Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 435 от 17.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 323/2025
Вид
Определение № 435
Подписан
17.02.2025
В сила
08.03.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500323 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248 ал. 3 от ГПК.

С Решение № 4373/07.11.2024 г. по гр.д. № 1503/2023 г. по описа на РС – Пловдив е поправена допуснатата в постановеното по делото основно Решение № 3834/27.09.2024 г. очевидна фактическа грешка, касаеща наименованието на ищцовото дружество / „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД вместо погрешно посоченото „ Профи Кредит България ЕАД / и е отказана молбата на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД за изменение на основното решение в частта за разноските чрез намаляване на присъденото на насрещната страна Т. П. Й. възнаграждение за един адвокат.

Решението в частта му с характер на определение – за отхвърляне на казаната молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК от „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, се обжалва от дружеството с доводи, свеждащи се до това, че заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде намалено на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, като при намаляването съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. – съобразно Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. Искането е за отмяна на решението/определението в обжалваната негова част и уважаване на молбата по чл. 248 ал.

1 от ГПК.

Ответникът по частната жалба – Т. Й., е депозирала отговор за нейната неоснователност.

Съдът установи следното:

Частната жалба е допустима - в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл.

276 от ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК на ищцовото дружество с единственият мотив, че същото не е заявило – до приключване на устните състезания по делото, искане по чл. 78 ал. 5 от ГПК.

1

Няма спор – не се и твърди, от частният жалбоподател тази констатация да не е вярна. Напротив, настоящия съд след извършена проверка на делото, установи липса на заявено от него като ищцова страна искане по чл. 78 ал. 5 от ГПК. С оглед което, определението на районния съд е правилно по изложения в него мотив. Съгласно чл. 78 ал.

5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди адвокатско възнаграждение в по нисък размер от договореното и заплатено от другата страна. Следователно, освен казаните обективни предпоставки е необходимо и искане за намаляване на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, т.е. нормата на чл. 78 ал. 5 от ЗЗД не се прилага служебно от съда. Крайният срок на искането е приключване на устните състезания по делото пред съответната инстанция. Заявено след този момент, искането е преклудирано. Такъв е и настоящия случай – искането по чл. 78 ал.

5 от ГПК е заявено за първи път с молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК. Липсата на своевременно заявено искане изключва произнасяне на съда по въпросите за фактическата и правна сложност на делото и дали съобразно нея заплатеното от насрещната страна адвокатско дали възнаграждение се явява прекомерно, респ. обвързан ли е съдът с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/9.7.20024 г. или може да присъди възнаграждение под съответния минимум. Т.е. възведените в жалбата възражения срещу обжалвания първоинстанционен акт са в случая ирелеванти.

Предвид горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Решение № 4373/07.11.2024 г. по гр.д. № 1503/2023 г. по описа на РС – Пловдив в частта му с характер на определение – с която е отхвърлена молбата на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД за изменение на постановеното по делото основно Решение № 3834/27.09.2024 г. в частта за разноските чрез намаляване на присъденото на насрещната страна Т. П. Й. възнаграждение за един адвокат.

Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2