Присъда № 111 от 14.03.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 111/ 14.03.2023Г. ПО НОХД № 10731/ 2021 Г.

ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, 100 СЪСТАВ

Производството е образувано въз основа на обвинителен акт по досъдебно производство 3383 змк-984/2020г. по описа на 0 8 РУ СДВР, пр. пр.

№ 41188/2020г. с който СРП е повдигнала обвинение срещу Н. ЕВГ. П., ЕГН **********, роден на ******* г. в гр. София, българин, с българско гражданство, средно образование, неженен, с постоянен адрес ***********, неосъждан, за това, че на 24.08.2020 г. за времето от 09.30 ч. до 10.00 ч. в ***********, при условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, се заканил с убийство на АНН. С. АНГ. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва:

1. На 24.08.2020 г., около 09.30 ч. в жилище, намиращо се на адрес ***********, се заканил с убийство на АНН. С. АНГ., като казал „Ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

2. На 24.08.2020 г., около 10.00 ч. в жилище, намиращо се адрес ***********, се заканил с убийство на АНН. С. АНГ., като казал „Ще те убия!“ и замахнал с нож към нея, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му

– престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 вр. с. чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК спрямо подсъдимия Н. ЕВГ. П.. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Сочи, че обвинението се подкрепя по несъмнен начин на първо място от показанията на пострадалата АНН. С. АНГ., а след това и от тези на свидетелите Е. А., Ц. А., С. А., В. С. и М. Д.. Изтъква, че гласните доказателства изцяло кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, а именно заключението на СППЕ и приложената медицинска документация. Посочва, че показанията на майката и бабата на подсъдимия не следва да се ценят, доколкото същите от една страна противоречат на установената от фактическа страна обстановка, а от друга като негови близки роднини имат за цел по-скоро да го предпазят и да му изградят алиби за инкриминираните дата, място и часове. Показанията на свидетеля Атанас Т. счита, че са неотносими към предмета на доказване, поради което не следва да се обсъждат въобще. Иска от съда да се довери на изготвената в хода на съдебното следствие СППЕ, тъй като заключението на вещите лица е пълно, 1 обосновано и кореспондира с останалия доказателствен материал по делото.

Поддържа, че от установената фактическа обстановка може да се направи извод, че на 24.08.2020 г. в с. Бистрица подсъдимият Н. ЕВГ. П. в условията на продължавано престъпление се е заканил с убийство на АНН. С.

АНГ. и това заканване е могло да възбуди основателен страх у нея за осъществяването му, като и двете му деяния са осъществени чрез действия.

Обръща внимание, че в конкретната ситуация не е необходимо да се доказва, че пострадалата наистина е изпитала основателен страх, а е достатъчно да се докаже, че интензитета на тези закани е бил в достатъчна степен, че да има възможност да възбуди такъв основателен страх от нея. Счита, че това е установено по категоричен начин като посочва, че за същото допринасят и обстоятелството, че пострадалата е познавала добре нрава на подсъдимия.

Отделно от това, заканите са били съпроводени с физическо насилие, унизителни и накърняващи достойнството действия на подсъдимия спрямо А., което допълнително засилило интензитета на изречените закани по начин, че в съзнанието на А. те да са се превърнали в реална заплаха за живота .

Сочи, че и при двете деяния подсъдимият е действал при форма на вина пряк умисъл. Същият е съзнавал, че А. ще възприеме заканите и, че чрез словесното им изричане и действията им демонстрира обективна възможност да ги изпълни.

Иска от съда да наложи на подсъдимия П. наказание „лишаване от свобода“ към средния размер, предвиден в НК, което да бъде отложено със съответния изпитателен срок на основание чл. 66 от НК. Иска съдът да присъди разноските по делото в тежест на осъденото лице.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. Й. се присъединява към изложеното от прокуратурата. Твърди, че в настоящото производство били събрани данни за извършено престъпление по чл. 130, ал.

