Присъда № 8 от 26.05.2023, Районен съд - Исперих

МОТИВИ към Присъда № 8/26.05.2023 г. по НОХД № 68/2023 г. по описа на РС-Исперих

Районна прокуратура – Р., ТО - И. е обвинила:

Е. Б. А., ЕГН: **********, в това, че на 18.03.2023 г. в с.С., обл. Р., управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „С. Й. К.“, с рег.

№............., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1,87 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „ Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARВА 0178 – престъпление по чл. 343б, ал.

1 от НК.

Представителят на РП-Р. поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказания „лишаване от свобода“ към минимума, изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и половина.

Защитата в лицето на адв.В. В. от АК - Р. пледира за оправдателна присъда. Основните възражения на подсъдимия са свързани с характеристиките на мястото, на което е управлявал МПС и е спрян за проверка от полицейските служители. Според него то не отговаря на изискванията на Закона за движение по пътищата за понятието „път, отворен за обществено ползване“ и в този смисъл там не важи забраната за управление на МПС след употреба на алкохол. Навеждат се и доводи за малозначителност на деянието и в тази връзка се пледира за приложението на чл. 9, ал. 2 НК.

Подсъдимият Е. А. дава подробни обяснения, с които описва случилото се на процесната дата. Потвърждава, че действително е употребил алкохол и е управлявал процесното МПС от беседката до мястото на шурея си, като твърди, че намерението му е било да остави автомобила там. Изразява съжаление за случилото се.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е. Б. А. е роден на 04.06.1979 г. в гр.Р., живущ в с.С., обл.Р., български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан.

Същият е правоспособен водач на МПС и притежава товарен автомобил „С.

Й. К.“, с рег. №...........

Н а 18.03.2023 г., към 18.30 ч. група мъже от с.С., между които и свидетеля И. И., се събрали на беседка, находяща се в землището на с.С. и до която се стигало по черен път, след отбивка вдясно от главната ул.“В. Л.“ в посока с.К.. Беседката се намирала в гората, на около 500 м. от пътя. Към 19.00 – 19.30 ч. при тях дошли подсъдимият Е. А. и св.Ш. Ш., всеки с автомобила си. Св.Ш. отказал да пие алкохол, тъй като бил на антибиотично лечение и след известно време си тръгнал. Подс.Е.А. употребил алкохол, въпреки че бил с автомобила. Към 22.30 ч. той решил да си тръгне, като св.И. му предложил да остави автомобила си до неговото място, което се намирало в близост до главния път.

По същото време свидетелите Н. Б. и Ж. К. – полицейски служители в РУ – И., участвали в специализирана полицейска операция (СПО) на територията на с.С. за времето от 20.00 ч. на 18.03.2023 г. до 08.00 ч. на 19.03.2023 г.

Движейки се по ул.“В. Л. в с.С. в посока изхода за с.К., забелязали в дясно от 1 тях, по черен горски път, да приближава автомобил с включени светлини.

Св.Б. включил светлинен сигнал на служебния автомобил, за да провери движещия се автомобил. В същия момент автомобилът спрял, светлините и двигателят му били изключени и водачът слязъл от него. Когато полицейските служители отишли до него, установили, че водачът е подс.Е.

А., а автомобилът марка „С. Й. К.“, с рег. №........... бил негова собственост.

Била извършена проверка на документите, при което било установено, че всичко е наред. След това св.Б. пристъпил към проверка на водача за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARВА 0178, което отчело 1,87 на хиляда. Полицейският служител издал талон за медицинско изследване и съпроводил подсъдимия до Центъра за спешна медицинска помощ в гр.И., но той отказал да даде кръвна проба, след което бил задържан за 24 часа по ЗМВР.

За така установеното нарушение на правилата за движение по пътищата св.Б. съставил АУАН серия GA №........ от 19.03.2023 г., а в последствие, поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК, било образувано БП.

Така изложеното от фактическа страна се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като покриват изцяло обстоятелствата, възприети от обвинението. Обясненията на обвиняемия и показанията на всички разпитани по делото свидетели допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно самото извършване на деянието, установяват отделни елементи от състава на престъплението - времето на неговото осъществяване, мястото, начина, по който е извършено, обекта на посегателство и авторството. В този смисъл съдът не споделя възраженията на защитата, че не било ясно кога точно е извършено деянието заради корекции в АУАН. Установи се категорично както от показанията на двамата полицейски служители, така и от писмените доказателства – талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, които са подписани и от подсъдимия, разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARВА 0178 , че деянието е извършено на 18.03.2023 г., а АУАН е съставен на 19.03.2023 г. Направената поправка в АУАН относно датата на извършване на деянието е заверена с подписите на актосъставителя и нарушителя и по никакъв начин не е оспорена в хода на съдебното следствие.

Неоснователно е и възражението за неяснота относно мястото, където е извършено нарушението. Действително в АУАН е записано, че деецът е управлявал МПС „в с.С. по ул.“В. Л.“ до земен черен път“, но в хода на съдебното следствие безпротиворечиво се установи, че това е станало на черен земен път, от който може да се излезе на ул.“В. Л.“. В този смисъл са както показанията на полицейските служители, така и обясненията на самия подсъдим.

