Решение № 86 от 27.02.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ловеч, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.ЕТА Й. МИТОВА като разгледа докладваното от И.ЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20234310101973 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.250 от ГПК:

С Определение 168 е открито производство по чл.250, ал.1 от ГПК, по Молба вх.

№1947/16.02.2024г. от Р. Р. чрез адв. М. В. за допълване на решението и допълване на разноските в полза на доверителката й в размер на 600,00 лева.

В срока е постъпил отговор с конкретни възражения.

Съдът като съобрази, че молба 12205 от молителката е подадена лично и не засяга въпроса с разноските, но в откритото с.з. е представлявана от адв. М. В., представила ДПЗС/пълномощно от 08.01.24г. и направила искане за присъждането им, следва, че искането за присъждането на разноските по делото за адв.в-е е направено до приключване на последното заседание.

Възражението на И., че списък по чл. 80 ГПК не е представен с отговора на исковата молба, респективно, че за ответната страна е преклудирана възможността да иска допълване на решението, в частта за разноските, е неоснователно. Според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските.

Според настоящата инстанция не сме изправени пред хипотеза на изменение на 1 решението, а на искане за неговото допълване, тъй като няма каквато и да е формирана воля на съда в решението по разноските, поискани от молителката. Съгласно задължителните за съдилищата тълкувателни разрешения, обективирани в т. 8 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.

Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.

Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.

Възражението на И. за прекомерност на претенцията за адв. в-е в размер на 600,00 лева, съдът приема за недопустимо, тъй като не е направено своевременно до приключване на производството-искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде заявено в срока, в който може да бъде заявено и самото искане за присъждане на разноски в производството по делото, в какъто смисъл са и дадените разяснения дадени в т. 11 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съгласно което претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, т.е и възражението следва да бъде направено тогава.

По същество: Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на спора и се разпределя съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. С постановеното решение молбата на ищцата е била уважена изцяло и при надлежно и своевременно заявени искания за разноски, съдът е пропуснал да се произнесе по този въпрос.Предвид това ,по реда на чл.

250 от ГПК решението следва да бъде допълнено в частта за разноските и в полза на молителката следва да бъдат присъдени разноските за адв.в-е, съгласно представения ДПЗС или сумата 600,00 лева.

2

Водим от гореизложеното, съдът:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на И. И. по чл. 78, ал. 5 от ГПК като недопустимо.

ДОПЪЛВА, на осн. чл.250 ГПК, Решение № 49/07.02.2024г. по гр. д. № 1973/2023г. по описа на РС- Ловеч само в частта за разноските като:

ОСЪЖДА И. Ц. И., ЕГН********** от *********, да заплати на Р. Р. Г., ЕГН********** от г********* , сумата 6 0 0 /шестотин/ лева, разноските й по делото пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване по общия ред-в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС ЛОВЕЧ.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

3