Решение № 238 от 03.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Стара Загора, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500430 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба с вх. № 00913/12.05.2023г., подадена от ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК ***, гр. С., ***. в качеството си на длъжник по изп. дело с № 20238710400033, чрез юрисконсулт Б.М., с адрес на кантора: гр. С., ***. против действията на Частен съдебен изпълнител Я.Г. с РЕГ.№ 871 на КЧСИ, район на действие- ОС Стара Загора с адрес: гр. С.З., ***, по ИД с №20238710400033 с взискател: Н. П. З. със съдебен адрес: гр. С.З., *** чрез адв. Ж. З., с което се определят разноските по делото, включително и ОТКАЗА на съдебния изпълнител, обективиран в изрично Постановление с изх. № 1710 от 03.05.2023 год. да намали размера на разноските по изпълнението.

Жалбоподателят намира същото Постановление и адв. възнаграждение за прекомерно предвид фактическата и правна сложност на конкретното изп. производство. Позовават се на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК. По делото на датата 03.05.2023 г., получили Поканата за доброволно изпълнение {ПДИ) от ЧСИ Я.Г. с рег.№ 871 на КЧСИ с район на действие ОС Стара Загора по ИД с № 20238710400033 образувано от взискателя Н. П. З. за задължения на ДБЖЗ АД установени с изп. лист под №36/15.12.2021 год. В ПДИ било посочено адв. възнаграждение на взискателката е в размер на 1540.00 лева.

В резултат на това с тяхна молба от 02.05.2023 год. са поискали намалянето на това адвокатско възнаграждение от ЧСИ, но са получили и 1 съобщение, с което ЧСИ ги е уведомила, че възражението им за прекомерност на разноските не е било уважено в разрез с императивните разпоредби на закона с процесното Постановление с изх. № 1710 от 03.05.2023 год.

Това обуславяло правния им интерес да обжалват именно това действие на съдебния изпълнител Я.Г. на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Посочените в ПДИ разноски са в размер на 1540,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателката по и.д.. Дългът, за който е образувано изп. производство е в общ размер от 15000,00 лв., ведно със законната лихва КАТО ТВЪРДЯТ, че в този размер разноските по изпълнението дължими от длъжника се явявал прекомерен и не може да надвишава минималния размер от 200 лв., тъй като била подадена само молба за образуване на изп. дело.

Моли да бъдат отменени определените от ЧСИ разноски по изпълнението, обективирани в процесното Постановление с изх. № 1710 от 03.05.2023 год. по изп. Дело № 33/2023 год. по описа на Частен съдебен изпълнител Я.Г. с РЕГ.№ 871 на КЧСИ, район на действие- ОС Стара Загора относно приетото и начислено адвокатско възнаграждение в размер на 1540 лева, като същото бъде намалено в размера ненадхвърлящ сумата от 200.00 лева.

Налице е и искане от жалбоподателя, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да им се присъдят и направените по делото разноски, подробно описани в жалбата.

Подробни съображения и доводи са изложени в писмената жалба на жалбоподателя ЗАД Д.Б.Ж.З., ЕИК ***, гр. С., ***. в качеството си на ДЛЪЖНИК по изп. дело с № 20238710400033, чрез юриск. Б.М., с адрес на кантора: гр. С., ***.

В законоустановения едноседмичен срок са постъпили писмени възражения от другата страна, взискателя Н. П. З. със съдебен адрес: гр. С.З., ***, чрез адв. Ж. З., с които молят да се остави без уважение жалбата на жалбоподателя против действията на ЧСИ Я.Г., с които се определят разноските по делото, включително и ОТКАЗА на съдебния изпълнител, обективиран в изричното Постановление изх. № 1710/03.05.2023 год. да намали размера на разноските по изпълнението.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Я.Г., с които моли да се остави без уважение жалбата, както и копие от изпълнително дело с № 33/23 год., по описа на същия ЧСИ.

По направените с жалбата на жалбоподателя ЗАД Д.Б.Ж.З. АД, ЕИК ***, гр. С., ***. в качеството си на ДЛЪЖНИК по изп. дело с № 20238710400033, оплаквания съдът намери за установено следното:

Относно допустимостта:

Настоящата жалба е подадена от надлежно легитимирана страна длъжникът в изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, посочено в чл.435, ал.2, т.7 от ГПК определените разноски по изпълнението инкорпорирани както в поканата за 2 доброволно изпълнение с изх.№ 1548/13.04.2023г., /л.8 от изп. дело/, така и в изрично Постановление изх. № 1710/03.05.2023 год.. Жалбата е подадена в предвидения в чл.436, ал.1 от ГПК (Изм. -ДВ, бр. 100 от 2019 г.) процесуален срок. Предвид горното съдът счита, че същата е допустима и следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Относно основателността:

Въззивният съд намира, че на осн. чл.426 от ГПК и във връзка с чл.427, ал.1, т.1 от ГПК и по молба от 07.04.2023г. от взискателя Н. П. З. в кантората на ЧСИ Я.Г. е образувано изпълнително дело под № 20238710400033 срещу длъжника ЗАД Д.Б.Ж.З. АД гр. С., ***. в качеството си на ДЛЪЖНИК по същото изп. Дело.

Общата сума за начислените разноски по изп.дело за адв. възнаграждение е в размер на 1540.50 лв., видно от поканата за доброволно изпълнение. На осн. чл.428, ал.1 от ГПК е изпратена същата покана за доброволно изпълнение с изх.№ 1548/13.04.2023г. /л.8 от изп. дело/, с която длъжникът е уведомен, че общото задължение по изп. Дело възлиза на сумата от 29 353.51 лева.

