Решение № 1236 от 20.11.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2253/2024
- Вид
- Решение № 1236
- Подписан
- 20.11.2024
- В сила
- 20.11.2024
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 1236 гр. Варна, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. И.
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20243100502253 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 627 ж и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 83063/17.10.2024г. по описа на РС-Варна, подадена от Л. Н. В., ЕГН: **********, с адрес в град Варна, ул. „Княз Н. Николаевич“ № 30 и К. С. Т.а – Ненова, ЕГН: ********** с адрес в град Варна, бул. „Княз Борис I” № 109, ет. 3, ап. 10, чрез общия им процесуален представител адв. К. М. срещу Решение № 3290/19.09.2024 г. постановено по гр. дело № 6263/2024 г. по описа на РС-Варна, 48-ми състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 73083/13.09.2024 г., подадена от Л. В. и К. Т., за допълване на Решение за издаване на европейско удостоверение за наследство № 2383/24.06.2024 г., постановено по гр.д. № 6263/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 48 състав, чрез вписване дяловете на наследниците.
Жалбоподателите – Л. Н. В. и К. С. Т.а считат обжалваното решение за неправилно.
Считат, че задължение на сезирания с молба за издаване на европейско удостоверение за наследство съд е да попълни изцяло издаденото Европейско удостоверение за наследство, съобразно одобрения Формуляр V с цялата изискуема информация. Така в точка 8 от Приложение IV – „Правно положение и права на наследниците“ от Формуляр V „Европейско удостоверение за наследство“, следва да бъдат посочени дяловете на всеки един от наследниците в наследството. Тази информация съдът следва да попълни съобразно нормите на българското наследствено право, приложимо на основание чл. 21 от Регламент (ЕС) № 650/2012г. към откритото наследство в настоящия случай. Жалбоподателите считат, че са представили необходимите доказателства за определяне на дяловете им – представили са удостоверение за наследници, от което е видно, че на основание чл. 5 и чл. 9 от ЗН наследяват общия им наследодател с равни дялове по ½ идеални части за всяка. Считат за неправилен извода на първоинстанционния съд, че е трябвало да посочат в заявлението си за 1 издаване на удостоверението какви са квотите им в наследството. Сочат, че във формуляр IV „Заявление за издаване на европейско удостоверение за наследници“ няма графа, в която да посочат тези квоти. Считат, че определянето на квотите на наследниците е задължение на съда. Възразяват срещу извода на първоинстанционния съд, че е било необходимо да поискат в европейското удостоверение за наследство да се посочат квотите на наследниците.
Считат, че съдържанието в точка 8 от приложение IV – „Правно положение и права на наследниците“ от формуляра е част от задължителното съдържание на удостоверението за наследство и съдът следва служебно да попълни тази информация, за да бъде издаденото от него европейско удостоверение за наследство пълно и да изпълнява своите функции по легитимация на наследниците и определяне на техните наследствени права в рамките на целия Европейски съюз.
По същество молят обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания за допълване на издаденото европейско удостоверение за наследство, като в точка 8 от Приложение IV – „Правно положение и права на наследниците“ от удостоверението се впишат дяловете на наследниците от наследствената маса – ½ идеални части от наследството за Л. В. и ½ идеални части от наследството за К. Т.а – Ненова.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по постъпило заявление по формуляр, за издаване на Европейско удостоверение за наследство, подадено от К. С. Т. и Л.
Н. В., в качеството им на наследници на С. И. Т., починал на 10.04.2021г. в гр. Варна, Република България, за което е съставен Акт за смърт № 0968/10.04.2021 г. в гр. Варна. В заявлението е посочено, че Л. Н. В. е съпруга на починалия, а К. С. Т. негова дъщеря.
Представено е удостоверение за наследници изх.№АУ009561ОД от 25.01.2024г. издадено от Община Варна, р-н Одесос.
С решение № 2383/24.06.2024 г. постановено по гр. дело №6263/2024 г. по описа на РС-Варна, съдът е разпоредил: да се издаде Европейско удостоверение за наследство на С. И.
