Решение № 224 от 27.06.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. гр. Димитровград, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610101630 по описа за 2023 година

Предявени са от Г. Г. Д., против „Р.к.“ООД, обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ- за признаване за незаконно уволнение и неговата отмяна, както и за възстановяване на предишната работа.

В исковата молба ищецът твърди, че сключила с ответното дружество трудов договор за работа в завод „**, като чистачка. На 04.10.2023г. й била връчена за подписване Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №2731/04.10.2023г., в която на основание чл.326 ал.1 от КТ и поради постъпило предизвестие от страна на работника трудовото правоотношение между страните било прекратено. Поддържа, че едва при подписване на заповедта й било прочетено защо фирмата е прекратила трудовия договор. Обяснено й било, че тя лично е подала молба-предизвестие за напускане и на практика по нейно желание е напуснала работа. Твърди, че изложеното от работодателя не отговаря на истината. Ищецът била неграмотна и не можела да чете и пише, като не разпознавала буквите. Същата не била писала собственоръчно никаква молба за напускане, а ако някой я бил накарал да подпише документа, то той не й бил прочетен и тя не знаела какво подписва. До момента във връзка с работата й нямало забележки от работодателя, като тя не искала да я напусне. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да признае за незаконосъобразно извършеното уволнение със Заповед №2731/04.10.2023г., и да отмени същата като незаконосъобразна, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност в ответното дружество, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение, представляващо разликата между заплатата й и определеното й обезщетение за безработица. Претендира 1 присъждане и на направените деловодни разноски.

В проведеното на 26.03.2024г. съдебно заседание по делото пълномощникът на ищеца заявява, че оттегля иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ, като съдът прекрати производството в тази му част.

Ответникът „Р.к.“ООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Посочва, че между страните действително е бил сключен трудов договор от 17.11.2022г., съгласно който ищеца е била назначена на длъжност „чистач/хигиенист“ в ответното дружество с основно месечно трудово възнаграждение от 621,25 лева, при седемчасов работен ден. Местоработата на работника е била в завод „**. На 03.10.2023г. при ответника е постъпила молба, собственоръчно написана и подписана от ищеца, в която последната молела да бъде освободена от работа по взаимно съгласие, считано от 04.10.2023г. В резултат на тази молба ответното дружество издало заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №2731/04.10.2023г., получена от Г. Д. на 04.10.2023г. С тази заповед трудовото правоотношение на работника било прекратено на основание чл.326 ал.1 от КТ- поради постъпило предизвестие от страна на Д.. На основание чл.224 ал.1 от КТ на работника било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни и частта от полагащата й се заплата за отработените дни през м.октомври 2023г., като сумата от 179,89 лева й била преведена на 21.11.2023г. В последствие било установено, че от страна на работника не били подавани молби за ползване на платен годишен отпуск, поради което трябвало да й бъдат доплатени 15 дни обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от полагащия й се такъв за общо 19 дни. Трудовото правоотношение на ищеца било прекратено преди изтичане на едномесечния срок за предизвестие, поради което трябвало да се изплати и обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220 ал.2 от КТ, като общата сума на двете обезщетения е 1102,13 лева, преведена по сметка на Д.. Счита твърденията на ищеца за прекратяване на трудовото й правоотношение без нейно знание, за неоснователни, като не отговаряли на истината, предвид депозираната молба до работодателя, която е собственоръчно написана и е с положен подпис. Не се установявало твърдението на Д., че е неграмотна, като за същото липсвали доказателства, че работодателя е бил уведомен при сключване на трудовия договор. Иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция на ищеца, като неоснователна и недоказана. Да потвърди като правилна и законосъобразна Заповед №2731/04.10.2023г. на работодателя и да остави без уважение искането на ищеца за възстановяване на предишната й работа и заплащане на обезщетение представляващо разликата между заплатата й и определеното обезщетение за безработица. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Трудов договор №1642/17.11.2022г., сключен между „Р.к.“ООД и Г. Г. Д. е, че ищецът е започнала работа в 2 ответното дружество на длъжност „Чистач/Хигиенист“, считано от 18.11.2022г. Мястото на работа е било в ***, като договора е сключен за неопределено време. Уговорено е основно месечно възнаграждение в размер на 621,25 лева, както и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Договорът е подписан от работодателя и служителя.

С Молба от 03.10.2023г. Г. Г. Д. е поискала от работодателя си да бъде освободена от работа по взаимно съгласие, считано от 04.10.2023г. Молбата е подписана от молителя.

Съгласно приетата като доказателство по делото Заповед за прекратяване №2731/04.10.2023г. , трудовото правоотношение на Г. Г. Д. било прекратено на основание чл.326 ал.1 от КТ, поради постъпило писмено предизвестие от служителя. Разпоредено е на Д. да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 дни.

