2021 г. по гр.д. № 1914/2020 г. на ВКС, IV г.о. По петия въпрос се поддържа, че даденото разрешение се отклонява от решение № 50/29.04.2022 г. по гр.д. № 3559/2021 г. на ВКС, I г.о., а по шестия - от определение № 277/14.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г.о.

По отношение на четвъртото питане се въвежда основанието по чл.280, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК с доводи, че атакуваното определение противоречи на решение № 5/14.06.2022 г. по конст.д. № 13/2021 г. на Конституционния съд на Република България. Хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК се поддържа с аргументи, че атакуваният съдебен акт се отклонява от практиката на Съда на ЕС – решение от 03.07.2025 г. по съединени дела С-534/23 и С-539/23 и решение от 09.07.2015 г. по дело С183/14, както и решения на Общия съд по дела срещу Комисията.

3

С молба с вх. № 4568/06.03.2026 г. по описа на ВКС частният касатор е поискал допускане на директна касационна проверка поради очевидна неправилност на обжалваното определение. Доводите в молбата не се разглеждат, тъй като същата е постъпила след срока, даден с разпореждане № 5913/04.12.2025 г. на САС за представяне на изложение на основания за допускане на касационно обжалване, изтекъл на 19.12.2025 г.

От ответника по частната касационна жалба “Холдинг Български държавни железници” ЕАД и от третото лице помагач “БДЖ - Пътнически превози” ЕООД е депозиран съвместен отговор, в който се оспорват основанията за достъп до касация и подадената жалба. Отговорът е подписан и от “БДЖ - Товарни превози” ЕООД, което се явява трето за делото лице, поради което в тази част същият не се разглежда.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

С определение от открито съдебно заседание, проведено на 02.04.2025 г. по т.д. № 2187/2022 г. по описа на Софийски градски съд (което е образувано под нов номер след обезсилване от въззивната инстанция на първоинстанционното решение по т.д. № 1010/2019 г. на СГС, VI-23 състав, и връщане на делото за ново разглеждане), е прекратено производството поради отказ от иска, направен от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД.

Исканията на страните за присъждане на разноски са оставени без уважение.

Сезиран с молби по чл. 248 ГПК, подадени от ищеца и ответника, с определение от 21.07.2025 г. първоинстанционният съд е изменил прекратителното определение в частта за разноските, като е присъдил в полза на ответника адвокатско възнаграждение от 15 024 лева и е оставил без уважение искането на ищеца.

С обжалваното определение Апелативен съд – София е потвърдил определението на СГС, като е приел, че между страните не се спори, че с влязло в сила решение е установена нищожността на договор за обществена поръчка от 02.06.2007 г. поради противоречие със закона, както и на договор за цесия от 10.07.2007 г. поради липса на предмет, въз основа на които ищецът претендира процесното вземане. Съобразил е, че доколкото нищожността е изначална и не може да бъде санирана, същата не може да бъде приета за новонастъпил факт с установяването й със съдебното решение. Счел е, че нищожността на договора за обществена поръчка е поради противоречие с конкретна разпоредба на закона и е могла да бъде съобразена от ищеца при упражняване на правата му по съдебен ред. В тази връзка съдебният състав е приел, че не може да се формира извод, че поведението на ответника е повод за завеждане на делото. Съставът на апелативния съд е подчертал, че 4 ответникът е предявил иск срещу ищеца, с който е оспорил валидността на двата договора, още през 2014 г., т.е. преди завеждане на делото от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД. По тези съображения е преценил, че право на разноски има ответникът, а не ищецът. Съдебният състав е приел за неоснователно заявеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение с аргументи, че договореният размер от 12 520 лева без ДДС съответства на предмета на делото - обективно и кумулативно съединени главен и акцесорен иск в общ размер на 100 657,73 евро, както и на фактическата му и правна сложност – множество сложни правоотношения, възражения за нищожност, твърдения за наличие на обуславящи правоотношения, ангажиращи или изключващи отговорността на страните.

Настоящият състав намира, че не се обосновава допуск до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е обусловена от произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за решаване на възникналия спор и отговарящ на някоя от предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК.