Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1047 от 21.02.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2070/2022
Вид
Решение № 1047
Подписан
21.02.2025
В сила
27.02.2026
Състав
Екатерина Стоева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.2, т.2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.38б · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.44 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.44, ал.7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.52 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.52, ал.1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.60 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.6 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.7, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.7 · Конституция на Република България
  • чл.23 · Наказателен кодекс
  • чл.25 · Наказателен кодекс
  • чл.25, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.26 · Наказателен кодекс
  • чл. 59 · Наказателен кодекс
  • чл.59, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.59, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.7 · Наказателен кодекс
  • чл.306 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 417 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.447, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.447, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. София, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100102070 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен от А. П. П. против Прокуратурата на Република България осъдителен иск за сумата 200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.03.2021г. до изплащането.

В исковата молба ищецът излага, че през 2017г. спрямо него било отправено искане за екстрадиране в Кралство Испания във връзка с водено там наказателно производство. СГС отложил екстрадирането, тъй като към този момент бил подсъдим по НОХД № 1079/2017г. по описа на РС-гр.Сливен. С влязла в сила присъда по това наказателно дело бил осъден на една година лишаване от свобода, но вместо да бъде приведена в изпълнение в България, ищецът бил задържан няколко месеца и след това екстрадиран от органите на прокуратурата в Испания. В тази държава бил задържан, а през 2019г. осъден от Централен наказателен съд в Мадрид и изтърпял наложеното му наказание лишаване от свобода, от което приспаднато времето на задържане под стража. Докато бил в Испания прокуратурата на РБ издала европейска заповед за арест за изтърпяване наказанието в България, която твърди да е незаконосъобразна, но въз основа на нея на 30.07.2020г. бил приведен в Централния софийски затвор. Твърди, че времето, което прекарал в ареста за да бъде екстрадиран в Испания и времето, през което бил задържан в Мадрид по незаконно издадената от прокуратурата на РБ ЕЗА не е било приспаднато нито от наказанието по чуждестранната присъда, нито от това по присъдата в България. Навежда, че постановената в Испания присъда касае деяние, което е в реална съвкупност с това по НОХД 1079/2017г. на РС-гр.Сливен, без испанския съд да е извършил кумулация. Затова с молба до прокуратурата поискал по реда на чл. 417 НПК вр. чл. 59 НК да бъде извършено приспадане на изтърпяното в Испания наказание и в тази връзка прекъсване изтърпяването на наказанието в България по чл.447, ал.2 НПК, което искане било отхвърлено. Сезирал и СРП на 1 основание чл.417 НПК вр. чл.59 НК да се приспадне времето на задържането му по ЕЗА в периода 29.05.2017г.- м.08.2017г. и след 15.04.2019г., което също било отказано.

Предвид това, като последица от незаконно издадената ЕЗА и отказите на прокуратурата да приспаднат задържането, съответно изтърпяното в чуждата държава наказание, твърди да е бил лишен от свобода с около 1 година повече от законоустановеното време, от което претърпял неимуществени вреди, начиная от 29.05.2017г. Обезщетението претендира заедно със законната лихва от 30.03.2021г., когато бил освободен от затвора, до изплащането.

Ответникът изразява становище за неоснователност на иска по съображения изложени в подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор. Оспорва претенцията по размер като прекомерно завишена.

Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

През 2017г. в Република България е получена европейска заповед за арест от 23.05.2017г. /ЕЗА/, издадена от съдия в Централен следствен съд № 5 на гр.Мадрид за предаване на ищеца А. П. по повод водено наказателно производство в Испания за участие в организирана престъпна група, изпиране на имущества придобити чрез престъпления и подправяне на платежни документи.

За целите на екстрадиционното производство с постановление от 29.05.2017г. на СГП е задържан за срок от 72 часа, а с определение от 31.05.2017г. по НЧД № 2485/2017г. по описа на СГС спрямо него взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена с определение от 08.06.2017г. по ВНЧД №670/2017г. на САС.

