Решение № 260064 от 11.11.2020, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 277/2020
- Вид
- Решение № 260064
- Подписан
- 11.11.2020
- В сила
- 11.11.2020
- Състав
- МИРОСЛАВ ДАНАИЛОВ ДОСОВ, НАДЯ ГЕОРГИЕВА ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА, КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.55,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84,ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е № 260064 гр. Враца, 11.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:
НАДЯ ПЕЛОВСКА мл.с.
КАМЕЛИЯ КОЛЕВА при участието на секретаря Мария
Ценова, като разгледа докладваното от съдия Досов в. гр. дело №277 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
С Решение №10/16.01.2020 год. , постановено по гр. дело №790/2019 год., РС - Козлодуй е отхвърлил предявения от М.С.М. *** против "ЧЕЗ Електро
България"АД-гр.София иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 53.72 лева, получена от ответника без правно основание, като погасен чрез плащане/сторниране на платеното в хода на процеса.
Със същото решение РС-Козлодуй е осъдил ответника
"ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София да заплати на ищеца М.С.М. сумата от 0.30 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца деловодни разноски от 62.00 лева.
На основание чл.38,ал.1, т.3, пр.2-ро от "Закон за адвокатурата" съдът е осъдил ответното дружество да заплати на адв.М.С.
-пълномощник на ищеца М., адвокатско възнаграждение от 300.00 лева.
Решение №10/16.01.2020 год. е обжалвано от "ЧЕЗ
Електро България" АД в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 0.30 лева.
В жалбата се твърди, че в атакуваната си част решение №10/16.01.2020 год. е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че в нарушение на материалния закон районният съд е приел, че се дължи плащане на сума от 0.30 лева като законна лихва върху сумата от 53.72 лева за периода от 26.06.2019 год. до 15.07.2019 год., тъй като и самата сума от 53.72 лева /главницата / не се е дължала към датата на нейното заплащане /от страна на ищеца/. Развиват се съображения, че решение на Окръжен съд-Враца по възз.гр.дело №258/2019 год., с което е потвърдено решение на РС-Козлодуй по гр.дело №301/2018 год. няма сила на пресъдено нещо по отношение на лихви за забавено плащане по фактура №*********/16.02.2018 год. Въпреки това, отпадането на дължимостта на лихвата/неустойката по фактура №*********/16.02.2018 год.. е станало след влизането в сила на решението по възз. гр.дело №258/2019 год. на Окръжен съд-Враца на 28.05.2019 год. Сумата от 53.72 лева е заплатена /от ищеца/ на 25.06.2019 год. след влизане в сила на съдебното решение, поради което е недължимо платена и след плащането е станала сума, надплатена по сметката на потребителя съгласно договора за доставка на ел.енергия между крайния снабдител и клиентите. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.26 от Общите условия на "ЧЕЗ Електро България"АД, като твърди, че след като ищецът не е посочил начин на възстановяване на сумата /от 53.72 лева/, то тя правилно е била прихваната от дружеството на 15.07.2019 год. с дължими плащания по друга, последваща фактура. Счита също, че претенцията за присъждане на законна лихва от датата на входиране на исковата молба в съда-26.06.2019 год., до окончателното изплащане се явява недопустимо, тъй като и искът /за заплащане на сумата 53.72 лева/ е за лихва,а лихва върху лихва не се дължи.
Иска се отмяна на решение №10/16.01.2020 год. в обжалваната част и отхвърляне на иска за законна лихва с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК ответникът по жалбата е депозирал писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Поддържа се, че основанието за заплащане на исковата сума е отпаднало, тъй като по силата на решението на РС-Козлодуй по гр.дело №301/2018 год. е отпаднало основанието на главното задължение, при което единственият начин за защита е чрез предявяване на иска за възстановяване на недължимо платената сума. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноски за адвокатска защита на въззиваемия в условията на чл.38, ал.2 от ЗА.
