Решение № 234 от 07.11.2019, Окръжен съд - Шумен

Р

Е Ш Е

Н И Е №234 гр.Шумен

7.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на двадесет и четвърти октомври , две хиляди и деветнадесета година ,в състав:

Председател: Азадухи Карагьозян

Членове:1. Зара Иванова

2. Соня Стефанова при секретаря Галина Георгиева като разгледа докладваното от съдия

Азадухи Карагьозян В.гр.д.№352 по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №627/25.06.2019г. по гр.д.№183/2019г. по описа на ШРС ,съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация – Разград“ ЕАД, с ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. Р..., представлявано от М.Н.К.- изпълнителен директор, срещу Х.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, обективно съединени искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника, както следва: за сума от 463, 27 лева /четиристотин шестдесет и три лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща главница за консумирана топлинна енергия в периода 16.04.2018 г. – 28.06.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Р...; 3, 47 лева /три лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва, считано от 27.09.2018 г. до 24.10.2018 г., ведно със законната лихва от 25.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ, осъдил е „Топлофикация – Разград“ ЕАД, с ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. Р..., представлявано от М.Н.К.- изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ НА Х.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляваща извършени по делото както в исковото, така и в заповедното производство разноски, съразмерно уважената част от иска, като решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ищеца „Бруната” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С....

Решението е обжалвано от „Топлофикация

– Разград“ ЕАД,като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.

Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи исковете.

Въззиваемият Х.С.Х., действащ ,чрез пълномощника си адв.П.А.Х. от ШАК е депозирал отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение.

Третото лице помагач „Бруната“ ООД гр.С...не взема становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни страни, при наличие на правен интерес и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна .

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№3104/2018 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 463, 27 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия в периода 16.04.2018 г. – 28.06.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Р...; 3, 47 лева, представляваща мораторна лихва, считано от 27.09.2018 г. до 24.10.2018 г., като е присъдена и законната лихва, считано от 25.10.2018 г. до окончателното заплащане, както и извършените по делото разноски. В законоустановения двуседмичен срок от длъжника е подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК, като ищецът е предявил искът в законоустановеният едномесечен срок и предвид на което предявеният иск е допустим.

Видно от приложената по делото справка, издадена от Служба по вписванията- Шумен, се установи, че на 05.04.2018 г. в посочената служба е вписана сделка по прехвърляне на недвижимия имот, в който ищецът заявява, че е доставена и незаплатена топлинна енергия през исковия период, като за продавач на имота е отбелязан ответникът, а за купувач Г.П.Д.. От изготвеното заключение по допуснатата СТЕ, се установи, че в счетоводството на ищцовото дружество са издадени дебитно известие №**********/28.06.2018 г. на стойност 452, 15 лева-цена на доставена топлинна енергия и за сума от 0, 79 лева- обезщетение за забава за периода от 29.07.2018 г. до 25.10.2018 г., както и фактура №№**********/16.04.2018 г. на стойност 22,14 лева. По последната фактура новият собственик на процесния имот е заплатил сума от 11, 12 лева, като върху остатъка е начислено мораторно обезщетение в размер на 2, 68 лева, считано за периода от 16.05.2018 г. до 25.10.2018 г. В заключението си ВЛ ясно посочва, че сумите посочени по- горе /452,15 лева и 22, 14 лева/ са отразени като задължения за доставена и консумирана топлинна енергия от двата радиатора в процесния недвижим имот, както и отдадена в имота от сградната инсталация топлинна енергия през отоплителен сезон 2017/2018 г., и по-конкретно консумирана топлоенергия от потребителя през периода от 01.11.2017 г. до 13.04.2018 г. В съдебно заседание ВЛ заявява, че през процесния период, а именно от 16.04.2018 г. до 28.06.2018 г. няма консумация на топлинна енергия в имота, нито има битово горещо топлоснабдяване, като ищецът от края на месец април 2018 г. е спрял топлоподаването в имота.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД ищецът следва да докаже по делото при условията на пълно и главно доказване ,че през процесния период е доставяна на ответника в посочения имот топлинна енергия, чиято стойност възлиза на претендираната с настоящата молба сума. Ищецът в депозираното до съда заявление по чл.410 ГПК е посочил ,че претендира ответникът да заплати доставена и консумираната топлинна енергия за периода от 16.04.2018 г. до 28.06.2018 г., като в исковата молба също е посочил ,че претендира исковата сума именно за потребена топлоенергия за този период.

От събраните по делото доказателства не се доказа ,че в соченият недвижим имот е била доставена от ищеца и консумирана от ответника топлинна енергия за претендираният със заявлението и исковата молба период от 16.04.2018 г. до 28.06.2018г. По делото се установи ,че за същия период от 16.04.2018г. до 28.06.2018г., липсва консумация на топлинна енергия, като не е налице топлоподаване за този период в процесният недвижим имот. Претендираният от ищеца период през който се твърди , че е била консумирана топлоенергия е част от предмета на иска по който съдът следва точно да се произнесе и ако съдът присъди исковата сума за друг период различен от претендираният би се стигнало до произнасяне по непредявен иск и решението би било недопустимо. Не е допустимо с въззивната си жалба жалбоподателят да изменя предявеният иск и да сочи друг период различен от този по предявеният вече иск.

Предвид гореизложеното искът по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 463.27лв. за консумирана топлоенергия за периода от 16.04.2018г. до 28.06.2018г. е неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователността на иска за главницата води до неоснователност и на акцесорният иск за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва на осн.чл.86 ЗЗД за сумата от 3.47лв. , който също следва да се отхвърли.

Ето защо съдът счита обжалваното решение на ШРС за правилно и законосъобразно , като депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция следва жалбоподателят да понесе отговорността за разноските на въззиваемата страна ,като в случая е оказана безплатна адвокатска защита на въззиваемия Х.Х. от адвокат П.А.Х. от ШАК по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата и следва на осн.чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата жалбоподателят да се осъди да заплати на адвокат П.Х. сумата от

300лв. възнаграждение определено на осн.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №627/25.06.2019г. по гр.д.№183/2019г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА „Топлофикация – Разград“ ЕАД, с ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. Р..., представлявано от М.Н.К.- изпълнителен директор да заплати на адвокат П.А.Х. *** ...сумата от 300лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД ЕИК ... ,със седалище и адрес на управление гр.С......

Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1