По реда на чл.44 ЗЕЕЗА е образувано НЧД № 2507/2017г. по описа на СГС за допускане и изпълнение на ЕЗА, по което установено, че към този момент срещу ищеца има неприключило ДП № 1“КП“/2013г. на ОД на МВР-гр.Сливен, пр.пр.№ 500/2013г. на РП-Сливен за престъпление различно от тези, за които е поискана екстрадиция. С решение от 02.08.2017г. съдът приел за изпълнение европейската заповед за арест, като на основание чл.52, ал.1 ЗЕЕЗА отложил предаването до приключване на посоченото производство в България. Със същото е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от момента на приключване воденото срещу него в Република България наказателно производство в гр.Сливен до предаването му на испанските власти, и постановена отмяна на действащата идентична мярка за неотклонение. Решението е влязло в сила на 08.08.2017г.

Наказателното производство, заради което е била отложена екстрадицията, е приключило с влязла в сила на 15.02.2019г. присъда по НОХД № 1079/2017г. по описа на РС-Сливен, с която ищецът осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.26 НК на една година лишаване от свобода. Впоследствие въз основа решението по ЧНД № 2507/2017г. на СГС бил задържан на 15.04.2019г. и предаден на 07.05.2019г. на испанските власти в изпълнение на ЕЗА.

От горното е видно, че във връзка с процедурата по екстрадиция фактическото задържане на ищеца е било за периода 29.05.2017г.-02.08.2017г. и за периода 15.04.2019г.-07.05.2019г.

Не е спорно и видно от извлечение от Европейска информационна система за съдимост-ECRIS, с постановена на 18.12.2019г. и влязла в сила на 29.01.2020г. присъда на съд в гр.Мадрид, Кралство Испания, ищецът е осъден за няколко престъпленияподправяне на документи и измама, включително мошеничество, с наложени различни по вид наказания, в тази част лишаване от свобода.

2

Междувременно с Определение от 26.03.2019г. по ЧНД № 367/2019г. по описа на РС-Сливен на основание чл.25 НК са групирани наказанията по НОХД № 1862/2016г. на РС-Бургас и НОХД № 1079/2017г. на РС-Сливен с определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок 1 година, със зачитане времето, през което ищецът е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, домашен арест или е търпял наказание пробация или лишаване от свобода, по някое от двете дела.

Определението е влязло в сила на 17.06.2019г. след потвърждаването му с определение по ВЧНД № 217/2019г. на ОС-Сливен.

От данните по делото е видно, че в периода 24.08.2016г.-23.12.2016г. е изтърпял 4 месеца от наказанието по НОХД № 1862/2016г. на РС-Бургас, поради което и с оглед извършената кумулация остава да търпи 8 месеца лишаване от свобода.

Във връзка с привеждане в изпълнение на определението ЧНД № 367/2019г. на РС-Сливен е било установено, че ищецът се намира на територията на Испания, поради което на 28.01.2020г. СРП издала европейска заповед за арест за предаването му в България за изтърпяване наказанието лишаване от свобода.

След постъпване на ЕЗА в Испания е образувано производство № 18/2020г. на Централен съдебен разследващ орган № 004 в гр.Мадрид, по което установено, че към този момент А. П. се намира в Централен затвор в Мадрид V-Сото дел Реал за изтърпяване наказанието лишаване от свобода по присъдата на испанския съд и по тази причина с определение от 28.02.2020г. постановено временно освобождаване от наказанието на българския съд, за което се отнася ЕЗА на СРП, т.е. предаването на българските власти се отлага докато изтърпява наказание на испанска територия. С последващо решение от 13.07.2020г. временното отлагане е отменено с цел извършване трансфера му в България. В тази връзка не е спорно, че въз основа ЕЗА ищецът е предаден на българските власти на 30.07.2020г., на която дата приведен в ЦСЗ и от този момент зачетено начало на изпълнение наказанието лишаване от свобода по НЧД № 367/2019г. на РС-Сливен за неговия остатък от 8 месеца, фактически изтърпяно към 30.03.2021г., когато е бил освободен.

По време на изпълнението му ищецът подал молба до СРП с искане на основание чл.417 НПК вр. чл.59 НК за приспадане на задържането и изтърпяното наказание лишаване от свобода в Испания по присъдата на съда в гр.Мадрид. С постановление от 13.11.2020г. на СРП е отказано приспадане с аргумент, че няма данни за задържане в Испания, съответно присъдата на испанския съд е влязла в сила след акта на българския съд, който се изпълнява, а наложеното в чужбина наказание не е кумулирано с това определено от българския съд и няма правна възможност за това.

С друга молба ищецът сезирал СГП за прекъсване по чл.447, т.2 НПК изпълнението на наказанието поради опасност от надлежаване, защото от срока на наказанието лишаване от свобода по последното му осъждане в България трябва да бъде приспаднато времето, през което е търпял също такова наказание в Испания, във връзка с което отново направено искане за произнасяне по чл.417 НПК. С постановление от 02.12.2020г. е постановен отказ на СГП от прекъсване изпълнението, обоснован с постановлението на СРП.

Въз основа тези фактически обстоятелства съдът обоснова от правна страна следното:

Отговорността на държавата за вреди причинени на граждани от незаконосъобразни действия или бездействия на нейни органи е деликтна и се реализира по реда на ЗОДОВ при наличието на изчерпателно посочените в него 3 хипотези. Съдът е квалифицирал иска по чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ, според която норма държавата отговаря за вредите причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер.

В Решение № 212/14.10.2016г. по гр.д.№ 1402/2016г. на ВКС, ІV г.о. е направено разграничение на основанията по чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ и чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ.

Прието е, че деликт по чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ е налице само при изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ над определения с присъдата срок-когато се изтърпява наказание, наложено с влязла в сила присъда, с която лицето е признато за виновно от съда и е осъдено за извършено от него престъпление. Наложените в хода на наказателното производство мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ са мерки за процесуална принуда и тъй като с тях се засягат граждански права на лична свобода и неприкосновеност, съгласно чл.59 НК времето на задържането се приспада от наложеното наказание. По своите цели и функции тези временни принудителни мерки не са равнозначни на изпълнение на наложено с влязла в сила присъда наказание „лишаване от свобода“, поради което дори и когато задържането на лицето е по-продължително от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и задържането не е могло да бъде приспаднато по реда на чл.59 от НК, не е налице деликт по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ. След изменението на ЗОДОВ с ДВ бр.98/2012г., отговорността за вреди от незаконно търпени мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ над наложеното с присъда наказание „лишаване от свобода“ е уредена в чл.2, ал.1, т.1, пр. последно ЗОДОВ- държавата носи отговорност за дейността на правозащитните органи при всички случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5, § 1 от КПЧОС. Съгласно чл.5, § 1 от Конвенцията, прогласяващ правото на свобода и сигурност, никой не може да бъде лишен от свобода, освен по силата на постановена от съд присъда; за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона; при законен арест или лишаване от свобода с цел да се осигури явяване пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление; при лишаване от свобода на непълнолетно лице въз основа на законно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел или с цел да се осигури явяване пред предвидената в закона институция; с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници, както и при законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиция. Извън посочените хипотези, всеки друг случай на лишаване от свобода е в нарушение на човешкото право на свобода и сигурност, поради което държавата дължи обезщетение за причинените вреди от незаконното задържане над наложеното с присъда наказание в съответствие с чл. 5, § 5 от Конвенцията. Когато лицето е търпяло временни принудителни мерки „задържане под стража“ или „домашен арест“ и това задържане не е могло да бъде приспаднато по реда чл.59 НК, то налице е деликт по чл.2, ал.1, т.1, пр. последно ЗОДОВ.