Решение № 182 от 21.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Варна, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. П.а като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20253100900613 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по обективно съединени искове на М. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, против „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***А, за заплащане на обезщетения по застраховка

„гражданска отговорност“за претърпени вреди от пътно-транспортно произшествие, причинено на 28.02.2025 г., около 09,50 часа, в гр. Варна, на ***, в посока бул. „8-ми Приморски полк", при участието на П. А. А., с ЕГН **********, водач на автобус „Соларис Урбино" с рeг. № ***, като трето лице-помагач на страната на ответника, както следва:

1. сумата от 15338,76 евро, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради телесни увреждания и психически стрес от травмата от инцидента;

2. сумата от 646,78 евро, претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платени разходи за медикаменти и лечение (110 лева за рентгенография; 225 лева за първичен и вторичен преглед; 900 лева за избор на екип), както и законната лихва върху тези главници, считано от 18.09.2025 г.датата на която изтича тримесечния срок за становище на ЗК “Лев Инс” АД по предявена извънсъдебната претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на претендираните суми.

В исковата молба се твърди, че на 28.02.2025 г., около 09.50 часа, в гр.

Варна, на *** в посока бул. „8-ми Приморски полк”, е настъпило пътно произшествие, с участието на автобус „Соларис 1

Урбино" с рeг. № ***, собственост на „Градски транспорт" ЕАД, гр. Варна, управляван от П. А. А., с ЕГН **********, в който автобус ищцата е пътувала.

Сочи се, че произшествието е последица от управление на моторното превозно средство с несъобразена скорост и реализирано аварийно спиране, в резултат на което пътничката М. Н. е паднала на пода на автобуса и е получила травматична увреда. Във връзка с настъпилото произшествие е съставен Констативен протокол за пострадали лица от 28.02.2025 г., както и АУАН и НП № 25-0819- 001355/ 10.04.2025 г. на Началник група в ОДМВР, Сектор Пътна полиция Варна. Твърди се, че след падането ищцата е изпаднала в „комоцио”.

Била е хоспитализирана за период от 28.02.2025 г. до 02.03.2025 г. в МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД, Клиника по неврохирургия с диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътрешно черепна травма“. Страдала от постоянно главоболие, болки във врата и гърба, замаяност, загуба на равновесие, шум в ушите, вегетативно- паметови и зрителни нарушения. Консервативното лечение не е довело до желаните резултати, поради което е било извършено оперативно лечение (вертебропластика на L5 прешлен) на 22.04.2025 г. За операцията са заплатени 900 лева. Счита, че негативни последици с такъв интензитет и продължителност са основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия поискан размер, който намира за справедлива компенсация.

Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че не е налице вина, като елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане по отношение на водача на застрахования автобус „Соларис Урбино“ с peг. № ***. Счита, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, във връзка с което водачът П. А., не е могъл и не е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици, тъй като пътното произшествие е било технически непредотвратимо.

Ответникът оспорва причинно-следствена връзка между счупване на гръбначния стълб на ищцата и поведението на застрахования водач. В тази връзка сочи, че травмата е установена два месеца след транспортното произшествието Поддържа, че в посочената област при ищцата са били налични дегенеративни изменения, предхождащи пътният инцидент. В случай на уважаване на исковите претенции, ответникът възразява срещу размера на тази за неимуществени щети, счита същата за прекомерна.

В депозирана допълнителна искова молба ищецът обосновава, че вината на застрахования водач е установена чрез неоспорените констативен протокол, АУАН и влязлото в законна сила наказателното постановление.

Сочи, че болката в гръбнака значително е влошила качеството на живот на ищцата. Твърди, че е изпаднала в депресия, наред с това имала постоянно главоболие и световъртеж. Поддържа, че протичането на цялата клинична симптоматика в рамките на 2-месечен срок след произшествието, установява наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания и процесното пътно произшествие.

2

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по спора. Подпомагащата страна П. А. се представлява от адв. Й., който поддържа доводите и възраженията по отговора на исковата молба.

В пледоариите си процесуалните представители на ответника - адв. В. и на подпомагащата страна- адв. Й., акцентират на липса на причинна връзка между поведението на водача на автобуса и травматичното уврежданесчупване на гръбначен прешлен. В представените писмени бележки подпомагащата страна поставя акцент върху значителния времеви период (около два месеца) между процесното ПТП и диагностицирането на уврежданията.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на прекия иск на увредения срещу предпочитания ответник - застраховател за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер. Тъй като за процесното произшествие не е образувано наказателно производство, по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 300 ГПК, в настоящия процес подлежат на установяване всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност- наличието вреди, които да са последица от противоправен резултат, изразен в засягане на телесния интегритет и емоционален мир като блага, които са обект на абсолютни субективни права, и причинна връзка между този резултат и понесените душевни болки и имуществени разходи. При доказаност на посочените елементи, вината на причинителя на противоправния резултат се предполага съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Настоящият състав приема, че достатъчно за прилагане на презумпцията за вина е установеност на вредоносен противоправен резултат и неговото авторство. Ескулпирането на вината изиска оборване на законовата презумпция по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като в гражданското право презумпцията за вина представлява предположение, че не е положена дължимата грижа, обoрването на това законово предположение изисква да се установи, че в конкретния случай причината за противоправния резултат не може да бъде предвидена чрез полагане на дължимата грижа.

