Решение № 99 от 03.10.2018, Районен съд - Оряхово

Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр.Оряхово, 03.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РС –

Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 31.08.2018г. в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:Н.Крумова при секретаря А.Бориславова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№203/2018г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе предвид следното:

От „ Делта Кредит „

АДСИЦ, ЕИК:*********, чрез процесуалния си представител адв.Т.Е.Г. са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр.чл.124 от ГПК и чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на В.В.Т., ЕГН:********** ***, на вземането му, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №560/17.11.2017г., издадена по ЧГД №776/2017г. по описа на РС – Оряхово, т.е., че ответникът дължи на ищеца, както следва:

- задължение, поето по споразумение за признаване и разсрочване на задължение по договор за банков кредит / кредитна карта / от 23.02.2004г., сключен между „ Българска пошенска банка „ АД / нова фирма „ Юробанк България „ АД / и длъжника, в размер на 3145.08 лева / три хиляди сто четиридесет и пет лева и осем стотинки / главница;

- мораторна лихва за периода от 30.10.2014г. до датата на подаване на заявлението в съда – 15.11.2017г. в размер на 960.18 лева / деветстотин и шестдесет лева и осемнадесет стотинки /;

- законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 15.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата;

- направените от кредитора разноски в заповедното производство, възлизащи на 82.11 лева / осемдесет и два лева и единадесет стотинки / - държавна такса и 120.00 лева / сто и двадесет лева / - адвокатско възнаграждение;

- разноски по настоящето исково производство;

В исковата молба е посочено, че на

23.02.2004г., ответникът В.Т. сключил с „ Българска пощенска банка „ АД, ЕИК:********* / нова фирма „ Юробанк България „ АД / договор кредитна карта „ BG EUROLINE „.Твърди се, че ответникът е просрочил плащане на вноски по кредита си и съгласно сключеният договор, остатъкът е станал предсрочно изискуем.Сочи се, че на 15.11.2007г. „ Юробанк и Еф Джи „ АД, с ЕИК:********* е цедирало вземането си на ищцовото дружество, както и, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия и на 17.06.2014г. сключил споразумение с ищцовото дружество, с което е признал задължението си и същевременно поел задължение да го изплати на вноски.Отразено е, че съгласно сключеното споразумение, ответникът е следвало да погаси задължението си с една вноска от 1650.00 лева, дължима до 17.07.2014г..Уговорено било също така, в случай, че длъжникът заплати точно и навреме тази вноска, кредиторът да му опрости оставащата ½ част от задължението.Твърди се, че длъжникът не е изпълнил точно така поетото задължение / не била платена никаква част от дължимата по споразумението сума /, поради което същото е станало предсрочно изискуемо на 18.07.2014г..Посочено е, че съгласно чл.6 от сключеното споразумение при неточно изпълнение, на която и да е от вноските, цялата дължима сума ставала незабавно предсрочно изискуема без допълнителна покана до длъжника, като в този случай отпадало и обещаното редуциране на дълга.

В подкрепа на иска са представени копия от следните писмени доказателства - споразумение от дата 17.06.2014г., сключено между ищцовото дружество и ответника; извлечение от сметка №9502328802403000 за задълженията на ответника, в качеството му на кредитополучател към дата 15.11.2007г.; пълномощно от дата 25.10.2017г.; удостоверение ф.д.№15342/2007г. на СГС от дата 24.01.2018г.; пълномощно, нотариално заверено на 24.10.2017г. и документ за внесена държавна такса.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв.В същия, ответникът изразява становище, че искът е правно допустим, но неоснователен.Сочи, че действително е сключил договор за кредитна карта „ BG EUROLINE „ от дата 23.02.2004г. с „ Българска пощенска банка „ АД, ЕИК:********* / нова фирма „ Юробанк България „ АД /.Твърди, че редовно е изплащал задълженията си по договора, поради което бил изненадан, че имал просрочени вноски и натрупана дължима сума като главница, лихви за забава и др..Посочва още, че след срок от почти десет години е бил поканен от ищцовото дружество за споразумение и под натиск от тяхна страна, подписал същото.Ответникът изцяло оспорва исковата претенция по основание и по размер.Счита, че по делото липсват представени доказателства за наличие на непогасени от негова страна суми по сключения с банката договор, като категорично заявява, че не дължи средства на ищцовото дружество.Сочи, че представените писмени доказателства го обвързвали с друга финансова институция, с която нямал финансови отношения.Твърди, че не е бил уведомен по надлежния ред за извършената цесия, както и, че подписал споразумението под натиск и незнание на правилата.Счита също така, че ако е налице някакво неиздължено вземане, то същото е погасено по давност.Възразява и срещу претендираните лихви, държавни такси, адвокатски хонорар, неустойки и др., като счита същите за незаконосъобразни и неоснователни.

С Определение от дата

16.05.2018г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже възникването на спорното вземане в полза на праводателя му – цедент, а именно - наличието на вземане против ответника / реалното предаване на договорената сума /, на какво се основава / наличието на валидно облигационно отношение /, че задължението не е погасено от длъжника и че задължението е изискуемо.На ответника е указал, че при заявено от негова страна възражение, обуславящо несъществуването на вземането, в негова тежест е да докаже фактите, на които основава възражението си, т.е. да докаже своите правоизключващи или правопогасяващи възражения.

По делото е приложено и ЧГД №776/2017г. по описа на РС – Оряхово.