Страните не правят доказателствени искания. Освен въззивната жалба против решение №10/16.01.2020 год., по гр. дело №790/2019 год. на Районен съд-Козлодуй, "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София е подало и частна жалба против определение №185/02.03.2020 год. на РС-Козлодуй, постановено по гр.дело №790/2019 год., с което РС-Козлодуй е оставил без уважение молбата на "ЧЕЗ Електро България"АД - гр.София за изменение на решение №10/16.01.2020 год. в частта му за разноските. Жалбата е много подробна и в нея се оспорва правото на адв. С. да получи възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ.
Ответникът - жалбоподател счита, че законовите предпоставки за присъждане на такова възнаграждение не са налице, тъй като както ищецът, така и адв.С. не са посочили на основание на коя от хипотезите на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА е предоставена безплатната правна помощ.
Иска се определение №185/02.03.2020 год. да бъде отменено, а претенцията на адв.С. за присъждане на адвокатско възнаграждение отхвърлена. Евентуалното му искане е възнаграждението на адв. С. да бъде намалено до размер от 53.72 лева.
В срок е постъпил отговор от адв.С., в който също подробно се мотивира становище за неоснователност на частната жалба против определение №185/02.03.2020 год.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
На 26.06.2019 г. районният съд е бил сезиран с искова молба от М.С.М. срещу "ЧЕЗ Електро България" АД с искане последният да бъде осъден да му заплати сумата от 53,72 лева, получена без правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че ищецът е законен наследник на Е. Б. С., починала на 08.05.2011 год. Приживе наследодателят е бил собственик на недвижим имот - апартамент , находящ се в гр. ***, а след смъртта имотът бил наследен от ищеца като единствен наследник.
След смъртта на майка си ищецът останал да живее в жилището и ползвал ел. енергия, бидейки и титуляр по сметка с клиентски №***. На 12.02.2018 год. служители при ответното дружество извършили проверка на средството за измерване /електромер/ с фабричен № 0236531, за което съставили констативен протокол № 3021301, въз основа на който издали фактура № **********/16.02.2018 год. на стойност 581,57 лева. След като установил това, ищецът подал искова молба, по повод на която Районен съд - Козлодуй се произнесъл с решение № 344/02.11.2018 год. по гр. дело № 301/2018 год., потвърдено с решение № 166/28.05.2019 г. по гр. дело № 258/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца, влязло в сила на 28.05.2019 год., с което е признато за установено по отношение на "ЧЕЗ Електро България" АД, че не дължи сумата от 581,57 лева с ДДС, представляваща начислена консумирана, но неплатена ел. енергия по партида на клиентски № 3002231004704 за периода 15.11.2017 год. - 12.02.2018 год. въз основа на съставен констативен протокол № 3021301/12.02.2018 год. за обект - апартамент в гр. ***, ведно със законната лихва върху тази сума. Твърди се, че въпреки това ответникът продължавал да начислява лихва върху сумата от 581,57 лева и сумата продължавала да стои като задължение за плащане по партида на клиентския номер. Посочва, че служители при ответното дружество го уведомили, че независимо от крайния изход на делото сумата следва да бъде платена, иначе ще бъде преустановено електрозахранването. По тази причина, макар след влизане в сила на горепосоченото решение, платил на 25.06.2019 год. сумата от 53,72 лева, представляваща лихви върху съдебно отреченото вземане от 581,57 лева.
Твърди, че доколкото е отпаднало основанието за плащане на сумата от 581,57 лева, то е отпадало и основанието за дължимост на акцесорното вземане за лихва върху нея в размер на 53,72 лева.
