Решение № 17885 от 20.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17885 гр. София, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110119049 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДДРУЖЕСТВО срещу Р. С. О., ЕГН **********, за признава на установено, че ответникът дължи сумата от 3731,25 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 638,70 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 24.10.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 30,46 лева главница за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,98 лева лихва за периода от 15.11.2020 г. до 24.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 60325/2023 г. по описа на СРС, 24. състав.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на съсобственик и титуляр на партидата бил клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в АДРЕС, с абонатен № 49795, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия.

Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от ФИРМА на потребители за битови нужди в гр. София, като ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо него същите влезли в сила. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, в чл. 31, ал. 1, били определени редът и срокът, по които купувачите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на 1 интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Ищецът поддържа, че в исковия период бил доставял топлинна енергия, която ответникът не заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал законна лихва за забава. Излага, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, което в конкретния случай било ФИРМА. След края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от дружеството на базза реален отчет на уредите, при което ответникът дължал и суми за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху тях. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва се ответникът да е клиент за битови нужди на ТЕ на ищцовото дружество. Излага, че не бил собственик на процесния имот, както и че в процесния период отоплението в блока било изключено. Поддържа, че в сградата етажна собственост не била доставяна топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в ежемесечни количества, както и твърди липса на справка за показанията на топломера и съществуването на абонатна станция в процесната сграда.

Ответникът посочва, че нямало справка въз основа на показанията на брояч на топломер и не били приспаднати технологичните разходи за абонатната станция, нито били определени методологично правилно. Отбелязва, че за периода ищецът не бил изготвял ежемесечни фактури за дължимите суми с посочване на количество отчетена енергия на топломер и водомер. Ответникът заявява, че не бил поел задължение да заплаща задълженията на останалите наследници на имота, понастоящем съсобственици. Оспорва да е била в договорни правоотношения с дружеството-топлоснадител, както и другите съсобственици да са прекратили правоотношенията си с него, както и да му е била връчвана покана за доброволно изпълнение. Оспорва, че договор № 4595/01.10.2002 г. не бил приведен в действие за водене на услугата „топлинно счетоводство” и не бил сключен от законно упълномощен представител на етажната собственост. Релевирано е възражение за погасителна давност. Твърди, че счетоводството на ищеца не било водено редовно. Оспорва се материалната доказателства сила на приложените частни документи – извлечение за абонат № 4000408151, както и верността на съдържанието на съобщения към фактури № 1014130497 от 31.07.2021 г. и № 1021644013 от 31.07.2022 г. Моли за откриване на производство по оспорване верността на съдържанието им. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

2

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на 3 топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От анализа на приобщения по делото препис от нотариален акт № 53, том I , дело № 1375 от 1994 г., обективиращ договор за продажба (л.20), се установява, че С. З. О е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот. От приложеното Удостоверение за наследници от 10.02.2024 г., издадено от Столична община (л.14), се установява, че наследниците по закон на С. З. О са съпругата и трите дъщери, между които е и настоящия ответник. Наследственият дял на Р. С. О. е равен на 1/8 и.д. от правото на собственост върху имота, арг. чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН. При прекратяване на СИО-то преживелият съпруг наследява ½ ид, плюс част, която е равна на частта на всяко дете, т.е. 5/8 и.д. и съответно 1/8 и.д. от правото на собственост е преминало към патримониума на всяко едно от децата на наследодателя.

Приложените декларации от останалите съсобственици, с които „прехвърлят партидата на името на настоящия ответник“ не притежават нито облигационно, нито вещно значение.

Въз основа на тях не може да се прехвърли нито собствеността, нито задължението към ищеца. Следователно за процесния период ответникът е титуляр на правото на собственост върху топлоснабдения имот, но в обем на 1/8 и.д., което го прави потребител на топлинна енергия в същия обем.

Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал, ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за предоставената услуга. От заключението на съдебно техническата експертиза и представените фактури се установява, че за процесния имот. стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 3 931,28 лева. Претендираната главница от ищеца е в размер на 3731,25 лева, а дължимата от ответника, при съобразяване с наследствените квоти, е 466,40 лева.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.

Процесният период е от 05.2020 г. до 04.2022 г., като заповедта за изпълнение е подадена на 01.11.2023 г., т.е. задължения за потребената топлинна енергия са погасени по давност, тъй като изискуемостта на вноската за май настъпва 45 дни след отчетния период, т.е. на 15.06.2020. Следователно погасителната давност е настъпила за вноските от 05.2020 г. до 4

09.2020 г.

Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92).