1 от НК, на основание чл. 287, ал. 5 от НК и иска от съда да се произнесете и по това извършено от подсъдимия престъпление. Пледира за справедлива присъда и иска да бъде удовлетворен предявеният граждански иск в пълен размер.

ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ А.А. се присъединява към казаното от повереника и.

ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимия – адв. Ж.Ж. се противопоставя на застъпената от държавното и частното обвинение теза. Изразява становище, че обвинението не е доказано по изисквания от закона начин. Сочи, че е повдигнато обвинение за престъпление с правна квалификация по чл. 144, ал.

3 от НК, а именно „закана с убийство“. Твърди, че по делото са събрани многобройни доказателства относно това, че е било засегнато здравето и здравословното състояние на пострадалата след деянието, което обаче нямало отношение към предмета на доказване в настоящото производство.

Единствено доказателства, свързано с обвинението били показанията на самата пострадала.

2

От друга страна, твърди, че следвало да бъдат кредитирани показанията на майката и бабата на подсъдимия, а бабата се явявала и свидетел очевидец, който безспорно е присъствал на мястото и по времето, което посочва и самата пострадала. Сочи, че единствената възможност деянието да бъде доказано от обективна страна е чрез установяване на изричане на фраза, която може да се тълкува и приеме за „закана с убийство“, а такава според двете свидетелки не е била изричана. На факта, че последните са майка и баба на подсъдимия, противопоставя факта, че другият свидетел е самата пострадала, т. е. всички са в еднаква степен заинтересовани от изхода на настоящото дело.

Още повече предвид обстоятелството, че по делото имало предявен граждански иск, от който пострадалата би извлякла изгоден за нея резултат.

По отношение на показанията на свидетелите Е. А. и С. А., твърди, че същите касаят причинените на последната травматични увреждания и единствено споделеното от нея, че е била нападната, удряна и обиждана.

Никъде в техните показания те не заявявали, че са възприели от нея заявеното от самата нея, че е била заплашвана с убийство. Посоченото по мнение на защитата представлявало косвено доказателство за липса на подобно изречена фраза, защото житейски логично било самата пострадала да сподели такова нещо в първите мигове, след като срещне лица, външни за кръга заобикалящ подсъдимия. Иска от съда да приеме, че обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК не е доказано и да оправдае подзащитния му по повдигнатото обвинение, както и да отхвърли предявения граждански иск.

Подсъдимият Н. ЕВГ. П. се присъединява изцяло към изложеното от защита.

В последната си дума, същият иска от съда да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н. ЕВГ. П. е роден на ******* година в гр. София, българин, с българско гражданство, средно образование, не работи, неосъждан и живее на адрес в **********. Има ЕГН: **********.

Подсъдимият Н. ЕВГ. П. и свидетелката АНН. С. АНГ. имали връзка, която започнали в началото на месец май 2020 г. По време на връзката им, св.

А. почти всеки ден оставала на пренощувала в дома на подс. П., намиращ се на адрес **********. Случвало се и той да остава в дома на нейните родители. Първоначално отношенията помежду им били добри, но месец след като св. А. започнала да остава по-често в дома на подсъдимия, той започнал да се държи грубо с нея като по време на споровете помежду им, крещял силно, блъскал и удрял различни предмети.

