Определение № 435 от 17.02.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 323/2025
- Вид
- Определение № 435
- Подписан
- 17.02.2025
- В сила
- 08.03.2025
- Състав
- Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 435 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500323 по описа за 2025 година
Производство по чл. 248 ал. 3 от ГПК.
С Решение № 4373/07.11.2024 г. по гр.д. № 1503/2023 г. по описа на РС – Пловдив е поправена допуснатата в постановеното по делото основно Решение № 3834/27.09.2024 г. очевидна фактическа грешка, касаеща наименованието на ищцовото дружество / „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД вместо погрешно посоченото „ Профи Кредит България ЕАД / и е отказана молбата на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД за изменение на основното решение в частта за разноските чрез намаляване на присъденото на насрещната страна Т. П. Й. възнаграждение за един адвокат.
Решението в частта му с характер на определение – за отхвърляне на казаната молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК от „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, се обжалва от дружеството с доводи, свеждащи се до това, че заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде намалено на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, като при намаляването съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. – съобразно Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. Искането е за отмяна на решението/определението в обжалваната негова част и уважаване на молбата по чл. 248 ал.
1 от ГПК.
Ответникът по частната жалба – Т. Й., е депозирала отговор за нейната неоснователност.
Съдът установи следното:
Частната жалба е допустима - в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл.
276 от ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК на ищцовото дружество с единственият мотив, че същото не е заявило – до приключване на устните състезания по делото, искане по чл. 78 ал. 5 от ГПК.
1
Няма спор – не се и твърди, от частният жалбоподател тази констатация да не е вярна. Напротив, настоящия съд след извършена проверка на делото, установи липса на заявено от него като ищцова страна искане по чл. 78 ал. 5 от ГПК. С оглед което, определението на районния съд е правилно по изложения в него мотив. Съгласно чл. 78 ал.
5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди адвокатско възнаграждение в по нисък размер от договореното и заплатено от другата страна. Следователно, освен казаните обективни предпоставки е необходимо и искане за намаляване на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, т.е. нормата на чл. 78 ал. 5 от ЗЗД не се прилага служебно от съда. Крайният срок на искането е приключване на устните състезания по делото пред съответната инстанция. Заявено след този момент, искането е преклудирано. Такъв е и настоящия случай – искането по чл. 78 ал.
5 от ГПК е заявено за първи път с молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК. Липсата на своевременно заявено искане изключва произнасяне на съда по въпросите за фактическата и правна сложност на делото и дали съобразно нея заплатеното от насрещната страна адвокатско дали възнаграждение се явява прекомерно, респ. обвързан ли е съдът с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/9.7.20024 г. или може да присъди възнаграждение под съответния минимум. Т.е. възведените в жалбата възражения срещу обжалвания първоинстанционен акт са в случая ирелеванти.
Предвид горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Решение № 4373/07.11.2024 г. по гр.д. № 1503/2023 г. по описа на РС – Пловдив в частта му с характер на определение – с която е отхвърлена молбата на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД за изменение на постановеното по делото основно Решение № 3834/27.09.2024 г. в частта за разноските чрез намаляване на присъденото на насрещната страна Т. П. Й. възнаграждение за един адвокат.
Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2