Решение № 6249 от 10.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6249 гр. София, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско дело № 20211110155945 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от [фирма-И], с която против [фирма-О] са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 19,32 лв., представляваща дължима сума от предплатен баланс по договор от 06.03.2020 г. за предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси, и за сумата от 324 лв., неустойка по договора за неизпълнение на задължение за връщане на бордово устройство и за окомплектоването му.

Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен договор за предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време с предплатен баланс, както и че същият е прекратен. Ответникът не изпълнил задължението си да върне в предвидените срокове бордовото устройство, предадено му от ищеца, поради което дължи и предвидените в ОУ неустойки. По изложените съображения претендира заплащане на горепосочените суми, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира за установено следното:

В проведеното открито съдебно заседание от ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение по делото при наличие на предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, които в случая са налице.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, в което е даден ход на 1 делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в отсъствието му / чл. 238, ал. 1 ГПК/, като са му указани и последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.

Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото и неоспорени от ответника доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 19,32 лв., представляваща дължима сума от предплатен баланс по договор от 06.03.2020 г. за предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси, и за сумата от 324 лв., неустойка по договора за неизпълнение на задължение за връщане на бордово устройство и за окомплектоването му.

Ето защо, исковете следва да се уважат изцяло. Върху главниците се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2021г., до окончателното изплащане.

По разноските в производството.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 100 лв., представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:

[населено място], [улица], да заплати на [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] [адрес], партер, на основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 19,32 лв., представляваща дължима сума от предплатен баланс по договор от 06.03.2020 г. за предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси, и сумата от 324 лв., неустойка по договора за неизпълнение на задължение за връщане на бордово устройство и за окомплектоването му, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2021г., до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2