На 24.08.2020 г. подс. П. и св. А. се намирали в жилището на подсъдимия като били в неговата стая. Тогава подсъдимият видял на телефона на св. А. снимка, на която тя позирала с мъж, неин приятел. Това силно го ядосало и 3 той започнал да крещи и да я обижда, като я нарекъл „боклук“ , „парцал“ и „курва“. Подсъдимият П. започнал да блъска с ръце и крака по намиращите се в стаята мебели. Тогава св. А. му казала, че е по-добре да се разделят. Това още повече ядосало подсъдимия, който се хвърлил към св. А., съборил я на леглото, стиснал ръцете и започнал да нанася множество удари по тялото и лицето, като я псувал, обиждал, заплюл я в лицето и се заканил с думите „Ще те убия!“. След това подс. П. преустановил действията си, взел телефона на св. А. и се опитал да го отключи, но не успял. Тогава отново се нахвърлил върху лежащата А. и продължил да нанася удари с ръце и крака по тялото, като я притискал към леглото. Тя се опитала да се измъкне, но без успех, плачела през цялото време и го молил да я остави намира. След около 20-30 минути св. А. успяла да се измъкне от подс. П., който се бил поуспокоил вече и излязла от стаята. Св. А. отишла в хола на жилището, а при нея дошла и бабата на подс. П. – Н И. Д..

Свидетелката Д. се опитала да успокои св. А., която разказала стореното от внука . Докато двете жени разговаряли се появил подс. П.. Той държал в ръка нож. Подсъдимият се приближил до св. А., замахнал с ножа към нея и отново и се заканил, като и казал: „Ще те убия!“. След това св. Д. и подс. П. излезли от стаята. Няколко минути след това св. Д. се върнала при св.

А. и казала, че майката на обвиняемия – Д. К. Ф. ще се прибере след малко и ще я закара до гр. София. Св. А. изчакала пристигането на св. Ф., след което последната я закарала до гр. София и я оставила до МОЛ „Парадайс“. Там св.

А. била посрещната от нейни приятели и от брат , които я закарали до дома на родителите . На следващия ден св. А. посетила съдебномедицински кабинет, където след извършен преглед ѝ било издадено СМУ.

Така изложената обстановка съда намери за установена чрез събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително приобщените от досъдебната фаза на процеса, гласни – показанията на свидетелите АНН. С. АНГ., Е. С. А., Ц. Й. А., С. Г. А., Внгел В. С., М. Т. Д., от заключенията на вещите лица по приетата КСППЕ – Т. К. и Г. Г. (л. 56 до л. 63) и писмените доказателства, както следва - лист за преглед на пациент (л. 13 от ДП), квитанция № 63/25.08.2020г., СМУ № 278.08/2020 от д-р МЮГ, справка за съдимост (л. 14), приобщената в хода на съдебното следствие медицинска документация от УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ с писмо от 25.11.2022г. и от КСМД при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД с писмо от 18.01.2023г.

При изграждане на гореизложената фактическа обстановка съдът се довери на първо място на показанията на пострадалата АНН. С. АНГ., доколкото същата (заедно с подсъдимия) се явява единствен участник и пряк свидетел във възникналия конфликт от началото до неговия край.

Разглеждайки същите в светлината на останалите събрани по делото доказателства, съдът не намери основание да не се довери на изложеното от пострадалата А..

4

В тази връзка следва да се посочи, че казаното от нея се подкрепя еднозначно, макар и косвено, от изложеното от свидетелите, възприели непосредствено състоянието и след случката, а именно В. Стойко и М. Д..

Предвид възраженията на защитата в посока на това, че същата не им е споделила за отправени заплахи, а разказът им касаел предимно причинените и телесни повреди, следва да се посочи, че извод за последните свидетелите са направили въз основа на собствените си непосредствени възприятия за състоянието и, а не от нейни думи. И двамата свидетели посочват, че А.А. е била разстроена, плачела е през цялото време и почти не е говорела – само бегло е разказала какво се е случило, вкл. е споменала, че подсъдимият я е заплашил с убийство. На обекта на който двамата работели, тя изчакала брат си да я прибере. Неговите показания (на св. Е. А.), както и на родителите С. и Ц. А.и (в по-голяма степен на бащата) също косвено подкрепят изложеното от пострадалата А.. Тук следва да се посочи, че пред семейството си, същата се предполага, че е имала най-малко задръжки да изложи всичко, което и се е случило без да затаява или преиначава конкретни факти.