Т., ЕГН **********, починал на 10.04.2021г. в гр.Варна, за което е съставен Акт за смърт № 0968/10.04.2021 г., в което като наследници да се впишат: дъщеря му К. С. Т. ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, бул. Княз Борис І, №109 ,ет.3, ап.10 и съпругата му Л. Н. В., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, бул. Княз Н.Николаевич №30, ет.1, ап.2; Европейско удостоверение за наследство да се издаде по образец - формуляр V от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство.
Действително в издаденото от РС-Варна Европейско удостоверение за наследство, в точка 8 от Приложение IV – „Правно положение и права на наследниците“ липсва посочване на правата на наследниците от наследственото имущество.
Съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 627ж от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса е внесена.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт, съгласно разпоредбата на чл. 627ж от ГПК, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. По същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 627ж от ГПК, актовете, постановени по искане за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство, подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от момента на връчването. Когато издаденото европейско удостоверение за наследство е неточно или отказът за поправката, изменението или оттеглянето му е неоснователен, съдът отменя 2 постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.
С европейското удостоверение за наследство наследникът се легитимира в държави от ЕС и съответно му се дава възможност да упражни наследствените си права на територията на държава, различна от държавата, където наследодателят е имал обичайно местопребиваване. Издаденото европейско удостоверение за наследство може да се използва от наследниците на починалия, на които се налага в друга държава членка на ЕС да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници. Лицата, които могат да подадат заявление за издаване на европейско удостоверение за наследство са наследници – както е в настоящия случай, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество.
Органът, който е компетентен да издаде европейското удостоверение за наследство следва да използва унифициран формуляр /Приложение 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 – Европейско удостоверение за наследство).
В настоящия случай, в точка 8 от Приложение IV – „Правно положение и права на наследниците“ на формуляра, липсва посочване на правата на наследниците от наследственото имущество. Дяловете на наследниците от наследствената маса на наследодателя, на основание чл. 5 и чл. 9 от ЗН са – ½ идеални части от наследството за Л.
Н. В. и ½ идеални части от наследството за К. С. Т.а – Ненова.
Настоящият съдебен състав счита, че посочената информация следва да бъде вписана служебно от съда в европейското удостоверение за наследство, без да е нужно изрично искане от страните. От страните е необходимо излагането на твърдения за факти и представяне на доказателства за тях, че са наследници на починалия, като съдът следва да приложи съответната правна норма и да определи правата на всеки един от наследниците върху наследственото имущество, като надлежно попълни унифицирания формуляр за издаване на европейското удостоверение за наследство .
Настоящият съдебен състав счита, че с оглед целта, за която се издава европейското удостоверение за наследство – да може да се използва от наследниците на починалия, на които се налага в друга държава членка на ЕС да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници, информацията в точка 8 от Приложение IV – „Правно положение и права на наследниците“ на формуляра, следва да бъде попълнена от издаващия компетентен орган – РС-Варна.
Подадената въззивна жалба е основателна.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания за поправка, на основание чл. 627ж от ГПК, на издаденото Европейско удостоверение за наследство, като в точка 8 от Приложение IV – „Правно положение и права на наследниците“ от удостоверението се впишат дяловете на наследниците от наследствената маса – ½ идеални части от наследството за Л. В. и ½ идеални части от правата в наследството за К. Т.а – Ненова.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 627ж от ГПК, решение № 3290/19.09.2024 г. постановено по гр. дело № 6263/2024 г. по описа на РС-Варна, 48-ми състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 73083/13.09.2024 г., подадена от Л. В. и К. Т., чраз адв.
К. М., за допълване на Решение за издаване на европейско удостоверение за наследство, постановено по ч.гр.д. № 6263/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 48 състав, чрез вписване дяловете на наследниците.
ВРЪЩА делото на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия, 3 съгласно дадените задължителни указания в мотивната част на решението.
Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4