Разпореждане № 154566 от 07.10.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 154566 гр. София, 07.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110143766 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

276412/18.08.2025 г., с клеймо от 17.08.2025 г., от С. Т. С., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. София, ул. Со* срещу “Ф*” ЕООД, с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Д*, представлявано от П*, с която са предявени обективно евентуално съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. ГЛАВЕН - чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 5132104/5/30/2024 г., сключен между “Ф*” ЕООД, с ЕИК:*и С. Т. С., ЕГН:

**********, поради противоречие на закона, добрите нрави и липса на основание

2. ЕВЕНТУАЛЕН – чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да се обяви за нищожен чл.4 от Договор за предоставяне на поръчителство № 5132104/5/30/2024 г.,

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е сключил договор за заем с „Изи *“ АД по силата на който се е задължил да предостави едно от посочените в договора обезпечения. В изпълнение на това задължение, при сключване на договора за заем ищецът е подписал и договор за предоставяне на гаранция с ответника, по който последният е обезпечил пред кредитора задълженията на заемателя срещу възнаграждение, платимо от заемателя разсрочено към всяка от месечните му вноски по заемния договор.

Счита, че в отношенията си със заемодателя и гаранта ищецът има качеството потребител, като и двата договора следва да отговарят на 1 специалните изисквания на ЗПК, а доколкото обезпечителната сделка има акцесорен характер, нейната действителност зависи от наличието на валидно заемно правоотношение. Намира, че клаузата на чл. 4 от договора за заем е нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, т. 10 ЗПК, а договорът за поръчителство е изначално лишен от основание поради липса на насрещна престация от ответника срещу получаваното възнаграждение предвид наличието в негова полза на регрес в случай на погасяване на задълженията по заемния договор. Твърди, че ответникът и заемодателят са свързани лица, като възнаграждението по оспорената сделка на практика се е усвоявало като печалба от заемното дружество, същото е било уговорено в прекомерно завишен размер и не се е включвало в ГПР по заемния договор, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се накърняват добрите нрави. Ето защо моли са установяване на нищожността на договора за поръчителство.

Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Прави искане за неприсъствено решение.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: *.

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Договор за паричен заем №5132104; 2. Договор за поръчителство; 3. Погасителен план; 4. Декларация за Застраховка „Живот“.

Моли съда да задължи ответника по чл.190 ГПК да представи: - копие от договора и на евентуалния договор за допълнителна услуга, погасителен план и СЕФ, от където ще се установят всички компоненти, които следва да се включат в ГПР по договор за предоставяне на потребителски кредит №5132104/30.05.2024г. като се включи дължимото възнаграждение за поръчителство.

Моли съда да бъде допуснато изслушването на Съдебна Счетоводна Експертиза, по която вещото лице — счетоводител, след представяне на изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори: 1. Каква е общата сума, която С. Т. С. с ЕГН:

********** е изплатила по Договор за кредит и договор за поръчителство№5132104, включително и чрез рефинансиране на заема? 2. Моля вещото лице да посочи размера, датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения на всяко извършено от потребителя плащане. З. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо подлежащата сума за изплащане /такава по договор за кредит и договор за поръчителство/ и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, моля вещото лице да посочи какъв е действителният размер на ГПР по Договор за паричен заем № 5132104 като включи в него дължимото възнаграждение за поръчителство и сумата на застрахователната полица? 4. Какъв е размерът на шрифта, използван в декларацията за застраховка Животи съответно отговаря ли размерът на изискванията от чл. 10, ал. 1 ЗПК?

Моли да му бъде издадено съдено удостоверение да направи справки в ЦКР.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

По представителната власт

Ищецът се представлява Еднолично адвокатско дружество „Д*“, гр.

София, бул. „Ал*., представлявано от Д* – Управител, e-mail: *****, с надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л. 26-27 от делото).

Ответникът юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

Материалният интерес по иска по чл.26 ЗПК е 333.12 лева, поради което държавната такса е в размер на 50.00 лева.

Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 50.00 лева, съгласно молба с вх. № 309446/23.09.2025 г.

По редовността на исковата молба и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да 3 прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК, отговорът ще се счита за неизвършен.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен 4 отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.

УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.