Освен това съдът намира за необходимо да отбележи, че тези неточности в АУАН биха имали евентуално значение в административнонаказателно производство, но не и в настоящото наказателно производство, в което установяването на датата и мястото на извършване на деянието може да стане с всички позволени от НПК доказателствени средства.

Колкото до възражението на защитата, че в показанията на свидетелите Б. и К. имало противоречие относно обстоятелството кога е спрял автомобила на подсъдимия – дали след като той е възприел полицейския автомобил или е бил спрял и тогава е бил възприет от полицаите, съдът намира същото за 2 неотносимо. В настоящият случай категорично се доказа, че подсъдимият е управлявал собствения си товарен автомобил след употреба на алкохол – обстоятелство, което той самият потвърждава в обясненията си. Освен това факт е, че към момента, в който полицаите са възприели автомобила на подсъдимия, той е бил в движение с включени светлини и това ги е провокирало да му извършат проверката. Без значение е кой автомобил е спрял първи – дали този на нарушителя или полицейския.

Свидетелските показания кореспондират и с представените по делото писмени доказателства –постановление на привличане на обвиняем, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, биографична справка, АУАН, свидетелство за съдимост, справка за нарушител/водач, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, заповед за задържане и др.

О с н о в н и я т спорен момент в настоящото производство според подсъдимия и неговия защитник е дали мястото, по което се е движил, отговаря на дефинитивните изисквания на § 6, т. 1 от ДР , т. е. дали представлява земна площ, която е предназначена или обикновено се използва за движение на пътни превозни средства и в този смисъл доколко е съставомерно деянието от обективна страна. В нормата на чл. 343б, ал. 1НК не е изрично посочено, че забраната да се управлява МПС след употреба на алкохол се отнася именно за отворените за обществено ползване пътища, но доколкото именно Законът за движение по пътищата (ЗДвП) урежда правилата за движение по пътищата, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1, следва да се имат предвид и неговите разпоредби, още повече, че и той също регламентира забрана за управление на МПС след употреба на алкохол (чл. 5, ал. 3).

Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. 1-во ЗДвП о творен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, а § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП уточнява, че "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. От показанията на свидетелите – както тези на обвинението, така и тези на защитата, се установи, че мястото, по което подс.Е.А. е управлявал автомобила е черен път, по който се движат ППС и който води до беседката. Действително св.И. твърди, че това не било път, а пътека, но след това уточнява, че по него могат да минат само високопроходими коли и дори той помолил „пътищата дето правят“ да го насипят, за да може той да отива до мястото си с джипа. Св.Ш. от своя страна също ту казва, че е пътека, ту че е път, но в крайна сметка посочва, че по него може да мине една високопроходима кола, както и каруца. От друга страна св.Б. и св.К. са категорични, че мястото, на което е бил спрял водачът, е черен горски път.

Анализът на свидетелските показания, съпоставим с цитираните правни норми, налагат за съда извода, че мястото където е извършена проверката и където е управлявано процесното МПС, е земна площ, предназначена и обикновено използвана за движение както на ППС, така и на пешеходци - път (пътека), водещ към беседката в землището на с.С., поради което счита за доказано, че мястото на извършената проверка е път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. Опитът на свидетелите И. и Ш. да представят мястото само като пътека, следва да се преценява на първо място през обстоятелството, че първият е близък родственик по сватовство на подсъдимия, а вторият е негов приятел и е нормално от житейска гледна точка да се стремят да го оневинят.

3

Същевременно те сочат обстоятелства, които по категоричен начин доказват, че мястото е именно такова, използвано обичайно за движение на ППС – високопроходими коли и каруци, а не тясна пътека, предназначена само за пешеходци. И двамата са категорични, че това е пътят за беседката, по който е дошъл и си е тръгнал подсъдимия. Фактът, че е стар път, няма пътни знаци и канавки не променя неговото основно предназначение. Още по-малко значение има обстоятелството колко често по него се движат ППС. Св.И. например посочва, че тяхната компания често се събират на беседката, поне веднъж в седмицата. Честотата на движение по този път обаче е неотносима към определянето му като такъв за обществено ползване, респективно към съставомерността на деянието.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Комплексният анализ на всички доказателства формира за съда извод, че обвинението е ДОКАЗАНО по несъмнен начин – подс.Е. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК - на 18.03.2023 г. в с.С., обл. Р., управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „С. Й. К.“, с рег. №..............., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1,87 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „ Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARВА 0178 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата.

От обективна страна елементите на деянието са налице както следва – подсъдимият е употребил алкохол на процесната дата, след което се е качил и е управлявал товарен автомобил „С. Й. К.“, с рег. №............. . С направения тест с техническо средство“Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№ ARBA 0178 е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта му към момента на извършване надеянието е била над 1.2 на хиляда – 1.87 на хиляда.

От субективна страна подсъдимия е действал със знание за общественоопасния характер на извършеното от него деяние и желание за настъпване на неблагоприятните последици от него, с оглед на което съдът възприема виновно неговото поведение, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимия.