Решение № 2904 от 23.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2904 гр. Бургас, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20252120105046 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на Д. И. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., чрез адв. Е. И. от АК Пловдив, съдебен адрес: гр. П. против „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 2, „Бизнес център България“ и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 2, „Бизнес център България“, с която са предявени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, с които ищецът иска да бъде прието за установено, че договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/ 06.12.2022г., сключен между него и „Кредисимо“ ЕАД и договор за поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник „Ай тръст“ ЕООД са нищожни. Предявени са и искове по реда на чл. 55 от ЗЗД, с искане ответникът „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 0,54 лв. - платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/ 06.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 5,89 лв., съставляващи престирани от него парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договора за кредит.

Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № ***/ 06.12.2022г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 1400 лв. Сочи, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ***/ 06.12.2022г. лихвеният процент по кредита е в размер на 19.86 %, а годишният процент на разходите е 21,77%. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,77 % е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.

22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от 1 съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Намира, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Излага подробно съображенията си в тази насока като счита, че поради невключването на възнаграждението в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Ищецът твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 1400,00 лв. с посочен ГПР 21,77 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението.

Сочи, че кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за него начин действителната стойност на ГПР. Счита, че с оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по- силната икономически страна в гражданския оборот, законът е предвидил при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл. 11, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК.

По отношение на иска за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД поради накърняване на добрите нрави се излагат сходни аргументи, като се твърди, че договорът нарушава добросъвестността в отношенията, поради явната нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявената искова претенция. Сочи, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД, доколкото Договор за потребителски кредит № ***/ 06.12.2022г. и Договор за предоставяне на поръчителство ***/ 06.12.2022г. към днешна дата не са действащи между страните. Счита, че страната би получила търсената от нея защита и само при условие, че предяви исковете си по реда на чл. 55 от ЗЗД.

По отношение основателността на предявените искове ответникът излага, че същите са неоснователни. Не оспорва сключването на процесните договори при сочените от ищеца параметри, но излага твърдения, че ищецът е погасил задълженията си по договора за кредит доброволно и предсрочно, предвид което не е заплатил в пълен размер уговорената с договора възнаградителна лихва. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (да бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“). Излага съображения в тази насока и сочи, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай ТРЪСТ“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, както и че единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

2

По изложените съображения ответникът моли така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявената искова претенция. Излага аналогично становище досежно правния интерес на ищеца от предявяване на исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

Излага, че дружеството е сключило с ищеца договор за поръчка при условията на чл.

280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство“.

Твърди, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, каквото е налице в настоящия случай, същият не дължи възнаграждение. Намира, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на чл. 3. б. „ж“ от Директива 2008/48/БО. Поради това намира, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика“.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, както и искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № ***/06.12.2022 г.:

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи сключването на Договор за потребителски кредит № ***/06.12.2022 г., както и че същият е нищожен, поради противоречие със закона и по - конкретно с визираните от ищцовата страна разпоредби на ЗПК.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са сключили договор за потребителски кредит № *** от 06.12.2022 г. Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит, тъй като ищецът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответниците са търговски дружества с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити. Поради изложеното, в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.

Именно на база извършването на проверка досежно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, съдът установи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Настоящият състав, съобразявайки представените и приети по делото доказателства, приема, че посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите в размер на 10,50 % не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат включени при определяне на коректния процент на годишния процент на разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика.

Съгласно Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C-714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на 3

Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В конкретния случай съдът намира, че поемането на задължение по договора за поръчителство не е предвидено изрично като задължително условие за сключване на договора, но то представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита. Този извод следва от вмененото безусловно задължение на потребителя да заплаща възнаграждението на поръчителя на падежните дати по договора за кредит. Съдът приема, че сумата от 233,69 лева представлява разход, който потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за потребителски кредит, тази сума представлява общ разход по кредита, поради което следва да бъде взета предвид при определяне на ГПР по процесния договор. Невключването на възнаграждението в ГПР създава невярна представа у потребителя относно действителния размер на общите разходи по кредита, така че той да съответства на установения в чл. 19, ал.

4 ЗПК максимум.

Тези изводи не се променят от обстоятелството, че претендираното „възнаграждение“ за поръчителство формално намира своето основание в отделен договор за поръчителство, сключен с друго дружество. Договорът за поръчителство, както и този за предоставяне на потребителски кредит, следва да се разглеждат като част от едно цяло, доколкото сключването на първия е изрично предвидено в чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит. Установява се, че на практика договорът за потребителски кредит не би бил сключен без начисляване на посочената сума. Предвид изложеното е видно, че за да бъде отпуснат на практика процесния потребителски кредит, кредиторът обичайно и по принцип задължава потребителят да заплаща допълнително „възнаграждение“ за поръчителство /без значение от наименованието/. Тоест това представлява конструкция, която цели да прикрие действителните разходи по този кредит. Още повече, че същата сума се получава по банкова сметка на кредитодателя, каквато възможност е предвидена и в чл.8, ал.4 от договора за поръчителство. По тези причини, същата сума следва да се включи в ГПР при неговото изчисляване, съгласно чл.19, ал.3 от ЗПК /В същия смисъл и цитираното по горе Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C-714/22, както и съдебна практика на националните съдилища - напр. Решение № 616 от 24.06.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 182/2022 г./.