Заповедта е връчена на служителя срещу подпис на 04.10.2023г.

Видно от приетото като доказателство по делото Платежно нареждане, на 14.02.2024г. в полза на ищеца ответното дружество е превело сумата от 1102,13 лева, представляваща обезщетение по чл.224 от КТ- за неизползван платен годишен отпуск и по чл.220 от КТ- обезщетение за неспазено предизвестие.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-почеркова експертиза. Според вещото лице Р. Р., изготвило експертното заключение, подписът положен под „С Уважение“ в Молба за освобождаване от работа на Г. Г. Д. до Ръководителя на „Р.к.“ООД от 03.10.2023г. и двата подписа положени след „служител“ и „Подпис на служителя“ в Трудов договор №1642/17.11.2022г. между Г. Г.

Д. и „Р.к.“ООД са положени от едно и също лице и това е Г. Г. Д..

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Безспорно установено по делото е, че ищцата е започнала работа в ответното дружество след сключен трудов договор на 17.11.2022г., като е работила в него на длъжност „Чистач/Хигиенист“. Няма спор, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 04.10.2023г., на основание чл.326 ал.1 от КТ, след като работодателя е получил молба от Г. Д. с искане да бъде освободена от работа по взаимно съгласие. Не се спори и относно това, че ответникът е заплатил на служителя обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.220 от КТ. Безспорно установено по делото от изготвената съдебно-почеркова експертиза е, че въпросната молба до ответното дружество е била подписана от ищеца Д..

Спорно по делото е знаела ли е Г. Г. Д. за какво се е отнасяла подписаната от нея молба до работодателя и искала ли е в действителност трудовото й правоотношение да бъде прекратено.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи, че ищеца е неграмотна, както и че не е била запозната със съдържанието на подадената от нейно име и с неин подпис молба до работодателя за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие. Така изложените от ищеца твърдения следваше да бъдат доказани от 3 страна на Г. Д.. До приключване на първоинстанционното производство тя не ангажира никакви доказателства относно тези свои твърдения. Не бяха представени такива за това, че ищецът е неграмотна, т.е. не може да чете и пише. Наред с това, от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се установи, че Д. не е била наясно със съдържанието на молбата от 03.10.2023г., още повече, че подписът в нея категорично е положен от нея. В тази връзка, следва да се има предвид, че освен въпросната молба, ищецът е подписала на 04.10.2023г. Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №2731/04.10.2023г., като в нея е положила не един, а три свои подписа. Логично в този случай е било, ако същата не е имала намерение да прекратява трудовото си правоотношение, да се поинтересува защо й се връчва тази заповед и какво е нейното съдържание, защо й се връща трудовата книжка и се изисква да декларира, че не се ползва от закрила по чл.333 от КТ. В случай, че тя действително не е искала да бъде прекратено трудовото й правоотношение е имала възможност да откаже да подпише заповедта за прекратяването му и да оттегли молбата си, което обаче не е сторила.

Предвид изложеното, съдът намира, че Молба от 03.10.2023г. до „Р.к.“ ЕООД, с искане за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, е била подадена от ищеца Г. Г. Д., като това е било и нейното действително желание.

С оглед писменото изявление на служителя, отправено до работодателя, съдържащо искане за освобождаването й от работа по взаимно съгласие, считано от 04.10.2023г., последния е прекратил трудовото правоотношение с Г. Г. Д. от посочената в молбата й дата.

Поради изложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, с който Г. Г. Д. иска съдът да признае за незаконно уволнението й от „Р.к.“ООД, както и да отмени Заповед №2731/04.10.2023г. за прекратяване на трудовия й договор, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Поради неоснователността на главния иск за признаване на незаконност на уволнението и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, неоснователен се явява и акцесорния иск за възстановяване на ищеца на предишната й работа „чистач/хигиенист“ в завод „**.

При този изход на делото ищецът следва да бъде осъдена на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес в Димитровград, ул.*****, адв.З. Д., против „Р.к.“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***, представлявано от управителите ***, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението на Г. Г. Д. със Заповед 4

№2731/04.10.2023г. за незаконно и за отмяна на същата заповед, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес в Димитровград, ул.“****, адв.З. Д., против „Р.к.“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***, представлявано от управителите **** иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, за възстановяване на Г. Г. Д. на длъжността, която е заемала преди прекратяване на трудовото правоотношение- „чистач/хигиенист“ с място на работа в Завод „**, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Г. Г. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес в Димитровград, ул.**** , адв.З. Д., ДА ЗАПЛАТИ на „Р.к.“ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Е****, представлявано от управителите Р**** , направените по делото разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок от датата на обявяването му 27.06.2024г.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 5