Решение № 1365 от 16.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1365 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100508792 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 6898/21.06.2022 г., постановено по гр. д. № 16068/22 г. по описа на СРС, 78 състав, е признато, че ответникът „Н.С.“ ЕАД незаконно е уволнил ищеца А. С. Й. от заеманата длъжност „Администратор информационни системи“ в I T звено, Централно управление, със заповед № РД – 11 – 45/31.01.2022 г., отменил е заповед № РД – 11 – 45/31.01.2022 г.; и ищецът А. С. Й. е възстановен на длъжността „Администратор информационни системи“ в I T звено, Централно управление, при ответника „Н.С.“ ЕАД; ответникът „Н.С.“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца А. С. Й. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 15 813,60 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен иска в останалата част до пълния предявен размер от 18 330,60 лв. С решението ответникът „Н.С.“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца А. С. Й. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 914,48 лв. – деловодни разноски, а ищецът А. С. Й.

1 е осъден да заплати на ответника „Н.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 27,49 лв. – деловодни разноски. Освен това ответникът Н.С.“ ЕАД е осъден да заплати на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 761,14 лв.

– деловодни разноски.

Подадена е въззивна жалба от „Н.С.“ ЕАД срещу решение № 6898/21.06.2022 г., постановено по гр. д. № 16068/22 г. по описа на СРС, 78 състав, в частта, в която предявените искове са уважени. Твърди, че решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът неправилно е приел, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено незаконосъобразно, тъй като няма задължително нормативно изискване за висше образование за длъжността. Посочва, че преди уволнението ищецът е заемал длъжността „Администратор информационни системи“, I T звено, като работодателят е определил като изискване за заемане на длъжността – минимална образователна степен: висше образование с образователно

– квалификационна степен „магистър“ съгласно утвърдената на 30.05.2018 г. длъжностна характеристика, връчена на ищеца на 20.06.2018 г. Поддържа, че за заеманата длъжност няма нормативни изисквания, но когато такива не са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определи тези изисквания с длъжностната характеристика и/или щатното разписание Твърди, че в случая работодателят е въвел по – високо изискване за образование и квалификация за длъжността „Администратор информационни системи“ с оглед на особеностите на работата, а именно – поддръжката на компютърните и информационните системи, необходими за осъществяване на дейността на дружеството. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемият – А. С. Й. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че въззивната жалба е неоснователна. Посочва, че изискването за висше образование е въведено от работодателя при утвърждаването на длъжностната характеристика на 30.05.2018 г., преди изменението на трудовото правоотношение, като към момента на сключване на допълнителното споразумение № 13 – 24/20.06.2018 г. ищецът изначално не е отговарял на така въведените изисквания за 2 длъжността. Поддържа, че ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представляват обективна причина за изпълнение на трудовата функция при сключването на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са пречка да се изпълнява трудовия договор. Твърди, че в тази хипотеза работодателя няма право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като се позове на липсата им като обективна пречка, която не позволява на работника да изпълнява заеманата длъжност /в т. см. е т. 1А от ТР № 4/17 г. на ОСГК на ВКС/. Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът А. С. Й. твърди, че по силата на сключен трудов договор № РД 13 – 85/04.08.2017 г. с ответника „Н.С.“ ЕАД на основание чл. 67, ал. 1 КТ е бил назначен на длъжността Специалист „Сигурност на информацията“, в звено „Сигурност и координация“ в ЦУ на ответното дружество. Посочва, че на 20.06.2018 г. е било сключено допълнително споразумение № 13 – 24/20.06.2018 г. към трудовия договор, с което на основание чл. 119 КТ длъжността на ищеца е била променена от Специалист „Сигурност на информацията“, в звено „Сигурност и координация“, на длъжностт „Администратор информационни системи“ в I T звено, с месторабота „Н.С.“ ЕАД, ЦУ. Твърди, че длъжностната характеристика за заеманата длъжност „Администратор информационни системи“ е утвърдена от изпълнителния директор на ответното дружество на 30.05.2018 г. Посочва, че на 03.02.2022 г. на ищеца е била връчена заповед № РД – 11 – 45/31.01.2022 г., с която трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от датата на връчване на заповедта, поради „липса на висше образование съгласно установените изисквания в щатното разписание“.

