Определение № 26329 от 26.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26329 гр. София, 26.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110128765 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на адв. К.И.Б – процесуален представител в заповедното производство на ответника С. С. Б., за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение от 11.05.2024г.

Образувано е и по молба на адв. М.Л.Л. – процесуален представител в исковото производство на ответника С. С. Б., за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение от 11.05.2024г.

Молителят – адв. Билева – сочи, че била направила изрично искане да й бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 1700 лева за осъществената защита на длъжника в заповедното производство, с което искане съдът не се бил съобразил. Сочи, че след като съдът е отхвърлил изцяло един от четирите предявени иска, следвало да присъди на адвоката възнаграждение в заповедното производство в размер на 400 лева съобразно цената на отхвърления иск. Моли съда да увеличи присъденото с решението възнаграждение на 400 лева.

Вторият молител – адв. Л. – сочи, че неправилно с решението съдът не бил приложил нормата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ, тъй като били предявени четири обективно кумулативно съединени иска, един от които бил отхвърлен изцяло. При това положение в полза на адвоката следвало да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в пълен размер по отхвърления иск, а не да се определя общо възнаграждение съобразно материалния интерес. Моли съда да увеличи присъденото му възнаграждение на 400 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на молбите, в който развива съображения за тяхната неоснователност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното.

Молбите за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица – процесуални представители на ответника със самостоятелно право на разноски съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, които са представили списъци по чл. 80 ГПК. Ето защо молбите са процесуално допустими.

Разгледани по същество, молбите са неоснователни.

По молбата на адв. Билева.

Заповедното производство е част от изпълнителния процес, а не от общото исково производство, поради което адвокатското възнаграждение на страните в него не се определя от броя и цената на отделните искове /каквито липсват/, а от материалния интерес на 1 подаденото заявление. При материален интерес в заповедното производство от 2049,60 лева /с 1/2 от него - 1024,80/ възнаграждението на адв. Билева следва да бъде определено в размер на 402,48 лева. С оглед изхода от спора в производството по чл. 422 ГПК, съдът е длъжен да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, като на адв.

Билева се дължи възнаграждение съобразно отхвърлената част - 3,70 лева, съотнесено към общия материален интерес от 2049,60 лева. Следователно дължимата част от възнаграждението е 0,73 лева, колкото е присъдено, и липсва основание за изменението му.

По молбата на адв. Л..

Изложените от молителя съображения, че съдът бил нарушил изискванията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, присъждайки на адвоката възнаграждение съобразно материалния интерес по делото, а не по всеки предявен иск поотделно, не съответстват на постановките на Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело C-438/2022 и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16, според които при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от цитираната наредба. В случая с решението по делото съдът е определил размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв от 504,96 лева, който е съобразен с материалния интерес по делото, с размера на възнаграждението, който обичайно се уговаря в практиката по този вид дела, с ниската правна и фактическа сложност на делото и с предприетите от процесуалния представител процесуални действия /подаване на отговор на исковата и представителство в едно открито съдебно заседание/. Съобразно чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. Л. е присъдена част от така определеното възнаграждение, съобразно съотношението на отхвърлената част към материалния интерес, което възнаграждение е математически правилно определено на 0,91 лева. В този смисъл изложените от молителя съображения не обосновават ревизиране на присъдения размер на възнаграждението.

Ето защо молбите за изменение на решението в частта за разноските са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. К.И.Б, процесуален представител в заповедното производство на ответника С. С. Б., за изменение в частта за разноските на Решение от 11.05.2024г., постановено по гр.д. № 28765/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М.Л.Л., процесуален представител в исковото производство на ответника С. С. Б., за изменение в частта за разноските на Решение от 11.05.2024г., постановено по гр.д. № 28765/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2