По делото няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно правоотношение, признато въз основа на полица, сключена за покритие на гражданска отговорност, валидна към 28.02.2025 г. на автомобилист за управление на МПС автобус „Соларис Урбино“ с рeг. № ***, съгласно застрахователна полица № BG22/124002962597. Безспорен е и факта 3 относно предявената от ищеца пред застрахователя на 18.06.2025 г. извънсъдебна претенция за обезщетение на вреди, идентични с описаните в исковата молба.

От заключението на приетата по делото КСМАТЕ, неоспорено от страните, и обясненията на вещите лица в съдебно заседание, се установява, че след потегляне от джоба на автобусната спирка, неидентифициран автомобил е навлязъл в бус -лентата. Това принудило шофьорът да употреби спирачки, за да намали скоростта. Реакцията на шофьора се преценява от вещото лице като адекватна на конкретната пътна ситуация. В резултат на използване на спирачката система, пътуващата в автобуса М. Н. е паднала на пода на автобуса и е получила счупване на тялото на пети поясен прешлен.

Констатираната травма е получена в резултат на силно и внезапно сгъване на гръбначния стълб в поясния отдел и е съответна на механизъм, осъществен при внезапно преустановяване движението на МПС.

Заключението на вещото лице -автоексперт за причината за инцидента( внезапно навлизане на лек автомобил в бус лентата) обаче е базирано изключително на обясненията на самия водач, конституиран като подпомагаща страна в процеса, дадени по реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание на 26.02.2026г.

Според тези обяснения причината за произшествието е пресичането на пътя на управлявания от него автобус от тъмнозелен автомобил, което го е принудило да намали скоростта.

Обясненията на страната в процеса, обаче могат да се зачетат като годно доказателствено средство само, когато съдържат неизгодни за страната фактиРешение № 174/29.04.2011 г., по гр.д. № 640/2010 г., на IV г.о. Решение №69/24.06.11г. по гр.д. № 584/2010 на ВКС, Решение № 262/2.11.2017г. по гр.д.№ 676/2017г. на ВКС и др.) Ако обаче по реда на чл. 176 ГПК страната заяви факти, които я ползват, обясненията й не са доказателствено средство, а твърдение, подлежащо на доказване по общия ред. В случая изнесените от подпомагаща страна П. А. факти са от естеството да изключат отговорността му, поради което същите не следва да се ценят от съда като доказателствено средство, респективно съдът не може да кредитира базираното само на тези показания експертно заключение. Допълнително съдът съобразява, че в протокола за ПТП с пострадали лица /л.5 от делото/ като причина за произшествието е посочено използването на внезапни спирачки, при което пътникът М. Н. е паднала на пода в автобуса. Макар протоколът за ПТП да не се ползва с доказателствена сила относно механизма на увредата, тъй като длъжностното лице, което го е съставило не е възприело лично начина на настъпване на уврежданията, съдът отчита, че пред съответните органи, посетили произшествието водачът не е декларирал, че причината да използва спирачки е именно пресеклият му пътя лек автомобил. На водача е наложена и административна санкция- глоба с наказателно постановление №25-0819001355/10.04.2025г. за това, че при превозване на пътници преди потегляне и по време на движение не е осигурил всички условия за безопасно превозване на пътниците, с което е нарушил разпоредбата на чл. 132, т. 2 от ЗДвП.

4

Издаденото наказателното постановление, съставено от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който, доколкото е подписан и не обжалван от наказания водач се ползва с материална доказателствена сила относно елементите от състава на административното нарушение, в случая относно обстоятелството, че водачът П. А. е причинил произшествението, като не е осигурил всички условия за безопасно превозване на пътниците. Съдът не кредитира заключението на автоексперта в частта, в която е посочено, че водачът на автобуса е принуден да извърши спирателна маневра заради поведение на друг участник в движението. Такива доказателства, извън обясненията на подпомагащата страна, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, по делото липсват.

Водачът на автобус от градския транспорт дължи завишена грижа както към останалите участници в движението, така и към чакащите и превозваните пътници. Израз на тази завишена грижа е разпоредбата на чл. 132, т.2 ЗДвП, изискваща от водача преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците. Водачът на автобуса Aтанасов е бил длъжен да осигури плавно извършване на спирателна маневра, съхраняваща живота и здравето на превозваните пътници. Ето защо и доколкото презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, съдът намира, че поведението на водача А. е основание за ангажиране отговорността на застрахователя по ЗГО. В този смисъл деянието не представлява случайно събитие.

Разпечатката съдържа 32 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40c2866a-3bea-4078-9204-2155cfb8670a