В указания му срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че, тъй като не е платено, за вземането по фактура № **********/16.02.2018 г.од наистина е имало неустойка за забава за периода от падежа - 06.03.2018 год. до сторнирането й - в случая веднага след научаването за влизане в сила на съдебното решение, а именно м. 07.2019 год. Посочва, че решението на Окръжения съд не му е връчено и е узнал за него, съответно за влизането в сила на първоинстанционния съдебен акт, по-късно, в който именно момент е сторнирана сумата от 73,79 лева - начислявани лихви върху съдебно отреченото вземане. Излага съображения, че по тези причини не е дал повод за завеждане на делото, като в допълнение сочи и недобросъвестно поведение на ищеца, който е следвало първо да покани ответника да сторнира сумата, а след това да предяви иск. Отделно оспорва иска, като твърди, че недължимостта на лихвата не е била част от предмета на делото и не е обхваната от силата на решението, поради което е имало основание същата да бъде начислявана. Твърди, че при сторнирането на сумите от лихва и главница на 12.07.2019 г. е останала сума надплатена по сметка на потребителя. С нея е погасено /платено/ задължението му от 15.07.2019 г. по фактура № **********/15.07.2019 г. В тази връзка твърди, че на 24.07.2019 г. ищецът не е платил цялата сума по фактура № **********/15.07.2019 г. на стойност от 86,92 лева, тъй като 73,79 лева са прихванати с нея, а в ЦОК Козлодуй е заплатил само 13,13 лева. от Отделно сочи, че от платежния документ не става ясно кой е превел сумата от 53,72 лева. При условията на евентуалност е направил възражение за прихващане на надвнесената от ищеца сума с негови задължения към оператора по фактура № *********/15.07.2019 г., като усвоената по този ред сума в размер на 73,79 лева. От правна страна посочва, че в чл. 26 от Общите условия е уредена процедурата по "връщане или прихващане на надплатени суми", която ищецът не е спазил, а от там операторът не е бил длъжен да следи за наличието на основания за прилагането й. В продължение на това твърди, че като изявление по този ред е счел исковата молба, след получаването на която е приложил процедурата. Отделно прави възражение, че е необходимо технологично време за обработка на делото и връщане на надвзетата сумата.
Съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, т.
1 ЗЗД. По негова основателност се е произнесъл с решението, чиято отмяна се иска, като е отхвърлил предявения иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; осъдил е ответника да заплати на ищеца сумата от 0.30 лева и е присъдил разноски в полза на ищеца в общ размер на 362,00 лева. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел от фактическа страна, че между страните е налице договор за използване на електроразпределителна мрежа при общи условия за обект - апартамент, намиращ се в гр. *** с клиентски № ***. На 12.02.2018 г. служители при ответното дружество извършили проверка на средството за измерване /електромер/ с фабричен № 0236531, за което съставили констативен протокол № 3021301, въз основа на който издали фактура № **********/16.02.2018 г. на стойност 581,57 лева. С решение № 344/02.11.2018 г. по гр. дело № 301/2018 г. по описа на Районен съд - Козлодуй на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на „ЧЕЗ Електро България“ АД, че не дължи сумата от 581,57 лева с ДДС, представляваща начислена консумирана, но неплатена ел. енергия по партида на клиентски № 3002231004704 за периода 15.11.2017 г. - 12.02.2018 г. въз основа на съставен констативен протокол № 3021301/12.02.2018 г. за обект - апартамент в гр. ***, ведно със законната лихва върху тази сума.
Посоченото решение е потвърдено с решение № 166/28.05.2019 г. по гр. дело № 258/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца и влязло в сила на същата дата.
Съгласно представена по делото разписка № 0400009241694543/25.06.2019 г. , издадена от "Изипей" АД е заключил, че са отразени задължения на ищеца към ответното дружество, а именно сума по фактура № 430037203432/14.06.2019 г., дължима до 08.07.2019 г. - 00,00 лева, неустойка за просрочени плащания в размер на 53,72 лева и сумата от 581,57 лева сума по съдебни вземания, а платена от ищеца е само сумата от 53,72 лева.
Разпечатката съдържа 35 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40c12343-7e27-4cf2-80b4-9998ed28ba62