В чл.435, ал.2 от ГПК е предвидена възможността за длъжника да обжалва и разноските по изпълнението. В тази връзка следва да бъдат взети предвид разясненията, дадени в т.2 от ТР под №3 от 10.07.2017г. по тълк.дело с № 3/2015г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно които „постановление за разноски” следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в ПДИ.

В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и в издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 от ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. Видно от ПДИ до длъжника „постановлението за разноските” е инкорпорирано в нея.

По изп. Дело е издадено и изрично Постановление изх. № 1710/03.05.2023 год., с което ЧСИ Яня Георгиева е отказала да намали размера на разноските по изпълнението. В тази насока с молба с вх.№ 00817/02.05.2023г./л.14 от изп. дело/ длъжникът излага становище и прави възражението си за несъразмерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Окръжният съд намира, че жалбата на жалбоподателя е неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

С молбата си за образуване на изпълнителното дело адв. З., като пълномощник на взискателката З. е представила пълномощно и договор за 3 правна помощ и съдействие, изходящо от Н. П. З., с предмет: „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуването и воденето на изпълнително дело", в договора е отразено, че взискателят й е заплатил в брой сумата от 1540 лв. за посочения по-горе предмет. След съответната молба от длъжника, ЧСИ Я.Г. е отказала да намали размера на платеното от въззиваемата З. адвокатско възнаграждение. Постановлението на съдебния изпълнител е правилно и законосъобразно и не следва да бъде отменено, а напротив следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано поради следното:

Оплакването на жалбоподателя, че дължи на взискателя адвокатски хонорар само за образуването на изпълнително дело е неоснователно. С измененията и допълненията на Наредба под № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. ДВ. бр. 68 от 22.01.2019г. и съответно измененията, обн. в ДВ. бр. 88 от 2022г., са променени и текстовете, касаещи именно размера на адвокатските възнаграждения при процесуално представителство, защита и съдействието по изпълнителни дела.

Така съгласно чл.10, т.1 за образуване на изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 200лв. Но Съгласно т.2 чл.10 от Наредбата № 1/2004г., отделно е предвидено заплащане на адвокатски хонорар и за процесуално представителство, зашита и съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Следователно, платеният от взискателя адвокатски хонорар се дължи с оглед, както вида на упълномощаването, така същият хонорар зависи и от числото и вида на извършените изпълнителни действия с цел удовлетворяването на паричните вземания на взискателя. В настоящия случай упълномощаването по представения по изп. дело договор за защита и съдействие е за образуване и водене на изпълнително дело, а заплатеният от доверителната ми хонорар е определен като сбор от хонорара по чл.10 т.1 и по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. Хонорарът, платен от взискателката е заплатен още преди образуването на изпълнителното дело, когато не е известно какви изпълнителни действия ще се наложи да бъдат извършени, за да се удовлетвори взискателя. Платеното от взискателя възнаграждение е за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело до събирането на всички дължими суми по делото, без значение колко и какви изпълнителни действия ще бъдат предприети.

Твърденията на жалбоподателя, че процесуалното представителство по изпълнителното дело се изразява само в написването на молба за образуване на изпълнително дело и депозирането й пред съдебния изпълнител, не отговаря на истината. За организиранета на адекватната и надлежна защита на въззиваемата З., пълномощника й адв. З. е правила съответните справки по изпълнителното дело. От материалите по него се установява още, че след молбата за образуване на изпълнително дело, тя е подала и молба за извършване на справка в БНБ за наличие на банкови сметки на 4 длъжника. Тъй като длъжникът не е заплатил дължимата по делото сума, съдебният изпълнител е предприел съответните принудителни действия по събирането й. С оглед на адекватната защита на своите интереси, въззиваемата З. е ангажирала съответните адвокатски услуги не само за образуване на изпълнително дело, а и за воденето на изпълнително производство и извършването и на други различни изпълнителни действия за събирането на дълга от длъжника.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва в исковата молба банковата си сметка или друг надлежен начин за плащане. Така още с получаването на исковата молба ответникът (длъжник в изпълнителното производство) е бил информиран за начина, по който е можел да заплати задължението си, за да избегне възможността срещу него да бъде образувано изобщо изпълнителното дело. Следователно въпреки дадената му от закона възможност, длъжникът не е извършил доброволно плащане на дължимите суми, поради което въззиваемата З. е била принудена от процесуалното поведение на самия жалбоподател и длъжник да прибегне до принудителното им събиране. По този начин длъжникът сам се е поставил в положение да заплаща задължението си посредством принудително изпълнение, с всички произтичащи от това такси и разноски. Именно поради бездействието на длъжника и в защита на своите интереси, въззиваемата З. е ангажира адвокатските услуги не само за образуване на изпълнително дело, но и за воденето на изпълнителното производство и съответно извършването на различни изпълнителни действия за събирането на дълга, които, с оглед принципа на справедливостта, следва да й бъдат възстановени в пълен размер.

Между другото, въззивният съд следва да отбележи, че и към настоящия момент по делото не са налице данни и доказателства жалбоподателят и длъжник да е заплатил или внесъл каквато и да била част от неговия дълг т.е. не е налице никакво плащане към настоящият момент от страна на жалбоподателя.