По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.Вещото лице, след запознаване с материалите по делото и след проверка в ищцовото дружество е констатирало, че на 23.02.2004г. ответникът е получил от „ Българска пощенска банка „ кредитна карта „ BG EUROLINE „ и поради забава в плащанията по кредита, на 15.11.2007г. „ Българска пощенска банка „ е цедирала вземането си на стойност 3145.08 лева на ищцовото дружество.Установило е още, че на 17.06.2014г. между ищцовото дружество и ответника е било сключено споразумение за изплащане на дълга, като съгласно т.4 на същото, длъжникът е приел да изплати еднократно сума в размер на 1650.02 лева до 17.07.2014г..Посочило е, че съгласно т.1 от споразумението, последният и единствен падеж по погасителния план към подписаното споразумение между страните е 17.07.2014г., в размер на 1650.02 лева.Отразено е, че при направената проверка в ищцовото дружество, установил, че няма погасяване на задължението от 1650.02 лева от ответника, като в този случай, съгласно сключеното споразумение оставала дължима цялата сума от 3145.08 лева.Отразило е още, че съгласно т.2 от споразумението, размера на мораторната лихва за периода от 30.10.2014г. до 15.11.2017г. е в размер на 973.16 лева, а за периода от 17.06.2014г. до 17.11.2017г. е в размер на 1091.50 лева.Посочило е, че размерът и на двете лихви е върху непогасената главница от 3145.08 лева.

В проведеното на 31.08.2018г. съдебно заседание страните, ищцовото дружество не се представлява.От същото е постъпило молба, с която моли да бъде даден ход на делото и, с която поддържат предявените искове.Ответникът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение.Уточнява, че експертното заключение е дал единствено върху предоставените от ищцовото дружество документи, а кредитното досие е архивирано в гр.София и не му е било предоставено.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.02.2004г., ответникът В.Т. сключил с „ Българска пощенска банка „ АД, ЕИК:********* / нова фирма „ Юробанк България „ АД / договор кредитна карта „ BG EUROLINE „.

На 15.11.2007г. „ Юробанк и Еф Джи „

АД, с ЕИК:********* е цедирало вземането си на ищцовото дружество.

На 17.06.2014г. ответникът сключил споразумение с ищцовото дружество.Съгласно съдържанието на последното страните по споразумението констатирали, че съгласно сключен на 15.11.2007г. договор за продажба на вземане, страни по който са „ Юробанк и Еф Джи „ АД / предишно наименование „ Българска пощенска банка „ АД / и „ Алфа Кредит „ АДСИЦ / настоящо наименование „ Делта кредит АДСИЦ /, в качеството на цесионер, кредиторът е придобил вземане срещу длъжника, представляващо неплатени суми по договор от 23.02.2004г. за кредитна карта „ BG EUROLINE „, първоначално договорен с „ Юробанк и Еф Джи „ АД.Констатирали са, че към датата на подписване на договора за продажба на вземания, размерът на цедираното вземане срещу длъжника е с левова равностойност от 4660.03 лева, както и, че към 31.05.2014г. кредиторът е получил плащания по цедираното вземане в размер на 1360.00 лева, а остатъкът на задължението е с левова равностойност в размер на 3300.03 лева.Страните по споразумението се споразумели както следва:

- в т.4 – че с подписване на споразумението длъжникът се задължавал пред кредитора да погаси остатъкът от задължението при условия – редукция на 50% от задължението, чийто остатък оставал 1650.02 лева, при условие за еднократно плащане от един брой ежемесечна вноска, считано от месец юни 2014г. в размер на 1650.02 лева и дължима в срок до 17.07.2014г.;

- в т.5 било уговорено, че при пълно плащане на остатъка на задължението по т.4.1 и при точно изпълнение на условията на споразумението от страна на длъжника, кредиторът ще счита претенциите си към длъжника за напълно удовлетворени;

- в т.6 било уговорено, че при неизпълнение на което и да е от условията по т.4.2 и т.4.6 от споразумението от страна на длъжника, изборът на редукция по т.4.1 става невалиден и кредиторът има право без покана и без предизвестие да обяви за изискуема цялата неизплатена сума , намалена с направените плащания и да претендира съдебно същата, заедно с дължимите до окончателното й изплащане лихви за забава в размер на законната лихва, съгласно чл.86 от ЗЗД;

На 16.11.2017г., ищецът депозирал в РС – Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника.В РС – Оряхово по така депозираното заявление било образувано ЧГД №776/2017г..В същото ищецът посочил, че паричното му вземане е в размер на 4105.26 лева, от които 3145.08 лева главница и 960.18 лева мораторна лихва.Посочил е, че длъжникът не е изпълнил точно задълженията си за изплащане по сключеното споразумение, поради което дългът му е станал предсрочно изискуем на 18.07.2014г..За вземането съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №560/17.11.2017г., с което е разпоредил длъжникът В.В.Т. да заплати на заявителя сумата в размер на 4105.26 лева, от които3145.08 лева – главница по споразумение за признаване и разсрочване на задължение по договор за банков кредит / кредитна карта / от 23.02.2004г., сключен с „ Българска пощенска банка „ АД / нова фирма „ Юробанк България „ АД и длъжника, мораторна лихва за периода от 30.10.2014г. до датата на подаване на заявлението в съда – 15.11.2017г. в размер на 960.18 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.11.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата от 82.11 лева – държавна такса и 120.00 лева – адвокатско възнаграждение.

След връчването на заповедта за изпълнение на длъжника, същият е депозирал в РС – Оряхово възражение с вх.№4092/21.12.2017г..В същото е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение поради изтекла погасителна давност на дължимото вземане.

С

Разпореждане от 07.02.2018г., постановено по ЧГД №776/2017г. по описа на РС – Оряхово, било указано на заявителя – ищец по настоящето гражданско дело, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.