3

Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно на следните основания: в оспорената заповед не е посочено кое е конкретното длъжностно /щатно/ разписание, на чиито изисквания служителят не отговаря, от коя дата е и кой орган го е утвърдил; в заповедта неправилно е посочено като мотив за прекратяване на трудовото правоотношение „липса на висше образование съгласно установените изисквания в щатното разписание“, вместо в „длъжностната характеристика“; изискването за наличие на висше образование е въведено от работодателя при утвърждаване на длъжностната характеристика на 30.05.2018 г., т. е. преди изменението на трудовото правоотношение с ищеца, като към момента на сключване на допълнително споразумение № 13 – 24/20.06.2018 г. ищецът изначално не е отговарял на заложените изисквания; липсва нормативно изискване за наличие на висше образование с образователно – квалификационна степен „магистър“ за заемане на длъжността „Администратор информационни системи“. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника ищецът не е започвал работа по друго трудово правоотношение. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени уволнението на ищеца, извършено със заповед № РД – 11 – 45/31.01.2022 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, да възстанови ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Администратор информационни системи“ в „I T звено“ в „Н.С.“ ЕАД, Централно управление, и да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 18 333,60 лв. /вж. допуснатото изменение в размера на иска/, представляща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 03.02.2022 г. до 03.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.03.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „Н.С.“ ЕАД оспорва исковете. Твърди, че доводите за незаконност на уволнението на ищеца са неоснователни. Посочва, че съгласно раздел V I I . Изисквания за длъжността, т. 1.1. от длъжностната характеристика за длъжността „Администратор информационни системи“ в I T звено в „Н.С.“ ЕАД, връчена на ищеца на 20.06.2018 г., минималната образователна степен за заемане на длъжността е висше образование с образователно – квалификационна степен „магистър“. Твърди, че длъжностната характеристика е била утвърдена на 30.05.2018 г. и ищецът е 4 бил запознат с критериите за заемане на длъжността. Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е законосъобразно, поради което искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ не следва да бъде уважаван. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане с насрещни вземания на работодателя, които произтичат от същото правоотношение и съставляват изплатени обезщетения по чл. 220 КТ. Твърди, че в случай, че уволнението на ищеца бъде признато за незаконно и отменено, то основанието за получаване на сумите ще отпадне и същите подлежат на връщане. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, а и от представения като доказателство по делото трудов договор № РД 13 – 85/04.08.2017 г. се установява, че е възникнало трудово правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът е назначен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ на длъжността Специалист „Сигурност на информацията“ в звено „Сигурност и координация“ в Централно управление на „Н.С.“ ЕАД, считано от 04.08.2017 г.

От допълнително споразумение № 13 – 24/20.06.2018 г. към трудовия договор се установява, че ищецът /с посочено образование – средно/ е преназначен на основание чл. 119 КТ на длъжността „Администратор информационни системи“, звено „Сигурност и координация“ в ответното дружество, считано от 20.06.2018 г.

От допълнително споразумение № 13 – 44/10.12.2019 г. към трудовия договор е видно, че е изменено месечното трудово възнаграждение на ищеца, като същото е увеличено на 2800 лв.

От представената като доказателство по делото длъжностна характеристика за длъжността „Администратор информационни системи“, утвърдена на 30.05.2018 г. от изпълнителния директор на ответното дружество, се установява, че работодателят е въвел минималната образователна степен за длъжността – висше образование с образователно – квалификационна степен „магистър“, както и че длъжностната характеристика е връчена на ищеца на 20.06.2018 г.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от Браншовия Колективен трудов договор за работещите в „Н.С.“ ЕАД от 03.12.2020 г., към който ищецът е присъединен, с оглед членството му в синдикалната организация на КНСБ при ФНСЗ в 5

„Н.С.“ ЕАД – ЦУ, на база заявление № АД – НС 79 – 10/03.08.2020 г., към основното му трудово възнаграждение ежемесечно се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1,3 % за всяка година трудов стаж.

Със заповед № РД – 11 – 45/31.01.2022 г., издадена от изпълнителния директор на „Н.С.“ ЕАД, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от датата на връчване на заповедта – 03.02.2022 г., на основание чл.

328, ал. 1, т. 6 КТ – „поради липса на висше образование съгласно установените изисквания в щатното разписание“.

От огледа на оригинала на трудовата книжка на ищеца, извършен в първоинстанционното производство, се установява, че след прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с ответника липсва вписване на последващо трудово правоотношение с друг работодател.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последен пълен отработен месец – м. 06.2021 г. възлиза на 3055,60 лв., като то е формирано от следните постоянни елементи – основно трудово възнаграждение, допълнително възнаграждение за трудов стаж и прослужено време и социални разходи.

Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 03.02.2022 г. до 03.08.2022 г. е в размер на 18 333,60 лв. От разпита на вещото лице в първоинстанционното производство се установява, че ответното дружество е изплатило на ищеца по банков път на 28.03.2022 г. обезщетение по чл. 220, ал.