Определение № 564 от 31.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 564 гр. Варна, 31.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Василева като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20263100100202 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С.А. Б. И. срещу **************** с формулирани петитуми : да бъде признато за установено, че извършените от ответниците спрямо ищеца действия: от 04.10.2022г. в гр.Созопол – провеждане на принудителни интервю с разпитен характер; упражняване на психологически натиск; претърсване на хотелско помещение, обитавано от ищеца, вкл. лични вещи и пространство; достъп до мобилно електронно устройство; извличане и последващо използване на лични и комуникационни данни, като всички изброени действия се сочи да са извършени без съдебно разрешение и без присъствието на компетентен орган и от 03.12.2024г. – повторно провеждане на разпит с ултимативен характер; изискване на съдействие под заплаха от тежки професионални последици; използване и обработване на данни, извлечения без съдебно решение, представляват противоправна намеса в личния и професионалния му живот, извършени без правно основание и при пълна липса на правомощия; да се установи, че всички последващи действия, процедури и актове не пораждат правни последици спрямо ищеца на територията на Република България и да бъдат осъдени ответниците да преустановят и да се въздържат занапред от разпити, искания за съдействие, използване, съхраняване или разпространяване на лични и комуникационни данни, придобити без съдебно разрешение.

Съдът след запознаване с изложените обстоятелства в исковата молба и заявената с нея защита, намира претенциите на ищеца за недопустими при 1 липса на правен интерес по следните съображения :

Правен интерес от искова защита е налице, когато между насрещните страни съществува правен спор – неоснователно отричане на субективно право и /или неоснователно претендиране на субективно право, което не съществува въз основа на спор относно фактите и/или правото като чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите страни според вида на нарушението и търсената защита. Интерес за ищеца е налице, когато заявената от него защита може да разреши съществуващ правен спор с ответника и решението по последния способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право.

При иск, който няма да повлияе върху правната сфера на ищеца или ако ищецът разполага с по - ефективен способ за защита липсва правен интерес, наличието на който е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на претендираната защита, за която съдът следи служебно.

С първия заявен иск се цели установяване на факти – извършване на противоправни действия спрямо ищеца, което съобразно разпоредбата на чл.124,ал.4 ГПК е допустимо в предвидени от закона случаи, сред които не е описания от ищеца такъв. Иск, който е насочен да установи само фактът на извършване на противоправно действие от ответника без да се търси настъпването на други правни последици е недопустим, тъй като не би могъл да повлияе пряко върху правната сфера на ищеца и няма да доведе като последици защита на негово засегнато право / в този смисъл и Решение №230/28.06.2012г. по гр.д. №583/2011г. на ВКС; Решение №47/27.03.2013г. на ВКС и др./.

Изискването за наличие на определено поведение в конкретиката на казуса чрез заявено искане да бъдат осъдени ответниците да преустановят и да се въздържат занапред от сочените противоправни действия спрямо ищеца по естеството си представлява предмет на дължимо поведение съобразно общото правило на чл.45 ЗЗД да не се вреди другиму, като с притезание в този смисъл ищецът не разполага, а осъдителна претенция в този смисъл е недопустима. Изрично уреден в българското законодателство хипотеза, в която ищците разполагат с такъв иск е в производството по колективни искове – чл.385,ал. 1 ГПК, който предпоставя различно фактическо и правно 2 положение на фигурата на ищеца от процесното.

На изложените съображения и на основание чл.130 ГПК, съдът намира исковите претенции в посочените части за недопустими, с оглед и на което производството по тях следва да бъде прекратено.

С оглед горното съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №202 по описа за 2026г. по описа на ВОС, IXс., на основание чл.130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

Определението да се връчи на ищеца на посочения от него ел.адрес.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3