Решение № 207 от 16.10.2023, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Нова Загора, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20232220100452 по описа за 2023 година

Производството е по чл.26, ал.1, пр.1 и 3 от ЗЗД във вр. с чл.22, чл.11 и чл.19 от ЗПК и във вр. с чл.92 от ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба в Районен съд Пловдив от Г.

Д. Т. с ЕГН ********** и адрес - *********, чрез пълномощника му - адв.С. Н. от АК Пловдив против „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД с ЕИК 201284228, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Рачо Петров Казанджията“ № 4, ет.6 , за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, обективирана в чл.18.2, т.8 от Договор за потребителски кредит № М0000001076 от 12.06.2020 г., като против оречащ на императивните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и нарушаващ чл.11, т.9 и 10 от ЗПК, с цена на иска 256.50 лв.

Със свое Определение № 5085 от 02.05.2023 г. Районен съд Пловдив е прекратил производството по гр.д.№ 5859 по описа си за 2023 г. и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд Нова Загора.

В исковата молба се твърди, че на 12.06.2020 г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит № М0000001076, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1900.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 41.00 %, годишен процент на разходите - 49.61 %. Съгласно договора /чл.18.2., т.7/ потребителят се задължавал в срок от 3 работни дни след сключване на настоящия договор, да представи на кредитора „оригинален документ за доходите“ с подпис и печат на издалите го лица, удостоверяващ пълния размер на декларираните доходи от страна на потребителя в представеното искане за потребителски кредит, като документьт можел да представлява служебна бележка, данъчна декларация с входящ номер или друг документ и се представя на кредитора. Кредитора имал право да откаже приемането на представения документ за доходите, ако не удостоверява всички декларирани доходи на потребителя в искането за потребителски кредит.

В случай, че Кредитополучателят не изпълнел задължението си, посочено в чл.18.2., т.7 от договора, според чл.18.2, т.8 от процесния договор, същият дължал на кредитора заплащането на разходи в общ размер на 256.50 лв., които потребителят щял да заплати на равни части с месечните погасителни вноски.

1

Твърди се, че ищецът е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за разходи на следните правни основания:

За да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения, чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включило в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събирали за осигуряване на фирми гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Посочва се, че преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението, следвало да се извърши при спазване на критериите, заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д.№ 1/09, с което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите прави следвало да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като можели да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът можел да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи бил задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на ищеца, съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

По силата на чл.92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечавала изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приемало безпротиворечиво, че тя можела да има и санкционна функция.

Твърди се, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Твърди се също, че предвидената такса за разходи в размер на 256.50 лева била загубила присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била близо 50% от заетата сума в размер на 1900.00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Заемодателят не бил търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като заплащането на таксата за разходи не служела за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски като по този начин водело до скрито оскъпяване на кредит и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Навежда, че така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова 2 институция била поставила към него неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Таксата за разходи била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и била излязла извън присъщата й обезпечителна функция.

В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес било да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишавал от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично било, след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.

Нормално било, както разходите на търговеца, така и печалбата му, да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговаряли на действителните параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на чл.18.2, т.8 от процесния договор, се въвеждал още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една страна, таксата за заплащане на разходи била включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата била предвидена в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита и по този начин заобикаляла ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне на ГПР.

Ищецът моли съда, да прогласи нищожността на клаузата от договора за кредит № М0000001076 от 12.06.2020 г., сключен с ответника „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД с ЕИК 201284228, предвиждаща заплащане на разходи в общ размер на 256.50 лв. /обективирана в чл.18.2., т.8/, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материалноправните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Моли също на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съда да присъди сумата в размер на 400 лв. в полза на адвокат С. К. Н. с ЕГН ********** за адвокатско възнаграждение, определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство.

Ищцовата страна прилага писмени доказателства по опис.

Ответникът в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез адв.М.

И. Й. от САК и е изразил становище по иска, с което посочва, че счита същия за допустим, но неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли.

Посочва, че не оспорват обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор за кредит № М0000001076/12.06.2020 г. С исковата молба ищецът бил представил сключения между страните договор за кредит, от който ответника заявява, че щял да се ползва. Така, по силата на процесния договор № М0000001076/12.06.2020 г. ответното дружество било предоставило на ищеца потребителски кредит в размер на 1900.00 лева, от които 1674.68 лева за погасяване на съществуващи задължения на ищеца към третите лица, негови кредитори - Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД, описани в чл.7, б.„б“ от договора за кредит, както и 225.32 лева за текущи нужди, усвоена от ищеца по банковата му сметка, така както било посочено в чл.7, б.„в“ и чл.8 от договора за кредит. Твърди, че с исковата молба ищецът изрично бил заявил, че е усвоил изцяло предоставения му кредитен ресурс.

Сочи, че срокът, за който бил предоставен потребителския кредит е 27 месеца, съгласно чл.6 от договора, като падежът за плащане на последната месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план по чл.11.5. от договора е 10.09.2022 г.

Излага се, че съгласно чл.11.4 от договора за кредит общият размер на задължението, което Потребителят се бил задължил да върне за срока на договора е в размер на 3005.23 лв., при лихвен процент на кредита: 41 % /чл.9 от договора/ и ГПР на кредита: 49.61 % (чл.10 от договора), от която обща сума, на връщане подлежали по пера 1900.00 лева - размера на предоставения кредит и сумата в размер на 1105.23 лева - договорена възнаградителна лихва.

Съгласно чл.11.6 от договора, Потребителят се задължавал да върне получения паричен кредит /главница/, ведно с договорната възнаградителна лихва, съобразно 3 посочения в чл.11.5 от договора погасителен план. Страните са уговорили съгласно чл.19.2 от договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят ще дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието.

В чл.18.2, т.7 от договора за кредит било предвидено задължение за потребителя в срок от 3 работни дни от сключването на договора да представи на Кредитора оригинален документ за доходите, удостоверяващ декларираните от потребителя доходи при кандидатстването. В чл.18.2, т.8 от договора за кредит било уговорено, че при неизпълнение от страна на потребителя на ангажимента му по предходната т.7, същият да заплати на Кредитора обезщетение за неизпълнението в размер на 256.50 лева. Ако така уговореното обезщетение станело дължимо, то Потребителят можел да заплати сумата на равни части с месечните вноски, като в погасителния план по чл.11.5 от договора същата била обективирана като перо „вноска по чл.18.2, т.8“, което било отделно от месечната вноска и било дължимо само в случай, че се е сбъднало условието за нейната дължимост.

Разпечатката съдържа 33 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40c090be-f6d4-4fce-a142-d53b401facae