Определение № 1159 от 06.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1159 гр. София, 06.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20231000601419 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна жалба на лишения от свобода Г. Б. П.,роден на ******** година в гр.***,с постоянен адрес в гр.***,български гражданин,осъждан,със средно образование ,неженен,с установена самоличност,ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ“Враца“ към Затвор гр.Враца,против протоколно определение №582/03.11.2023 година на Окръжен съд гр.Враца,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№743/2023 година по описа на съда.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на осъдения П. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”, като съдът не е уважил искането да се постанови УПО по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на наказание „лишаване от свобода”,определено му по н.ч.д. №541/2023 година на Районен съд гр.Ямбол.

В частната жалба се твърди,че атакувания незаконосъобразен,необоснован и неправилен,като противоречие със Закона. съдебен акт постановен е в

Сторено е оплакване,че първостепенния съд безкритично се е съгласил със становището на затворническата администрация и не е съобразил,че към настоящият момент са налице всички изискуеми от закона предпоставки да се 1 постанови „условно предсрочно освобождаване“ на осъдения.

Твърди,че е налице предпоставката по чл.70 ал.1,т.1 НК,доколкото осъдения е изтърпял фактически повече от 1/2 на определеното му наказание „лишаване от свобода“.

Във връзка с твърдението за наличие и на втората предпоставка,изискуема от Закона се сочи,че съдът не е съобразил че осъденият има примерно поведение,показал е адаптивност и общителност ,работи,показал ясни намерения за своето поправяне и е награждаван.Твърди се категорично,че са налице добри показатели по наблюдаваните дефицитни зони ,оценката за риск от рецидив е в границите на първоначално определената от 54 точки и е наказан за дребно провинение,което не се отразява на цялостната оценка за неговото поправяне,и която обжалва по надлежен ред.

Сочи,че необосновано се изтъква,че с него не се работи ефективно по начина,по който закона изисква,доколкото е полагал труд на външен обект.

Претендира отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.

Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за процесуално допустима,но неоснователна по същество.

Съображенията са следните:

Осъденият Г. Б. П. е роден на ******** година в гр.***,с постоянен адрес в гр.***,български гражданин е,осъждан,със средно образование,не е женен,с установена самоличност,ЕГН **********,като понастоящем изтърпява определено му общо наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ “Враца“ към Затвор гр.Враца.наказанието,което П. изтърпява в ЗООТ “ Враца“ при Затвор гр.Враца му е наложено по реда на чл.25 НК по н.ч.д. №541/2023 година на РС гр.Ямбол на основание осъждания по нохд№223/2020 година на РС гр.

Ямбол и по нохд №504/2020 година на РС гр.Враца,като е определено общо наказание „лишаване от свобода“ от 1/една/ година и 8/осем/месеца за извършени престъпления по чл.206 ал.1 НК и чл.209 ал.1 НК.Видно от приложените по делото писмени доказателства П. първоначално е постъпил в затвора гр.Враца на 23.05.2023 година,като впоследствие,на 09.06.2023 2 година,е преведен в ЗООТ „Враца“ към затвора в гр.Враца.

Наказанието се изпълнява при режим на изтърпяване на наказание „общ“,който не е променян и при първоначална оценка на риска от 54 точки,непроменяна.Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт03.11.2023 година осъдения П. е изтърпял фактически 5 месеца и 10 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 19 дни от работа.Зачетен е и периода,в който П. е изтърпявал наказание по нохд №504/2020 година на РС гр.Враца от 1 година или всичко-1 година,5 месеца и 29 дни,вж.справка от МП,ГД “ИН“,затвор гр.Враца,обр.35,л.22 от делото.

Остатъкът към посочената дата е 2 месеца и 1 ден.

За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените доказателства,събрани надлежно по делото-становища изх.№14103/26.10.2023 година,л.2-ри и справка,л.22 от делото,по чл.437 ал.2 НПК от началник на Затвора гр.Враца,доклад по чл.155 ЗЕНЗС за лишения от свобода П.,л.5-л.8,ведно с план на присъдата,л.9-ти,изготвен от инспектор СДВР при ЗООТ “Враца“,Затвор гр.Враца на 24.10.2023 година,писмени доказателства, приложени към досие №141/2023 година на лишения от свобода Г. П.,относими към обстоятелства, подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.

На първо място въззивният съд следва да се произнесе по въпроса за процесуалната допустимост на жалбата,доколкото е видно,ме съдебния акт,който се атакува е постановен на 03.11.2023 година,а жалбата е постъпила във въззивния съд с щемпелно отбелязване 15.11.2023 година и пощенски плик,с пощенско клеймо от 13.11.2023 година.С оглед проверка спазване на срока на обжалване са изискани от затворническата администрация на затвора гр.Враца данни за това по какъв начин П. е подал жалбата с въззивните оплаквания до съответния съд. Установено е от получена справка от затвора гр.Враца изх.№16208/01.12.2023 година,че атакуваното определение е връчено лично в писмен вид на П. на 06.11.2023 година,след като му е било обявено лично от първия съд още на 03.11.2023 година.

На сетне се установява,че в деловодната система на затвора гр. Враца е регистриран запечатан плик с №ИЗ-15098/10.11.2023 година от л.с.П. до Апелативен съд гр.София.Именно с този пощенски плик е депозирана частната жалба до настоящия съд,като следва да се приеме,че това е сторено 3 на 10.11.2023 година.На основа на горното въззивният съд намира,че осъдения е обжалвал в срок определение №582/03.11.2023 година на Окръжен съд гр.Враца,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№743/2023 година по описа на съда.

По същество на правния спор следва да се посочи следното:

Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:

-осъденият П. да е дал доказателства за своето поправяне и -да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си.

Въззивният съд намира,че правилно и законосъобразно първият съд е намерил и приел да е налице предпоставката по чл.70 ал.1,т.1 НК във връзка със срока на фактическо изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“ на П..

По същество спор в тази насока между страните няма.

Оценявайки втората изискуема от Закона предпоставка за прилагане института на „УПО“ ,свързана с доказателствата за поправяне на осъденото лице,настоящият съд,както това е сторил и първия съд,отчита данните за поведението на осъденото лице в хода на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и провеждания корекционен процес.Първият съд правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,като коректно е оценявал,както доказателствата за поправяне на осъдения П. на основа комплекс от факти и обстоятелства,пряко свързани със степента на изпълнение целите на наказание по плана на присъдата и установеното в положителна насока ,относно поправянето на осъденото лице,така и фактите,които сочат,че корекционния процес не е завършен по начина,по който Закона изисква.Оценявани са както положителните тенденции при превъзпитанието и поправянето на осъдения,така и фактическите обстоятелства,сочещи неустойчива тенденция за преодоляване на констатирани дефицити в наблюдаваните зони, проявена в хода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Първият съд е дал обоснован отговор на поставени пред него въпроси,свързани с обсъждане фактите,сочещи както положителната промяна в поведението на осъдения П. в нейните качествени и количествени 4 показатели,релевантни за правилно решаване на въпросите по чл.440 и сл.НПК,така и неустойчивото и колебливо поведение,липсата на изградени устойчиви положителни модели на подражание,и непреодолени дефицити в наблюдавани зони за превъзпитание.Следва да се подчертае изрично,с оглед сторено възражение от осъдения П. ,че въззивният съд не открива превратно тълкуване на доказателствените източници,относими към законосъобразното решаване на поставените от Закона въпроси в това наказателно производство.

Коректно първият съд,на основа изготвения по делото доклад за осъдения Г. П. е посочил,че са налице данни,установяващи стремеж у осъдения П. да спазва примерно поведение,има уважително отношение към затворническата администрация,отчетено е,че осъдения работи.Ясно е подчертана липсата на агресивни и дискриминационни прояви от страна на осъдения в пенитенциарното заведение.Отчетено е,че осъдения П. е с добри възможности за ресоциализация.Всички тези факти са отразени коректно и в доклада за осъденото лице.

Оттам,насетне следва да се посочи,че обективно несъответно на доказателствените източници е твърдението на защитата на осъдения,че първият съд не е оценил обективно всички установени по делото обстоятелства.

Неоснователно е твърдението на осъдения,че първият съд необосновано е надценил риска от вреди,с оглед определената средна степен /54 точки/ на риск за осъдения П.,без да съобрази,че доколкото е работил на външен обект е следвало тази оценка да бъде занижена.Не са налице основания въззивният съд да приеме,че в пенитенциарното заведение липсва адекватна оценъчна дейност от страна на затворническата администрация в тази насока.Липсват основания въззивният съд да приеме,че при оценка резултатите от корекционния процес за осъдения П.,свързани с оценката за риск от вреди затворническата администрация е действала без необходима задълбоченост.

Първият съд правилно е анализирал изводите на инспектор СДВР при ЗООТ“Враца“,затвор гр.Враца,касателно установените и наблюдавани в хода на корекционния процес дефицитни зони. Следва ясно да се подчертае,че се касае за наблюдавани динамични фактори,изменящи се с оглед резултата /или липсата на такъв/ в хода на възпитателната работа с едно осъдено лице,като част от наблюдаваните параметри са статични /напр.извършеното 5 правонарушение,за което е осъдено едно лице/,а други се характеризират с вътрешна динамика и променливост.Няма спор,че правомощие и задължение на съответните лица от затворническата администрация е да обсъдят и наблюдават зоните,които намират за дефицитни,и които определят в основна степен формирането на оценката за риск от рецидив.На основа заповед №ЛС04-103/26.02.2020 година на Министър на правосъдието са утвърдени правила и принципи за работа в пенитенциарни заведения,по които се отчита оценка от риск от рецидив,без да се сочи конкретно по какъв начин да се изготви първоначален план на присъдата и как да се оформят изменения в този план в хода на възпитателната работа с едно осъдено лице.В тази заповед са посочени единствено срокове,в които следва да бъде извършена оценка на риска от рецидив и вреди,както и планиране и/или препланиране на присъдата.

Анализът на изготвения доклад за осъдения П. от страна на първия съд правилно акцентира очертани и обсъдени дефицити с различна степен на проявление в няколко зони,като конкретно са отчетени дефицити в зони:

-Криминално минало,

-Отношение към правонарушението,с отчетено формално приемане отговорност за деяние и последици,без да разпознава факторите,допринесли за извършването на деянието и с недостатъчна възможност да разпознава проблемите.Отчетена е неясна мотивация за промяна и липса на ясно целеполагане.Отчита се незадоволителен напредък в тази наблюдавана зона.

Отчетени са дефицити при възможността осъдения П. да осъзнае последствията и вредата от криминалното си поведение.

При осъдения са констатирани дефицити и в наблюдавана зона „Умение за мислене“ ,вж. изготвения доклад,л.1,посл.абзац и л.2-ри.